ВИЗИТКА

Статията е на Джордж Бримър. Той е автор на книгата Vital Integrities: How Values-Based Leaders Acquire and Preserve Their Credibility, основател и президент на компанията за усъвършенстване на лидери All Square, Inc. и създател на семинара The Leading from the Heart. Последната длъжност на Бримър, преди да основе All Square, е вицепрезидент на Treasury Management в банка Fifth Third Bank. Тя е в списъка Fortune 500 и в нея Бримър е отговарял пряко за продажбите, както и за управлението, на паричните потоци, кореспондентските банки и услугите, които се предлагат от фронт офиса. Материалът е публикуван в novavizia.com

---

Ако се занимавате с набор и подбор на персонал, добре знаете, че да се интервюират кандидати за работа е нелека работа. Как узнавате дали кандидатът, с когото разговаряте, ще бъде добро попадение? Задавате ли правилните въпроси? Те законни ли са?
За съжаление повечето интервюиращи разчитат на стандартни въпроси, които кандидатите за работа намират за изтъркани или безсмислени. Ето кои са най-трагичните случаи:

Кои са вашите слаби страни?
На среща с избиратели в хода на президентската си кампания човек от залата отправи въпрос към Джордж Буш: “Дайте ни три примера, в които сте разбрали, че сте взели погрешно решение”. Президентът се смути и започна да шикалкави, като със сигурност вече си представяше заглавията в утрешната преса: “Буш признава първия си мандат за грешка.“
Кандидатите за работа се сблъскват със същата дилема, когато отговарят на този: „Дай ми една добра причина защо не трябва да те наема“. Ако отговорите искрено, можете да се самоизключите от борбата за работното място. Ако обявите, че нямате никакви слабости, вероятно ще оставите впечатление за арогантност. Измъкнете се с увъртане както Буш и интервюто ще приключи.
Ето защо, пропуснете този подвеждащ въпрос и дайте на кандидатите повече време да разяснят силните си страни.
Ако бяхте животно, кое бихте искали да бъдете?
Това интервю за работа ли е или конкурс за красота? Затова не се учудвайте, ако някой отговори така: “Бих искала да съм гълъб, за да донеса мир на земята.”
Интервюиращите обичат този въпрос, защото смятат, че чрез него ще получат ценна информация за личността на кандидата. Агресивен ли е той (лъв, тигър, кит убиец) или пасивен (котенце, зайче, овца)? Това също така позволява на HR-ите да играят ролята на психолози аматьори. Какво следва по-нататък? Отпечатъци от пръстите?
Кои са нещата, които бихте искали да избегнете на работното си място?
“Ами, нека видим… Бих искал да не работя по нощите и през уикенда, да не нося обяда на шефа си, да не му позволявам да си приписва за свои най-добрите ми идеи и да не стоя до някого, който мирише лошо. С изключение на това, готов съм за всичко останало.”
Хайде, бъдете откровени! Ако задавате този въпрос, вие нищо не правите. Ако работата изисква 60 часа седмична работа, кажете го на кандидата. Не чакайте да наемете някого, за да му кажете: “Хей, на интервюто ти не спомена, че имаш нещо против да работиш извънреден труд.”
Къде се виждате след 5 години?
Това е вероятно най-тъпият от всички въпроси. Върнете се 5 г. назад. Можете ли със стара дата да си представите нещата, които се случиха през последните 5 лета? Промени ли се нещо за вас след 11 септември? Можеха ли 26 000 служители на Arthur Andersen да предскажат, че ще загубят работата си след скандала Enron?
Истината е, че много кандидати за работа не търсят ангажимент по-дълъг от 2 до 3 години както към вас, така и към всеки друг работодател. Спестете си този въпрос за по-удобен момент - например когато разговаряте със служител относно неговото кариерно развитие. Дори и тогава, не питайте за период по-дълъг от 1-2 години напред.
Защо искате да работите при нас?
“Защото се нуждая от работа, а вие имате вакантно място”. Какво очаквате да ви отговорят кандидатите - че са изпълнени с такова благоговение от нещата, които четат за фирмата ви в пресата, че не могат да си представят да работят на друго място?
Помнете, че част от вашата работа като интервюиращ е да “продадете” фирмата си на кандидатите. Не ги питайте, кажете им защо биха искали да работят при вас.
Сами ли предпочитате да се трудите или в екип?
Този въпрос има смисъл, ако наемате нощен пазач, който ще е единственият човек в офиса за времето от 23,00 до 7,00 сутринта. Ако претендентът ви даде да разберете, че предпочита да работи в екип, то вероятно работата на нощен пазач няма да го удовлетвори. Във всички останали случаи какво очаквате да научите с този въпрос? В крайна сметка повечето длъжности изискват екипна работа, комбинирана със способност да се работи самостоятелно. Така че спрете с тези игрички.
Кое е по-важно за вас - работата или колко ви плащат за нея?
С други думи, “Ние не плащаме добре - това проблем ли е?”. Един мой шеф ме попита навремето какво предпочитам - повишение в йерархията или повишение на заплатата. Напомних му, че не съм 5-годишен.
Не карайте хората да правят подобен избор. Кандидатите следва да очакват както интересна и значима работа, така и справедливо възнаграждение.
Имате ли хоби?
“Кое е нещото, което е повлияло най-силно на живота ви? Коя е последната книга, която прочетохте?”
Ето един съвет към интервюиращите: Когато се опитвате да убиете малко време, преди да се отървете от кандидата, задавайте именно тези глупави въпроси.
Как бихте оценили сегашната ви фирма работодател?
“Да ви се намира някоя клюка? Ще споделите ли с мен малко търговски тайни? Какво казват клиентите за фирмата ви? Ще подпишете ли декларация за конфиденциалност, ако ви наемем? Ние със сигурност не искаме някой хубав ден да отидете на интервю на друго място и да им разкажете за нас.”
Тези некоректни въпроси поставят кандидатите в некомфортното положение да говорят лошо за работодателя си. “Хей, ако нещата при него бяха толкова хубави, сега нямаше да си търся работа.”
Оставете това.
Защо трябва да ви наема?
“Не ме ли слушахте? За последния час и половина аз ви разказах всичко за себе си. Не сте от онези мениджъри, които имат проблеми с вземането на решения, нали?”