Инвеститорът Георги Велчев: 80% от морския ни туризъм е заложник на десет туроператора
Поли Карастоянова: Господин Велчев, да поговорим за туризма в няколко различни аспекта и преди всичко като ивестиционен процес. Предричат фалити на хотели, промяна на собствеността. Какъв е според вас очакваният тренд и виждате ли тези прогнози реални в следващите месеци?
Георги Велчев: Промяна на собствеността със сигурност ще има. Фалират фирмите, не хотелите. Естествено, където има повече заеми и колкото е по-дълга кризата, толкова по-голям е шансът да има фалирали. А дали ще го има това в България?! Aко има някаква промяна, тя ще е до април, след това не очаквам да има промяна на собствеността.
П.К.: Господин Велчев, да поговорим за туризма в няколко различни аспекта и преди всичко като ивестиционен процес. Предричат фалити на хотели, промяна на собствеността. Какъв е според вас очакваният тренд и виждате ли тези прогнози реални в следващите месеци?
Г.В.: Промяна на собствеността със сигурност ще има. Фалират фирмите, не хотелите. Естествено, където има повече заеми и колкото е по-дълга кризата, толкова по-голям е шансът да има фалирали. А дали ще го има това в България?! Aко има някаква промяна, тя ще е до април, след това не очаквам да има промяна на собствеността.
П.К.: Когато се характеризира една инвестиционна дестинация, на професионален език говорим за така наречените USP. Кои са тези уникални характеристики или предпоставки на България?
Г.В.: Единственото, което е по-уникално сега за България или по-точно е най-привлекателно за туриста, е, че се получава добро качество на ниска цена. Добро качество, като казвам, за съжаление е все още само на базата, а не на услугата, но и услугата се развива макар и бавно. Естествено, с рекламата ще идват и нови черти на българския туризъм, които ще станат привлекателни, като исторически туризъм, голфтуризъм и т.н. Но сега в момента USP е, че за малко пари може да се направи хубава почивка.
П. К.: Туризмът като политика изисква, от една страна, ресурс, от друга страна - компетентност в държавното управление. Националният борд по туризъм неведнъж ясно изрази своята позиция – необходимостта от създаване на Министерство на туризма, реинвестиция в сектора, която според добрите международни практики варира между 1%, 1,5% от приходите, които туризмът реализира в националната икономика. Как вие оценявате политиката, която провежда в момента България в сектор „Туризъм”, т.е. как изглежда тя на международните туристически пазари?
Г.В.: Ако има Министерство на туризма, естествено това министерство би могло много по-добре да координира такава политика и не за първи път изказвам това мнение. Относно рекламата - аз не съм привърженик на това държавата да рекламира в полза на частния сектор. По принцип всеки хотел трябва да си заделя немалко средства за реклама, колкото повече реклама, толкова повече приходи ще има, но това, което е важно, е не държавата да взема и да дава, а държавата да не взема.
Моето образование е в държави, които наблягат на пазарната икономика и там по-важното е държавата да не натоварва сектор, който е приоритетен, отколкото да взема парите и после да преценява къде да ги инвестира. И специално за туризма това трябва да е така.
Можем дълго да разговаряме за това какво държавата върши погрешно в данъчната политика в туризма. Естествено, има и много правилни неща, като диференцирана ДДС ставка, която, пак по мое мнение, трябва да е нула, но в края на краищата аз имам и интерес в това, така че е безсмислено да защитавам тази теза.
П. К.: Нека да дадем пример с успешно управление, успешна политика на международните туристически пазари. Как се представят нашите конкуренти?
Г. В.: Най-добрата рекламна политика, която съм виждал, е на държави като Малайзия или Хърватска. Като краткосрочна рекламна политика ми направи впечатление рекламата на Австралия, която наскоро организира масирана кампания в английските вестници, и то с много противоречиви послания. А като дългосрочна политика според мен Малайзия и Хърватска са най-добрите примери.
П. К: Като се вгледаме в туристическото портфолио на България, освен масовия летен туризъм, освен динамично развиващия се зимен туризъм кои са онези други туристически продукти, които според вас имат силен потенциал? Несъмнено конгресният туризъм, виненият туризъм или голфа, който споменахте преди малко.
Г. В.: Всичко е въпрос на схващане. Конгресният туризъм може да се издържа сам по себе си, защото там, както и при голфтуризмът, има висока печалба, но липсва инфраструктурата. СПА туризмът е единственият, който сам може да се издържа, защото има критична маса, но пак критичната маса не е като на морето.
П. К.: Каква е вашата лична оценка за потенциала за развитие? Вие сте инвеститор от голям мащаб и несъмнено ви интересува съотношението между брой туристи и приходи.
Г. В.: По принцип потенциалът е доста по-голям. Преди половин година на един по-ранен форум в България бях казал, че потенциалът в момента е около 15 милиона посетители на България. Но това не означава, че той може да се реализира. Потенциалът не може да се отвори, защото няма достъп до България.
В момента 80% от българския морски туризъм е заложник на максимум 10 туроператора. За всеки голям туроператор най-големият риск е в самолетните седалки. Т.е. в условията на криза и по принцип в условия на максимизиране на печалбата от бизнеса на всеки от тези туроператори те са длъжни да минимизират риска от седалки. Което означава, че автоматически България винаги или поне в следващите няколко години ще се обслужва от доста по-малко седалки, отколкото има търсене. Всички виждаме и знаем, че търсенето за българския туризъм е в двуцифрени проценти всяка година, и то за последните близо 10 години. Такъв ръст, общо взето, в световен мащаб почти никъде няма.
А въпросното търсене е само резултатът на това, което виждаме. Реалното търсене е доста по-голямо. Реалното търсене е именно от отношението между стойност на полза от продукта спрямо парите, които се плащат за него. В България то все още е много високо. С други думи, единственият начин да се разкрие този потенциал от 15 милиона туристи е да е достъпна държавата. Това е типичен пример за необходимост от държавна политика, за да се осигури тази достъпност.
П. К.: Ако говорим за туризма като удоволствие, то къде на картата на света ще го открием. Вашият личен избор - в България ли е, или е някъде надалеч?
Г. В.: Южна Испания е приятна за по-чести посещении, примерно Марбея е едно от предпочитаните за мен места, въпреки че то е смесица от уникален луксозен туризъм и масов туризъм. Естествено, Австралия, Полинезия и т.н. - това са все места, които, ако имаш възможност, е приятно и интересно да ги посетиш поне по веднъж. Най-предпочитаното място за мен на картата на света за туризъм е разнообразието.
П. К.: Благодаря ви за този разговор, господин Велчев.
* Интервюто с Георги Велчев бе излъчено снощи по телевия Би Би Ти