Предприемачеството е като универсален език, то е еднакъв процес както в Бразилия, така и тук, в България. Тезата е на един от най-известните световни експерти в тази област – Лари Фарел, който говори вчера пред аудитория от представители на родния бизнес по покана на Junior Achievement България. Навсякъде нещата опират до няколко важни условия: да имаш идея, да изработиш продукт, да има нужда от него на пазара, аргументира се гостът. Въпреки че е възпитаник на Харвард, Лари Фарел отрича образованието като задължителна предпоставка за успех и примерите, които дава, са на много известни self made бизнесмени – Стив Джобс, Ричард Брансън, Уолт Дисни. На предприемачество не могат да те научат в училище – него го носиш в себе си като усещане за мисия, обяснява Фарел. Създал компанията си преди 25 години, Лари Фарел е осъществил досега практически курсове за над 1,3 милиона човека. Предлаганите от него стратегии отговарят на множество въпроси – от проправянето на път за иновациите до общуването със служителите и освобождаването на гения в тях. 84% от компаниите в САЩ преминават от растеж към упадък, защото губят предприемаческия си дух, твърди експертът. Едно от правилата в неговата библия е: Обичай това, което вършиш. - Може ли чувството за мисия да се култивира или хората се раждат с него? - Вярвам, че може да се култивира. Статистиката в САЩ сочи, че хората най-често започват малък бизнес, след като са били уволнени от работа и е трябвало да намерят начин да оцеляват. Те не са се родили с идеята за предприемачество. Подтикнала ги е икономическата нужда да направят нещо, за да хранят семейството си. Ако човек съзнава, че може да прави нещо интересно, той трябва да има и чувство за мисия по отношение на него. Най-лошото е, когато млади хора се хванат на каквато и да е работа, просто за да са заети, без да се замислят, че това ще е занятие за по-голямата част от живота им. Моят бизнес е основан на идеята, че хората могат да се научат на предприемачество. Има няколко известни предприемачи, които са се създали сами, но за повечето от нас нещата са се получили с малко помощ отвън и с няколко добри въпроса, които всеки си е задал. - А може ли да бъде убито, смазано чувството за мисия? - Случва се и това. Понякога животът на предприемача е много самотен. На възраст 50-60 години губят интерес към това, което до този момент е изпълвало живота им. Не знаят как да постъпят с бизнеса – дали да го оставят на децата си, дали да го продадат. Виждал съм хора, които просто губят интерес. Моята съпруга е пример в това отношение. Тя е моден дизайнер и управлява добре собствена верига магазини в продължение на години, но сега не иска да се занимава повече с това, предпочита да пътува с мен по света. - Прави ли са предприемачите да се оплакват, че правителството не им помага? - Правителството може да подпомага бизнеса, а може да води и политика, която създава пречки. Но примерът, който веднага ми идва наум, е първата жена милионер в САЩ – Сара Дж. Уокър. Тя е чернокожа, родителите й са били роби, нямала е нито образование, нито пари, нито съпруг. Никой не й е помагал. Сама е развила идеята си за специални шампоани за дългите и гъсти коси на жените от нейния етнос, смесвала различни масла, докато получи нужния продукт, после започнала да го доставя от врата на врата. Преди 100 години не можем да си представим, че правителството й е помагало, но фактът е, че тя е създала изключително успешен бизнес. Разбира се, има случаи, когато подобни обвинения могат да служат за извинение, например в Куба. Там комунистическият режим изключва предприемачеството. - Може ли правителството да бъде нечестно към предприемачите? - Ако дава преднина на едни спрямо други – да, също и ако съзнателно се слагат рамки, които създават монополи и пречат на пазара. - В лекциите си описвате цикъл на живота на компаниите с начало, растеж, упадък и край под формата на оцеляване. Неизбежен ли е упадъкът и кои признаци подсказват неговото приближаване? - Неизбежен е в 95 на сто от случаите. Но има много неща, които могат да се направят, за да се отсрочи разпадането на една компания. Най-ефективно е привличането на нови хора в ръководството. Те преливат свежа кръв със своята енергия, амбиция и идеи. Преструктурирането на бизнеса също е спасило много фирми от бърза смърт. Пример е британската “Ягуар”, която бе почти банкрутирала, преди Джон Игън да я поведе по нов път до днешното й солидно положение в автомобилния бранш. - Твърдите, че сега е Златен век за предприемачите в България. Защо е така? - Защото икономиката ви е млада – развива се от петнайсетина години. Има много незапълнени ниши и възможности за създаване на производства, които да се конкурират и да търсят пазари, включително и извън страната. - Какво трябва да е образованието в една страна, за да подпомага икономиката? - Техническите училища са най-важни за развитието на предприемачеството – там хората се учат да изработват определени неща, което е първата стъпка за създаването на свой бизнес. Добре е да има и бизнес училища, които дават познания как да се планира и организира работата - оттам ще излязат бъдещите мениджъри. Но най-важни са хората с технически познания. У нас, в Америка, дълго време този вид училища се подценяваха, смяташе се, че в тях отиват децата, които не ги бива за друго. Докато се видя, че именно тези младежи впоследствие предлагат успешните продукти на пазара и създават жизнеспособни компании за милиони. - Знанието, което преподавате, е натрупано от изучаване на опита на големите имена в световния бизнес. Известни ли са ви български предприемачи, които биха попаднали в този списък? - Засега не, но през март следващата година българското издателство “Сиела” ще представи на български език една от моите книги - “The Enterpreneural Age“. Имам намерение в българското издание да разкажа за опита на 5-10 от най-успешните ви предприемачи. - По какви критерии ще ги подберете? - По позицията, която са си създали в съответния бранш и в обществото, по начина, по който са развили бизнеса си. Разбира се, важно е как са започнали, спазвали ли са правилата. Разказаха ми, че при вас има хора, създали фирми с крадени пари. Не бих искал да давам подобни истории за пример. Предприемачеството, на което е посветена 25-годишната дейност на моята компания, е изцяло в рамките на закона.