Рюдигер Дене, собственик на Berlin Environment&Energy Consultants и експерт по управление на отпадъците: Продължаваме да депонираме ценни ресурси

-Г-н Дене, как повлия кризата на вашия бранш?
-Кризата намали количеството на генерираните отпадъци. Но за съжаление те все още са твърде много. Към момента получаваме малко от материалите, които извличаме от боклука. Ако преди година за тон отпадък сме получавали 400 лв., сега получаваме 50 лв. Това не стига за разделно събиране, третиране и преработка. Най-ниската точка вече беше стигната и се движим нагоре. Но последните месеци струваха много пари на фирмите в сектора. В Германия има много случаи на фалити и отдръпване от бранша. Тук идва икономическият шанс за инсталациите в България. Ако работят добре, може да изнасят рециклирани суровини в Германия.

-Според новата директива на Европейския съюз България трябва да рециклира до 2020 г. 50% от отпадъка. Все още имаме проблеми с разделното събиране. Какви са вариантите?
-Основният проблем в България идва от това, че такса смет не е обвързана с количеството боклук, изхвърлян от едно домакинство. Принципно този, който генерира отпадъка, трябва да си плаща за замърсяването. В Германия гражданите плащат в зависимост от количеството смет, като над 50% от отпадъците се събират разделно. Таксата се изчислява според обема на контейнерите и това колко често се изхвърлят. Оказа се, че е икономически изгодно да се изгради рециклираща индустрия, която да минимизира разходите. В България е направено малко по изграждането на цялостна система за събиране и оползотворяване на опаковките.

-Какви са основните проблеми, свързани с управлението на отпадъците у нас?
-Непременно трябва да се обърне внимание на проблемите с индустриалните опасни отпадъци и болничните отпадъци. Допреди години Германия ги депонираше. Затова беше наложена идеята да се разгледа внимателно морфологията им и да се прецени коя част
може да се депонира и коя да се изгаря. Вземането на подобни решения не е от най-лесните за политиците. Въпреки това в Германия беше постигнато обществено съгласие. Надявам се и в България да има политическа воля за това.

-Какви нови технологии могат да бъдат приложени?
-В Германия използвахме преработването на отпадъка в газ и използването му за енергия. Тогава изградихме огромни инсталации, които вече не съществуват. Това се случи също в Испания и други страни. По-добре е това, което не функционира в другите държави, въобще да не се започва в България. Ще дам за пример два метода, които обаче работят в Европа. Това е изгарянето, въпреки че то обира всички негативи като технология. Другият е механично-биологичното третиране на боклука. Тук органичната част трябва да се депонира, без да се отделят вредни емисии.

-В България не всички са убедени в положителните страни на изгарянето. Защо според вас трябва да се използва този метод?
-Първо, от него се печели енергия. Но при този метод има и дълъг списък с проблеми – отделят се газове, а остатъците от изгорения боклук трябва да бъдат депонирани. В България обаче все още няма подземни или затворени сметища, където тези отпадъци да бъдат депонирани. Най-важното в случая е, че такива инсталации за изгаряне си заслужават инвестициите, когато обемът на боклука е над 300 000 т годишно. Надявам се кризата да приключи в края на годината. Ресурсите в отпадъка са изключително ценни и не можем да продължим да ги депонираме.

Интервюто взе: Рая Атанасова

Станете почитател на Класа