---

Тодор Чанев е управител на „Райфайзен Факторинг” ЕООД от 2008 г. Той има дългогодишен опит като управител на клонове и корпоративен мениджър, като преди да заеме поста управител на дружеството за факторинг на Райфайзенбанк е бил заместник-началник “Клонова мрежа” в Райфайзенбанк (България) ЕАД. Г-н Чанев е завършил „Икономика, организация и управление на промишленото предприятие” във Висшия икономически институт в София и има допълнителни професионални квалификации в сферата на маркетинга, бизнес комуникациите и кредитирането на малки фирми.

---

- Г-н Чанев, какво се случва с факторинга в България в условията на икономическа криза?
- Търсенето на факторинг услуги в условията на криза се увеличи през последните месеци поради факта, че българските фирми все повече търсят алтернативи на класическото банково финансиране. В този смисъл кризата ще има положително влияние върху факторинг индустрията, защото ще доведе до нейното популяризиране.
В същото време трябва да се отбележи, че обемът на факторинг бизнеса не може и няма да се увеличава пропорционално на търсенето поради по-високите критерии за оценка на риска, които трябва да бъдат прилагани сега.
Увеличава се делът на клиентите, които търсят решения за покритие на кредитен риск и събиране на лоши вземания. Факторингът обаче не е решение за вече възникнали проблеми, а по-скоро инструмент за превантивни действия, за по-добра оценка на кредитоспособността на търговските партньори, администриране и събиране на търговски вземания.

- Според вас докъде стигна развитието на факторинга като услуга на българския пазар и каква е оценката ви на този етап?
- Факторинг пазарът завършва своята фаза на прохождане, при която услугата беше непозната и приемана с недоверие от клиентите, имаше недостиг на обучени кадри, липса на правни регулации и добри практики.
Сега пазарът става все по-конкурентен и все повече банки дават заявки за участие в него—към момента общият им брой е 6. Това неизменно ще доведе до по-добро качество на услугата и допълнителни ползи за клиентите.
Правят се първи стъпки за създаване на правна рамка и по-детайлно дефиниране на услугата. Регулацията на сектора, разбира се, е в интерес на всички участници на пазара и ще доведе до по-голяма ефективност.

- Защо факторинг, а не кредит например? Каква е разликата между тях?
- Основната добавена стойност на двата инструмента е допълнителната ликвидност, но докато при кредитни сделки се прави анализ на кредитоспособността на доставчика и обезпечението по сделката, при анализ на факторинг сделки тежестта пада върху качеството на вземанията и разпределението на риска между голям брой платци. Обезпечение не се изисква.
Факторингът предлага и допълнителни услуги—той е и инструмент за превантивни действия, свързани с преценка на риска от неплащане на търговски контрагенти, ежедневен мониторинг на плащанията, улавяне на индикации за влошаване на платежното поведение на възможно най-ранен етап и предприемане на действия относно ограничаване на тези рискове.

- Какво показват наблюденията ви за ползваемостта на факторинга? Какви фирми го ползват - по-малки или по-големи, и как го ползват?
- Факторинг услугата е най-приложима и има най-голяма добавена стойност за малки и средни предприятия, за които достъпът до банково финансиране е ограничен, но имат качествени вземания. Дотолкова доколкото нивата на финансиране са пряко свързани с нивата на продажби, в условията на криза факторингът налага дисциплина, а в условията на експанзивен пазар е инструмент за растеж.
Разбира се, услугата се използва и от средни и големи фирми, но за тях най-често финансирането не от основно значение. Те търсят партньорство в лицето на подобен тип компания, за да подобрят събираемостта на вземанията си и управлението на рисковете от неплащане от страна на търговски контрагенти.
Някои от големите мултинационални клиенти използват факторинга като инструмент за финансиране на техни доставчици. Това им позволява да договорят по-дълги периоди на отложено плащане с тях, регулирайки собствените си нужди от ликвидност и ограничавайки размера на финансирането, което самите те ползват.

- Каква е цената, която плаща клиентът, и как се формира?
- Цената има два основни компонента—лихва, която се начислява върху реално авансираните суми и комисиона факторинг, която се начислява като процент върху всяка прехвърлена фактура. Принципно е съизмерима с цената на оборотното финансиране, но нека не забравяме,че факторинг услугата води до допълнителна принадена стойност за доставчика - факторинг получателя , както и липсата на обезпечение.

- Обемите на просрочията в банковия и лизинговия сектор растат. Това се наблюдава и при небанковите компании за кредитиране. Каква е ситуацията при факторинга?
- В резултат на влошената икономическа среда фирмите правят усилия да договарят по-дълги периоди на отложено плащане със своите доставчици и по-къси срокове на отложено плащане със своите платци. В опит да ограничат риска от забавени плащания или несъбиране на търговски вземания, все повече фирми поставят условия на своите клиенти за авансово плащане или плащане при доставка.
Въпреки тези мерки реалните срокове за събиране на търговски вземания са се увеличили от средно 45 дни през 2008 г. на средно 60 дни за първото тримесечие на 2009 г. Това е така поради факта, че както факторинг компаниите, така и банките и лизинговите дружества сме “скачени съдове”.
По данни на Българската стопанска камара междуфирмената задлъжнялост към края на 2007 г. е достигнала 116 млрд. лева, от които 29 млрд. лева са задължения към доставчици и клиенти. Общата междуфирмена задлъжнялост се е увеличила с 42,7% в сравнение с 2006 г., а задълженията към доставчици и клиенти - с 29% в сравнение с предходната година. Нашите данни показват, че тенденцията за увеличение на тези ръстове се е запазила и очакваме още по-високи стойности през 2009 г.

- Всъщност може ли кризата, довела до ограничаване на кредитирането за бизнеса, да изкара на преден план възможностите на факторинга като вариант за осигуряване на свеж ресурс?
- Финансовата и икономическа криза със сигурност ще има положително влияние върху факторинг индустрията и ще популяризира факторинга не само като алтернатива на класическо оборотно финансиране, но и като инструмент за управление на риска и събиране на вземанията от търговски контрагенти. Тук обаче следва да подчертаем, че ползването на факторинговите услуги следва да е навременно. В условията на икономическата криза, в която живеем, фирми със силно нарушени парични потоци, разстроена производствена дейност, увеличаваща се задлъжнялост и несъбираеми вземания не могат да ползват факторинга, като “спасителен пояс”.

- Има ли покачване на цената на факторинга и с колко?
- Увеличението в лихвения компонент от цената е между 1 и 2% и отразява общото поскъпване в цената на финансовия ресурс.

- Какъв е приблизителният размер на факторинг пазара в България?
- Според официалната статистика на Factors Chain International за 2008 г. факторинг пазарът в България, измерен като обем прехвърлени вземания за годината, възлиза на 450 милиона евро, което представлява десетократно увеличение в сравнение с 2006 г. За сравнение, обемите на румънския пазар възлизат на 1.650 милиона евро. В развитите страни факторинг оборота заема 8-10-12% от БВП на съответните страни. При нас в това отношение има още много потенциал. Факторинг активите все още представляват под 1% от всички кредити, отпуснати към края на 2008 г.

- Според вас има ли сериозна конкуренция на пазара на факторинг услугите у нас?
- През последните години конкуренцията на българския факторинг пазар се засили, което ,разбира се, влияе положително върху качеството на услугата и цялостното развитие на пазара. Факторинг услуги се предлагат от общо шест факторинг компании и банки.

Интервюто взе Людмила Куюмджиева