Атаката на Маргрете Вестагер срещу технологичните компании, които според нея незаконно са занижили сметките си за данъци, продължи миналата седмица с Amazon. Интернет продавачът на дребно получи сметка за 250 милиона евро за предишни данъци заради незаконна според комисаря по конкуренцията сделка с Люксембург.
Разпореждането към Великото херцогство да си върне парите последва добре рекламирано 3-годишно разследване. Това е последният от случаите за укриване на данъци, повдигнати от ЕС срещу мултинационални компании, повечето американски. Миналата година на Ирландия бе разпоредено да си върне 13 милиарда евро от Apple, с което бяха счупени всички предишни рекорди за дела на ЕС за корпоративни данъци.
Както и с Apple, комисията заключи, че Amazon е получила незаконна държавна помощ от 2006 до 2014 г. чрез намаление на данъци, недостъпно за съперниците ѝ и получено като решение от данъчните власти в Люксембург, известно като „уверително писмо". Amazon е прехвърляла интелектуална собственост от различен вид в партньорска фирма в Люксембург, служеща като посредник между европейските операции на Amazon – чиято централа е отделна единица в Люксембург – и американската компания майка. Като партньорство посредникът не е подлежал на данъчно облагане според люксембургския закон (стандартната корпоративна ставка е 29,22%), докато европейската оперативна фирма е подлежала на облагане.
Тя е трябвало да заплаща на партньорската значителни суми за авторско право, например използването на името на Amazon, с което е прехвърляла значителни печалби на необлагаемата единица. Комисията твърди, че договорката е позволила на Amazon да избегне данъци за три четвърти от цялата ѝ печалба от продажбите в ЕС (която компанията не разкрива).
И Люксембург, и Amazon отричат да са в нарушение. Люксембург подчертава, че тези компании едва ли са кухи, след като Amazon е наела над 1500 души в тях (макар че партньорската фирма не е имала нито служители, нито офиси). Amazon казва, че не е ползвала специален статут и обмисля да обжалва.
Решението може да породи трансатлантическо напрежение. След решението за Apple американските политици се наредиха на опашка да пригласят на шефа ѝ Тим Кук, който подигравателно описа действията на Вестагер като „тотална политическа глупост". Много от тях видяха в данъчните проверки на Брюксел технологична завист, а не здрава икономика.
Критиците на комисията имат основание. Подробностите по случая са сложни и данъчните експерти няма да се съгласят с легалността на споразуменията, както бе и с Apple. Малцина биха оспорили необходимостта от реформиране на разпокъсаните международни правила за корпоративния данък; едно предложение на френския президент Еманюел Макрон, подкрепяно и от други членки на ЕС, би въвело облагане с данъци на приходите на мултинационалните компании в специфични територии, вместо на печалбите им. Но наказанието на фирма за решение отпреди 14 г. на национално правителство, приветствано навремето и от двете страни, изглежда сурово. Несигурността, която то създава, може да охлади и интереса на чуждите инвеститори към Европа.
Американските фирми трябва да се готвят за ново проучване на минали данъчни сделки. Комисията преглежда и споразуменията в Люксембург на McDonald's и Fiat Chrysler, както и тези на Starbucks в Холандия. Единствената друга неамериканска фирма, която е в полезрението ѝ, е френската ютилити Engie. Делото срещу Apple вероятно ще произведе още много драми. Компанията и Ирландия обжалват. Междувременно комисията предаде Ирландия на Съда на Европейските общности, тъй като не си прибра 13-те милиарда евро, за които бе информирана, че са ѝ дължими, и които тя очевидно не иска.