От началото на 2007 г. митническите органи имат 1200 успешни проверки, при които са задържани стоки, нарушаващи права върху търговска марка. Това са най-често облекла, обувки, часовници, чорапи, аксесоари – чанти, куфари, портмонета, слънчеви очила, колани и др., аксесоари за мобилни телефони, парфюми, детски играчки. Стоките носят най-различни търговски марки: Channel, Christian Dior, Armani, Escada, GUCCI, La Cоste, Adidas, Nike, Puma, Replay, Diesel, Levi’s, Versache, Nokia, Prada, D&G, Calvin Klein, Benetton, Barbie. Произходът им е от Азия – Китай, Хонконг, Тайланд, Турция и Дубай. Напоследък митничарите се натъкват и на фалшиви автомобилни части. Трите вида имитации Има 3 групи имитации: наподобяващи имената на известни марки, истински фалшификати и нискокачествени фалшификати, смята Богомил Николов – изпълнителен директор на Българската национална асоциация на потребителите (БНАП). В първата влизат продукти, на чийто етикет пише марка, която много наподобява известен бранд. Например производител от Китай решава да прави фалшификати на Nike, но изписва името Nyke и така се получава друга марка, обясни Николов. Във втората група са т. нар истински фалшификати. При тях продуктът изцяло копира дизайна, логото, етикета на скъпия оригинал. Към нискокачествените фалшификати спадат онези артикули, които сами по себе си имат някаква марка, но реално не изпълняват функциите си. За пример Николов даде светлоотразителните жилетки, които всъщност не отразяват светлината и така застрашават живота на потребителите. За облеклата и текстила най-честите оплаквания в БНАП са свързани с употребата и химическото чистене. Платове след първото изпиране променят формата или цвета си. В повечето случаи дрехите нямат необходимите обозначения за правилно ползване. Истинската заплаха идва от текстилните материи, които предизвикват алергични реакции, тъй като са третирани с вредни бои. Потребителят трудно може да идентифицира вредната дреха, защото, когато се получи здравословен проблем, последното, за което се сеща, е облеклото. Азия е Меката за производителите на дрехи Китай и Източна Азия са най-големите производители на дрехи ментета. “Но менте не означава задължително ниско качество”, каза Николов. Заради ниските производствени разходи и евтина работна ръка редица дизайнери са изтеглили производствата си в Третия свят, където могат да произведат и допълнителни бройки от дадена колекция и те да попаднат на същия пазар. В този смисъл оригиналната дреха и фалшификатът са с еднакво качество. “Колкото по-скъпа е една стока, толкова повече работят механизмите на уреждане на спорове. Ако си купите нещо луксозно и то се окаже с по-ниско качество или възникне друг проблем, веднага ви го сменят в съответния магазин. Това не може да се случи на кварталния пазар”, обясни Николов. Индикаторите за стоки ментета са два: смущаващо ниската цена и пазаруването без касова бележка. Именно фискалният бон е гаранция за стоката, може да се проследи веригата от търговеца към потребителя, обясняват от БНАП. Дори и в по-богатите страни фалшификатите са силно разпространени. В големите градове на Западна Европа търговците разпъват плат, върху който са пришити стоките ментета, които продават. При първия сигнал, че полицията е наблизо, завиват огромното парче плат на топка, продукцията не изпада и побягват. Българинът не се притеснява, че носи имитации “Проблемът е, че потребителите си купуват съзнателно ментета и това не ги притеснява. Инициативата за контрол трябва да идва от големите модни компании, които се грижат за имиджа на марката. Те трябва да сигнализират на съответните органи, за да се стигне до вносителя и производителя. Ако фирмите не разпознават фалшификатите на собствените стоки, потребителят никога няма да се оплаче”, смята Николов. На практика е така, защото в България няколко от акциите срещу ментета маратонки и други спортни стоки бяха по инициатива на представителите на световни марки у нас. Пътят на фалшификата В България най-често фалшивите стоки идват от заводи в съседна Турция или от Китай. Търговците се свързват с производителите и през интернет избират артикулите и плащат по банков път или чрез кредитна карта. Често ползват спедиторски компании, които изцяло се грижат доставките да пристигат навреме. “Трябва да имаш здрав гръб, за да оцелееш в този бизнес”, обяснява съдържател на столичен склад за “маркови” дрехи, пожелал анонимност. За да не се проверяват ТИР-овете на границата, етикетите се режат или дрехите се декларират като стока втора ръка. Легенди се носят за т.нар. Мартенски бос, който държи бизнеса с мартеници. Пролетните символи се произвеждат и доставят директно от Китай на цени 2 стотинки за бройка.