Георги Димитров е завършил туризъм в СУ „Климент Охридски”. Има диплом за планински водач, а започва кариерата си през 2000 г. в туристическа агенция „Одисея Ин”. От 2003 г. е продуктов мениджър за немския и английския пазар. - Г-н Димитров, кои са чуждестранните туристи, които идват най-често за планински туризъм у нас? - Повече от половината при нас са французи. След това са немците. Нямаме български клиенти, но дъщерната ни фирма „Зиг-заг холидейз“ се занимава предимно с български туристи. Ние работим само с групи от 4-6 човека до максимум 20 души. Всичко при нас се организира предварително със сезон и даже година напред. - Колко време е необходимо, за да се подготви едно организирано пътуване? - Нашите пътувания се предлагат чрез каталози на големи чужди туристически агенции. Ние не излизаме на пазара със собственото си име, а с името на нашите партньори. Това е голяма отговорност и ни задължава да поддържаме високо качество на услугите. Участваме в немски и британски каталози в разделите за планински, кол- (каране на колело, преходи от място на място с колело) и екотуризъм. - Кое време си избират чужденците, за да посетят българските планини? - Зависи от националностите. Испанците предпочитат да идват през август, французите избират юли- август. Германците харесват май, юни и септември. Англичаните идват от май до септември, но всъщност почти целогодишно. Американците гледат да избягват топлите юли и август. От май до октомври всъщност са най-натоварените месеци. Имаме и зимни групи - от края на декември до март. Те са по програми, които включват ходене със снегоходи и каране на ски с панти (само предната част на крака ти е застопорена за ските). В България се дава възможност за целогодишно практикуване на планински и екотуризъм. - Има ли разлика в туристите, посещавали България през 2000 г. и днес – седем години по-късно? - В интерес на истината има тенденция туристите да застаряват. Програмите 2000-2001 г. са били със средна продължителност на дневните преходи в планина около 5 часа. През 2007 г. със сигурност са вече 4 часа. Има тенденция програмите да стават по- леки, по ненатоварващи. Другото е, че сме имали повече туристи в годините, когато България не е била член на ЕС. Тази година имаме малък спад, което е изненадващо. - На какво се дължи? - Едната от причините е, че когато все още не бяхме в общността, България беше интересна. Защото планински туризъм се развива в места, които са недокоснати, с девствена природа, автентичен начин на живот. Там, където туризмът е много развит, хората се променят, търсят повече финансова изгода и предлагат различни услуги. Напоследък много се продават програми за Албания, Черна гора, Македония – така, както е било с България преди 2-3 години. По- голяма част от туристите –близо 90%, са от ЕС. А те си казват: Не искаме да ходим в страна, която е като нас. Туристите, които идваха т.г., имаха по- високи изисквания. Взеха да се оплакват малко повече. - Кои части на България посещават най- често чуждестранните туристи? - Програмите ни обикновено съчетават две планини, понякога повече. За тези, които имат опит и са готови да ходят по 5-6 часа на ден, предлагаме Рила и Пирин. Който не иска да ходи толкова много - Родопите и Стара планина. Правим и комбинация между Рила и Родопите, между Родопите и Пирин или Стара планина и Рила и Пирин. Това не е екскурзионно летуване, а спортна програма, ходене по планината, която включва задължително посещения на културни паметници, различни села и градове. Част от нея е и опознавателна пешеходна обиколка на София. Една класическа програма, която много добре се продава, е 10-дневна в Рила и Пирин. Посещава се Самоков - женския метох, джамията, историческия музей, Рилският манастир, Мелник – заради вината и архитектурата, Роженският манастир и София. Но като цяло екскурзиите са вече по- концентрирани. Наблюдава се тенденция туристите да идват на по- кратки пътувания, но няколко пъти през годината. Една 8-дневна програма през лятото за България се продава за 385 паунда, а 6-дневна зимна - за 475 паунда. - Как се развива планинският туризъм у нас – с темповете на морския ли? - Не с темповете на масовия туризъм, бавно се развива. Много трудно е да убеждаваш фирми, твои партньори или дори индивидуални туристи, че България може да предлага планински туризъм. Това не е екстремен вид туризъм. Нямаме и силно лоби. С участията ни в туристически борси се опитваме да покажем, че в България има и планини, и рози, и мляко. Кой какво иска да види Германците искат да видят Рилския манастир. На немците са познати Рила и донякъде Пирин. От книгите на Карл Май, който споменава за балкански легенди, им е познато и името Балкан. Немецът е свикнал на дисциплина и точност и знаейки, че България е в ЕС, си казва: „Значи нещата там вече са нормални“. И идват все повече. За французите най-познатото нещо е „Мистерията на българските гласове“. Техният брой намалява. Вероятно, защото не са традиционалисти, а по-свободолюбиви. На британците най- познати са Родопите. Там се намира Пампорово, а те са големи фенове на курорта. Трудно е да се продаде програма, която не е в Родопите. Те дори заедно с немците си изпращат програмата и казват: „Ето, това искаме да видим!” Американците нищо не знаят и искат всичко да видят. Те отделят и повече време. Някои от тях предпочитат да комбинират посещението си в България с някоя съседна страна - Румъния или Гърция. Не знаят какво искат, защото не знаят и какво е България. Много харесват нашите села и манастири. Голямо впечатление им правят Западните Родопи (Ковачевица) - там има много добри места за настаняване. Те обикновено разполагат с пари и търсят комфорт. Испанците използват по- леки програми за планините, тъй като са бъбриви и често се спират, говорят си. Докато един преход немците ще го направят за два часа, испанците ще го направят за пет. Те са темпераментни, недисциплинирани като българите, нарочно се отклоняват. Харесват им различните преживявания, както и контактите с местни хора. Японците обичат да имат вани в баните. Като американците и те търсят комфорт. Японците говорят много слабо английски. Затова и на планинските водачи и екскурзоводи, които знаят японски, се заплаща много добре - по 100 евро на ден. Японските програми са определено по-скъпи от тези за групи туристи от европейски страни, а и по- продължителни. Искат да имат комфорт по време на пътуването в автобуса - искат да имат по две седалки на човек. Изобщо организацията трябва да е перфектна. Някои дори се разхождат из страната с ръкавици. Познати им са народната музика, духът на Родопите, минералната вода, запазената природа и, естествено, розовите полета при Казанлък. Имаме условията за туризъм, които допадат на японците. Белгийците и холандците пък са най- любопитните туристи. Те са най-отворени за новото, могат дори да пренощуват на места, на които немецът никога не би нощувал. Някои казват, че холандци и белгийци са туристите мечта. Техните програми са задължително над 10 дни. В Холандия селищата са много нагъсто и тук големите горски площи им правят силно впечатление. Не са от платежоспособните, но пък са от най- любопитните и приятни хора. Страшно много ходят по Рила и Пирин. Много са тренирани, карат много колела, здраво ходят 7-8 часа. Искат да усетят страната такава, каквато е, а не само това, което се показва за пред хората.