При всички положения има сближаване на посоките за развитието на българската книга между държавните институции и книгоиздателите. Това е най-видното в националната стратегия за четенето, която се опитваме да направим заедно. Според експертите в държавата няма по-важна задача в сферата на културата от насърчаването на четенето. Подкрепата и разбирането, което срещаме не само в лицето на държавните институции, а и в лицето на бизнеса, дава някаква по-висока степен на надежда, че стратегията ще бъде функционална и тя ще заработи и ще даде своите плодове. Въпросът за спешността е много деликатен. Трябва да се действа, но трябва да се действа разумно и правилно. Освен това не могат да бъдат очаквани резултати бързо. В Канада, където 47% от трудоспособното население е функционално неграмотно, има задействани програми, но експертите са категорични, че не трябва да се очаква положителен ефект преди 2030 г. Тогава, когато родната стратегия е завършена и се задейства, за нея със сигурност ще бъдат намерени средства. Още повече че действието й не е въпрос основно на средства. Това е въпрос на координирани усилия на всички институции. А институциите, както е известно имат средства, били те частни, държавни или публични.