Димитър Зоров е завършил Академията на МВР. От 14 години се занимава с млекопреработване. Собственик е на млекопреработвателното предприятие „Пършевица“. Бил е изпълнителен директор на „Екобулпак“. Завършил е курсове по генерален мениджмънт към Австрийската стопанска камара. От пет години е председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. Председател е и на Националния млечен борд, при чието създаване - поради несъгласие с управата на борда, част от млекарите се отцепиха и създадоха Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ). - Г-н Зоров, как ще коментирате изявленията на Националната асоциация на млекопреработвателите за отказ от членство в млечния борд? - За мен е учудващо, че допреди 2 месеца искаха да членуват всячески и може би очакваха, че няма да станат членове. Но станаха. Явно трябваше да направят друг маньовър - да не са членове и постоянно са в обектива на медиите. Това си е тяхно решение. Писа се, че развъдни асоциации ще напускат борда - не е вярно. Принципните различия между двете асоциации са за гратисния период и за разпределянето на квотите. Земеделският министър се изказа, че била сложна процедурата за вписване в борда, а всъщност уставът е направен по закона за животновъдството и министерството го е одобрило. Но тогава явно министърът е имал друг интерес. Мандатът на този устав е 3 години - изтича идната година. Ако аз или други млекари им пречат, имат 5 месеца да се организират. Аз след май 2008 г. няма да се занимавам с борда, защото главата ми побеля. Смятам, че полемиката ще свърши заедно с края на изборите. - За квотите ли се разгарят най-големите спорове? - Квоти досега млечният борд не е разпределял, не е в правомощията му. Индивидуалните квоти ги разпредели министърът на земеделието, негова е заповедта за одобрения списък. Регионалните млечни бордове са уведомили предприятията и са раздали документите. Много се спекулира по този въпрос. Имаше обвинение, че квотите са ниски - това е, защото производителите не декларират количествата на млякото по документи. Така не може да се хване реално колко се произвежда. Обвиняват ни също, че защитаваме големите фирми. - А така ли е? Според Михаил Тачев точно това правите. - Аз смятам, че тенденцията е такава в цяла Европа и цял свят, а доколкото знам е стратегия и на земеделското министерство. Министърът си мълчи по случая и оставя да се води този безплоден спор. Още преди 3 месеца имахме среща на управителния съвет с министър Нихат Кабил и заместничката му Светла Бъчварова – държавата да си каже позицията. Иска ли да развива бранша и това да става ефективно, или ще води някаква социална политика. Спекулира се, че сме против дребните производители. Не е вярно, просто искаме да има държавна програма в сектора. Депутатът Даут Осман наскоро се е изказал, че бордът е събрал 2,2 млн. лева. Бордът не е събрал една стотинка, пълни глупости! Отначало министерството искаше регионалните млечни бордове да са независими от националния. Сега изведнъж разбираме, че регионалните бордове били грешка. - От НАМ твърдят, че за членския внос в националния млечен борд им е съобщено твърде късно? - В млечния борд няма членски внос, няма постъпили средства, има банкова сметка на борда, може да се провери. В управителния съвет на млечния борд държавата има 5 места - двама представители на министерството на земеделието и по един от министерството на финансите, на здравеопазването и на икономиката. От МИЕ представител е Христо Юнгарев, който гравитира към другата асоциация. В управителния съвет е Емил Кожухаров, който е зам.-председател на НАМ. Така че това, за което претендират, е чиста доза спекула. Твърди се, че бордът е получил милиони за издръжката си. Дотук от държавата нито лев нямаме. Имаше целева субсидия, но тя беше за маркетиране на пазара. - Недостигът на сурово мляко, отговарящо на стандартите на ЕС в бранша, е много сериозен проблем. Как може да се реши? - Направили сме предложения. От другата организация дори твърдят, че млякото, което отговаря на изискванията, е под 10% - не е така, повече е. За недостига от години алармираме и предложихме програма за развитие на животновъдството, обвързана с държавно финансиране. Казахме м.г. на министър Кабил, че искаме до 15 декември да е готова. Нищо не се получи. Според министъра ние трябва да направим програма за развитие на животновъдството. Кои сме, че да го направим? Поех ангажимента да подготвим задълбочен анализ на развитието на бранша у нас, тенденциите в света и върху него да търсим конкретните мерки. Изпратихме го до министъра, получихме писмо от политическия съвет, че е много хубав. И дотам. - Едно от възможните решения не е ли кооперирането на производители? Тази тенденция съществува в млеко- и месопреработвателния бранш в Европа. - Кооперирането е вид решение, но на фона на българската народопсихология не знам кога ще стане. Давам ви пример: двама фермери купуват общ обор в бившето ТКСЗ, една обща вана и след месец-два го преграждат със стена до тавана и всеки почва с отделна вана. Предложението на другата асоциация беше изграждане на доилни зони в населените места. А как всички животни ще се придвижват през цялото село, как ще влизат в сградата за доене, като не се чувстват като едно стадо, най-малкото да не се бият при влизането... Крайно несериозно е. Ако искаме да решаваме проблема, няма да стане по този начин. - Няма ли българското саламурено сирене да се прави до 100% с германско мляко, ако проблемът със суровината не се реши? - При еднакви цени на млякото в България и Германия, дори и да е малко по-евтино германското, транспортът е сериозна пречка. Ако искаме да не правим още по-отрицателно и без това влошеното ни търговско салдо, трябва да развиваме този вид производство тук. За 2005 г. положителното търговско салдо в сектор мляко е 60 на сто. Колко сектора на икономиката могат да се похвалят с такъв резултат? За изминалата година има намаление и причината е проблемът със суровината. Голямата част от производството бе с внос на сухо мляко. Търговското салдо в сектора може да стигне и 80-90 на сто, ако нямаше проблеми със суровината. Трябва да има адекватна политика, а не министърът да прехвърля топката, като обяснява, че преди не бил той министър и т.н. Той е на този пост вече повече от 6 години. В един момент се уплаши,че ние ставаме по-силни. Какъв е смисълът на гратисния период и какво стои зад паравана “ще помогнем на малките мандри”? Няма малки и големи, вмениха ни думи, които не сме казвали. Има инвестирали и неинвестирали. - Каква част от млякото на пазара се преработва от Асоциацията на млекопреработвателите, на която вие сте председател и каква част - от Националната асоциация на млекопреработвателите ? - По агростатистиката на земеделското министерство представителите на нашата организация имат 68,5% от изкупеното и преработеното мляко за изминалата година. Въпреки че бройката на предприятията е 65. Останалата част - 31,5 на сто, наполовина се държи от другата асоциация, наполовина от предприятия, които не членуват никъде. Данните сочат коя е представителната организация. Ако говорим за пари - 70% от оборота е на тези 68,5%. Въпросите зададе Румяна Стоилкова