Васил Загоров Книгата у нас има много проблеми, но и много приятели, които ежедневно мислят за съдбата й. Това стана ясно на двудневния семинар „Държавната политика към книжния сектор – възможности и очаквания в обстановката на криза”, организиран от Асоциация „Българска книга“ (АБК). Основните теми гравитираха около ролята на държавата в законодателната и нормативната база и нуждата от помощ за частния и публичния книжен сектор. Издателите алармираха, че докато се учат да говорят на един език по въпросите на книгата с държавните институции, се появяват и нови проблеми, свързани с общата икономическа ситуация в глобален и регионален план. Като цяло исканията на родните книгоиздатели и книготърговци са ясни и конкретни. Те са концентрирани в прилагането и реалното развитие на редица европейски практики, свързани не само с редуцираната ставка на ДДС върху книгата в размер от 5-7%. Важно е да се приеме и закон за плащане и разпределение на средствата за правото за копиране и репродуциране на печатните произведения, какъвто действа в северната ни съседка от 2007 г. Румъния е успяла да отчисли от копирната техника и върне в сектора 500 хил. евро. Според издателите държавата трябва да подпомага представянето на националната книжнина и литература пред международната общественост и да субсидира националната литература. Между другото стана ясно, че за да не изглеждаме като сирачета на Франкфуртския панаир на книгата, държавата е измислила хитроумен каламбур и парите идват от Изпълнителна агенция за насърчаването на малките и средните предприятия. По отношение на публичния книжен сектор според издателите са необходими 250 нови заглавия на 1000 души на година или 25 млн. лева за обновяването на библиотечните фондове. В Европа страните с демографски показатели като България отделят за същия период от време по 25 млн. евро. Зам.-министърът на културата Надежда Захариева заяви, че трябва да бъдем реалисти по отношение на бюджетните средства на културното ведомство, което разполага едва с 0,6 на сто от БВП. „Трябва да се съобразяваме с възможностите на държавата, в която живеем“, уточни Захариева и в емоционална реч припомни, че трябва да се отчитат и заслугите на държавните институции. Първите 2 млн. лева от държавния бюджет от началото на т. нар. преход са отпуснати през 2007 г., а оттогава ежегодно нарастват. През 2009 г. тези средства заедно със средствата от местните бюджети са общо 4,4 млн. лева. Така на пазара на книгата излиза един нов добър клиент, който ще осигурява около 3,3 % от годишния книгооборот. При обсъждането на въпроса светна друга сигнална лампа. Пари за библиотеките сега се отпускат, но заради системата на делегираните бюджети постоянно се закриват училищни библиотеки. Ваня Грашкина, председател на Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА), съобщи и други нерадостни данни, които също са следствие от дългия период на безхаберие. Библиотеките с остарелите си фондове не могат да привлекат хората. У нас едва около 18% ползват библиотеки, а читалищните и регионалните библиотеки се ползват само от 10% от населението. „През XXI в., в условията на глобализация и информатизация, българските библиотеки не отговарят на очакванията, на изискванията на гражданите за това, какво искат те да намерят и ползват в тях“, уточни тя. На срещата бяха обсъдени и начините за реклама на книгата. Получи се интересна, макар и хаотична и не много полезна дискусия, в която страстите доста се развихриха. Френският издател Серж Сафран сподели опита на малкото независимо книгоиздателство „Зюлма“. В крайна сметка срещата между заинтересованите от книгата приключи с конкретни новини. Стана ясно, че АБК е публикувала и разпратила новия си каталог, който да помогне на библиотеките да се ориентират при избора на заглавия за новите си проекти. В помощ на четенето и библиотеките се прие декларация, която да подкрепи четенето при подрастващите . Тя иска да даде на българската младеж по-добро и сигурно бъдеще, което ще ги откъсне от метлите и лопатите и ще им осигури място сред водещите в интелектуално отношение страни в Европа и света.