- Г-н Яков, в обществото сме свикнали да говорим за книга и култура. Имате ли усещането, че ролята на издателя като бизнесмен е недоразбрана? - Това е един ракурс, доста различен от този, с който ние се срещаме. Когато издателите говорят за книгата, те много често поставят акцент върху това, че е културен продукт. Тя е изключително важна за развитието на личността, за нашите деца, за образованието и бъдещето им. Когато обаче слушаме нашите управници, те поставят акцента, че книгата е все пак стока, че книгоиздателите и книготърговците са производители и търговци. Съответно не се прави никакво разграничение във фискалната политика, в нормативите и условията в макрорамката, която определя условията за работа в този сектор. Тоест – когато се говори за индустрия, във финансовото министерство никой не знае, че книгата има друго измерение, освен икономическо. В Министерството на културата също понякога отказват да ни разберат. Зам.-министърът на културата Надежда Захариева присъства на нашата среща. Тя наистина приема и е радетел на много от идеите, които АБК има за развитието на книжния сектор – за нормативната база за финансирането на библиотеките и други актуални проблеми. За съжаление все още има хора в и културното ведомство, които изключват възможността за държавна политика в тази сфера. Към книжния сектор трябва да има цялостна съзнателна държавна политика, която все още не съществува. - Тоест, вие сте двойно неразбрани? - Ние сме двойно и тройно неразбрани. Важно е да се знае, че книгоиздаването е индустрия - то е бизнес. Хората, които работят в него, за да оцелеят и се развиват, трябва да мислят в икономически категории, да съблюдават икономическите правила така, както при всеки друг бизнес. - Държавна политика и разбиране спрямо книгоиздателите няма, но от друга страна, заглавията от 2000 г. насам нарастват и се задържат на едно доста високо ниво. Няма ли някакво разминаване? - Не, няма разминаване. Ние всъщност твърдим, че е крайно време да се промени ситуацията, в която българската култура и книга се развиват въпреки държавата. Тя трябва да създаде нормални условия за работа. Това, за което претендираме, е да има европейски стандарт. Нашите искания не са по посока на някакви измислени критерии и стандарти. На тази среща направихме сравнение между това, което се случва в България, и това, което се случва по света и в Европа. Отговорностите, които институциите и държавата поемат спрямо националната литература и книжнина във всички европейски страни, и това, което се случва в България. Опитваме се да покажем, че нашите искания са в реда на нещата. Европейската комисия разрешава във всички европейски държави данъчната ставка върху книгите да бъде редуцирана. Това е една много последователна и закономерна политика на ЕК, защото още в Лисабонската стратегия е заложено, че в обозримо бъдеще Европа трябва да се превърне във водеща интелектуална, културна и технологична сила. Това не може да стане с данък върху четенето, образованието и книгата. - Не избързахте ли, когато връчихте на министър Орешарски званието „Рицар на книгата“? - Не сме избързали. За първи път от 18 години насам през 2007 г. ние имахме някаква форма на диалог. Държавата призна, че съществуват проблеми в книжния сектор. Начинът, по-който ние избрахме министър Орешарски за „Рицар на книгата“, беше също симптоматичен. Наградихме знакова фигура на политическата система, за да покажем, че ние ценим дори първата крачка, която е направена в наша помощ. Искахме да закрепим диалога с институциите. Много правителства до този момент не просто пречиха и разгромяваха елемент по елемент книжния сектор, но и нищо друго не бяха правили за книжния сектор. От награждаването мина една година и ние продължаваме да напомняме нашите очаквания, защото знаем какво се случва в Европа и знаем това, което се случва в нашата страна. Затова ние ще напомняме за нашите проблеми, и то не само от икономическата им страна. Книгоиздателите наистина имат корпоративни интереси и това е нормално. Не трябва да забравяме обаче, че на първо място и в обществен интерес е да бъде подпомогнато четенето на книги. - Очаквате ли някакъв спад във връзка с тази така широко афиширана криза? - Сега на срещата станахме свидетели на разнопосочни мнения на колеги. Някои от тях бяха доста драматични, а други доста успокояващи. Надявам се обаче, че кризата няма така пряко да засегне българските издатели. Никой човек не тегли кредити, за да си купува книги. Това са навици, които се създават в семейството. Лично за издателство „Дамян Яков“ не се забелязва спад през първото тримесечие на 2009 г., но чух колеги, които са регистрирали намаляване на оборотите. Издателите понякога се специализират и при тази специализация се появява известна кампанийност. В този смисъл е възможно за някои издатели, поради това, че основният поток от техните издания е в определена посока, заради тази именно кампанийност да са изпитали спад на оборотите през първите три месеца.