Анри Леви, управител на софтуерната фирма “Фадата”: Е-правителството е призрак - всички са чували за него, но никой не го е виждал
Анри Леви е управител на софтуерната фирма „Фадата“, която е в топ 3 на всички световни компании, работещи на европейския пазар, според проучване от тази година на изследователската и анализаторската фирма „Celent”.
Анри Леви е управител на софтуерната фирма „Фадата“, която е в топ 3 на всички световни компании, работещи на европейския пазар, според проучване от тази година на изследователската и анализаторската фирма „Celent”. Той е доктор на науките, бил е преподавател в Техническия университет в София и университети в Холандия и Америка. Не е типичният директор на ИТ компания. Интересува се освен от нули и единици и от философия, култура, благотворителност. Бил е професионален футболист и републикански шампион по плуване за юноши. Продължава да играе футбол през уикенда и да плува. Въпреки че е от „Левски“, в кабинета си държи топка на ЦСКА, защото му е подарена от приятели.
- Г-н Леви, премиерът Станишев похвали държавата за електронното правителство, което...
- Глупости! И Станишев, и Николай Василев само си приказват. А премиерът може и да не разбира - да говори това, което казват от екипа му.
В България няма електронно правителство, няма и да има скоро. Призрак e. Говори се за него, а никой не го е видял и скоро няма да го видят. На политиците у нас целта им е да ги изберат отново, за да продължат да бъдат на власт. И говорят работи, които се харесват на електората. В софтуера нещата са трудно проверяеми и може да се представят всякак.
Целта на търговете в България е да се разкешват пари между някакви хора. Законът така го измайсториха, че да правят каквото си искат. Ако това са целите на държавните търгове, организацията е добра, нещата вървят, и то доста добре за някои хора. А ако се говори за електронни услуги, които да улесняват хората – такова нещо няма у нас. Само портали, които трябва да обединяват няколко системи, но пък няма системи. В началото се купуваха компютри, принтери. Свърши. Сега ще пишат софтуер. И разкешването е още по-лесно. Ако компютъра и принтера можеш да ги пипнеш, или ги има, или не, то със софтуера никога не е ясно. Електронно здравеопазване се прави вече 10 години. Научиха се, че в софтуера цената може да е и 2, и 200, и 200 000 и все ще е “добра” и това позволява да се изпълни търгът с “въздух”, така че някои да диша свободно.
- Но все пак се вижда портал ...
- Това, което се вижда, е върхът на айсберга. Зад порталите няма нищо. Ако поискате да си направите някаква справка, не може да стане по електронен път. Попълването на данъчна декларация или на митническа е нещо елементарно. И 15-годишен може да напише програмен код за това. Стигнахме до отчитане на привидни улеснения, защото политиците ни са средна ръка хора и единственият начин да забогатеят е да се възползват от положението си. Борбата за местата в изпълнителната власт е по-голяма от тази за университета в Станфорд и Кеймбридж - безмилостно жестока. После избраните се юрват да печелят. Питам един бивш министър: “Добре де, кажи защо го правиш това?”, а той мълчи и ме гледа, просто си има бизнес план и въпросът е неуместен. Знае, че ако някой направи истинска реформа, това ще му е краят. Човекът на власт даже и оставка не може да подаде, ако реши – тези, които са го уредили, чакат да им се отплаща и каже ли, че ще си тръгва, ще му “отрежат” главата.
- Каква е качествената електронна система?
- За да работи един портал, зад него трябва да стоят информационни системи. Нито едно ведомство у нас няма работеща базова система. Аз съм готов веднага да платя да се направи одит, за да се види реалното положение. А то е трагично. Правят ти ръчно едни справки и ти ги показват на портала. Хич да не разбирате от коли, като видите, че няма колела и няма мотор, и ще ви стане ясно, че нещото не е кола. Така и със софтуера на институциите, само че той не се вижда от всеки, а за тези, които могат да го видят, е строго засекретен. Хвърлят се от парите на данъкоплатците по 500-600 милиона за няколко години, а резултатът е никакъв. За толкова пари да правиш портал – това Бил Гейтс не може да си го позволи, защото той е частник, а тук са публични средства.
- Нали има търгове и най-добрата оферта печели?
- Конкурсите са така написани, че разбираш коя е фирмата, която трябва да го спечели. Освен това нямаме реални бизнес процеси и организация, които да се компютаризират.
Има един хубав виц, който в България не е виц. Пред комисия за наемане на пилот се явяват трима - германец, французин и българин. Първият вади 4-5 дипломи, препоръки. Комисията се шашнала, пита колко пари иска, той каза: 3000 евро, поравно за мен, за жената и за детето. Влиза французинът с още повече дипломи и иска 6000 евро – 2 за него, 2 за любовницата, 2 за жената и децата. И дошъл нашият – размахва шофьорска книжка срещу председателя на комисията: “Виж сега, много е просто, даваш ми 9000 евро - 3 за тебе, 3 за мене и 3 за оня балък, германеца, да кара самолета.” У нас деветте хиляди ги делят на две по 4500 – изобщо не мислят, че някой трябва да кара самолета.
- Имаме елитни разработчици на софтуер, защо да не “карат самолета”? Или мозъците изтичат?
- Това с елитните разработчици е изцяло мит и не мога да разбера кой го поддържа и защо. Забравете за изтичането на мозъци. Мозъци просто няма. Това свърши преди 4-5 години. Сега няма и стремеж да се работи навън. Тук си им е добре - нищо не работят, а взимат големи заплати. В тоя смисъл у нас надниците са безумно високи. Един програмист взима 2-3 хиляди чисто, без да може нещо особено. Подобно е положението и с футболистите ни. Защо им е да ходят в чужбина. Високата заплата там се заработва с много труд, а тук не си дават зор и пак им плащат. Седят си в “Син Сити” всяка вечер с мацките, защо да ходят в Германия да си скъсат задника от работа.
- И учителите, които протестират, не си заработват заплатите?
- Образованието беше безнадеждно изпуснато. През 1994-а можеше да се направи нещо, сега не виждам какво. Щом 15 г. не си забелязвал едно съсловие, ясно е, че то ще стовари исканията си накуп. Това, което направиха с образованието, е престъпление. Нацията е унищожена. Учителите и преподавателите в университетите са демотивирани, деквалифицирани. А ако изобщо има мозъци, те са сред учениците, но пък те се разочароват тук и които имат амбиции, отиват навън и там стават мозъци. Така утре вече няма да са наши мозъци. Главата на образованието е отрязана, защото само интелектът може да създаде интелект.
- Образованието ли е виновно?
- Липсата на реформи, липсата на стратегия. Това доведе до положението с долнопробни курсове да се произвеждат занаятчии, вместо да се развиват креативното мислене и въображение. В момента в България се създават обслужващи кадри, квалифицирани секретари, асистенти, технически помощници и т.н. В тази сфера сме нов вид бананова република.
- Все пак какво може да се направи?
- В момента вече не знам. Ние сме малка държава и не можем да развиваме всички аспекти на образованието и икономиката. Единствената задача на министъра и правителството е да дефинират кои ще бъдат тези направления , те не може да са повече от 2- 3, например телекомуникации, медицина и софтуер или пък други.
- Излиза, че от българските фирми никоя нищо не прави?
- Правят. Всички правят нещо, но имат много ниски цели, което следва от цялата инфраструктура на нашия бизнес, където държавната администрация е основен клиент и прави повечето фирми зависими от нея. Те не търсят истинска конкуренция и компании, които достойно да изпълняват реални, високотехнологични проекти. Те търсят аргати и ги намират срещу добро заплащане. Правят нещо като софтуер. Въпросът “нещо” да се прави е социалистически. Вече е неуместен. Или правиш нещото по-добре от другите, или те няма. Не е важно колко бързо тичаш, а дали е в правилната посока.
- Защо за застрахователен софтуер избират “Фадата” пред други големи международни компании, например?
- Защото произвеждаме и доставяме по- качествен софтуер и по-качествени услуги от тях. Въпрос на конкуренция. А големите фирми гледат внимателно за какво плащат и ценят парите доста повече от нас. Затова и те стоят в техните джобове, а не идват при нас.
- В момента над какво работите?
- Фокусираме се в руския пазар и Украйна, където имаме над 20 големи клиенти. Имаме партньори дори в Австралия и Дубай. Ще излезем на борсата догодина, ще отворим офиси още в 5-6 страни. Сега имаме в Америка, Сърбия, Румъния.
- Обмисляте ли и друг вариант освен излизане на борсата?
- Да. Търсим стратегически инвеститори, за да можем да излезем срещу големите на пазара. Искаме застрахователният софтуер, който правим, да стане водеща марка и да се разпознава по целия свят като Oracle.
- Какво мислите за света, в който живеем?
- Свят на либерали. Те са като кучето, което не се интересува дали кариерата му е в застой и дали някъде другаде има потиснати кучета. Това е либералното общество, в което живеем. Аз не приемам тези ценности и няма да стана либерал, както не съм ставал член на никакви партии, клубове, организации, независимо че ме канят непрекъснато. Свободата, която идва, когато ставаш по-добър от другите, не може да се сравни с нищо. Това ти дава възможността да казваш всичко на всеки и да можеш да избереш твърди принципи, които да следваш. Това не се купува и не се продава за пари, няма значение количеството им.
- Защо нямате GSM?
- Защо ми е? Аз нямам спешна работа. Подобно на политиците и моята работа е проста. Трябва да знам, че фирмата има стратегия и я следва. Във връзка с изпълнението на тази задача досега не ми е трябвал мобилен апарат. Ако стана момиче/момче на повикване, или лекар, ще си взема и GSM.
Лексикон
Г-н Леви, какво мислите за ...
Филмът “Матрицата” - живеем в нея
Парите - който мисли за пари, е втора употреба човек. Това е и основен критерий да разбереш дали човекът срещу теб има въображение и дали може изобщо да стане добър в това, което иска да прави.
Азис – типичен представител на днешната култура, образование, целите и стремежите на нашето общество.
Животът - човек живее заради другите. Иначе няма смисъл.
Книгите - чета по 4-5 едновременно.
Книгата – “Одисей”. Велика книга за невидимите неща в живота.
Младите хора - не са достатъчно амбициозни, новите бъдещи либерали в новата България.
Децата – живота си живеят, на тях всичко им е интересно.
Интервюто води Ива Валериева