по в. „Синко Диас“ Размерите и стойността на жилището на президентите на компании са изключително красноречиво мерило, когато се прави оценка как ще вървят котировките на корпоративните им акции на борсата. Стилът на живот и ударите на съдбата върху шефовете оказват неподозирано влияние върху резултатите на компаниите. И освен това сочат ясно цената на властта: икономическите лидери се превърнаха в прозрачни звезди, чийто частен живот е показател на компанията им за акционерите и общественото мнение. „В бъдеще анализите, които се правят на големите компании, ще могат да се заключават в следното: президентът на консорциума е собственик на къща от 400 кв. метра в Майорка, с басейн, тенис-кортове и площадка за тренировки по голф. Препоръката е акциите на тази компания да се продават. Колкото по-луксозна е резиденцията на главния бос, толкова по-ниски са котировките на компанията му на фондовата борса.“Журналистът Норберт Харинг от германския икономически „Ханделсблат“ коментира по този начин изследването, направено от Дейвид Йермък, професор в Нюйоркския университет, на живота на шефовете на компаниите от борсовия индекс в САЩ S&P 500. След придобиването на къща с площ над 1000 квадратни места или терен, превишаващ 40 000 кв. метра, котировките на акциите на техните компании са били с 25% под средното равнище за S&P 500. Изпълнителен директор = 364 работника „Частният живот на шефовете има голямо влияние върху резултатите на техните компании“, твърди американският вестник „Уолстрийт джърнъл“. Имената им могат да се прочетат всеки ден във вестниците. Това е неизбежно. Един изпълнителен директор на компания в САЩ печели 364 пъти повече от един работник. Преди 40 години разликата беше едва 20 пъти. Ръководните структури са сегментирани, защото съсредоточаването на власт отговаря на логиката на скоростта на сегашния икономически живот. А днес се налага да се вземат много повече важни решения за кратко време. Таблоидът „Зюддойче цайтунг“ информира също за проучване, направено от трима американски професори и експерти от Дания. Според това изследване рентабилността на компаниите намалява с ударите, които съдбата стоварва върху президента на фирмата. 15% понижаване на акциите при смърт на жената на шефа Смъртта на дете води до понижаване на цената на акциите с 21%; кончината на половинката - с 15%. Резултатите от тези изследвания са правдоподобни, коментира мюнхенският вестник, защото повечето хора са по-малко ефективни, когато са в кризисни ситуации, „или когато трябва да се отдават над разумното при администрирането на дворците си“. Дейвид Йермък от Stern School of Business на Нюйоркския университет и Крокър Лиу от Университета в щата Аризона са анализирали стойността и размера на частните домове на главните изпълнителни директори на 500 от най-големите американски компании. От тях 15% притежават резиденции с площ над 920 кв. метра или къщи с терени над четири хектара. Средно голямата къща на шефовете на 500-те най-големи групи в САЩ се простира на 500 кв. метра, има 11 стаи, 4-5 бани и е построена на терен от 5000 квадратни метра. Големият имот показва властен мениджър Йермък и Лиу заключават, че мениджър, който се е поддал на такова безумие на мащабите вероятно е прекомерно властен и не подлежи на ефективен контрол. Други показатели са дали мениджърът има бизнес самолет и дали продава акции на компанията, в която работи, за да финансира имотните си капризи. С други думи дали прави каквото си иска. Уорън Бъфет е пример, че скромността на шефовете облагодетелства служителите. Шефът на Berkshire Hathaway живее в обикновена къща в Омаха (Небраска), която е купил преди 50 години за 31000 долара. Бъфет е сред най-богатите хора в света и даде част от състоянието си на благотворителната фондация на Бил Гейтс, съоснователя на Microsoft, който е противоположност на Бъфет. Гейтс си построи къща в щата Вашингтон, чиято площ е 6600 кв. метра, а сама тя е сред терен, оценен на 140 милиона долара. Гейтс отстъпи поста си на Стив Балмър, който живее в по-скромен дом от 400 кв. метра. Една от най-скъпите частни резиденции на корпоративен шеф бе купена неотдавна в Лондон от Лакшми Митал. Основателят на стоманодобивния консорциум Mittal плати за нея 128 милиона долара. Имението, което се намира близо до двореца Кенсингтън, има 28 гаража. Според Норберт Харинг от „Ханделсблат“ най-известното имение е на медийния предприемач Уилям Рандолф Хърст. Неговият Hearst Castle, построен в Калифорния между 1919 и 1947 година, включва резиденция със 165 стаи, градини на 127 хектара, киносалон и най-голямата частна зоологическа градина в света. 100 процесора контролират дома на Бил Гейтс Имението на Бил Гейтс в щата Вашингтон красноречиво показва какво може да се направи с много пари. За него се твърди, че има трапезария за гости, която може да си съперничи със залата за гала вечери в Белия дом и може да приеме 100 души. Освен това има басейн, облицован с мрамор от италианския град Карара, в който гостите могат да се наслаждават на музиката, която се носи чрез подводен кабел. Над 20 стари автомобила, собственост на основателя на Microsoft, са подредени в специално построен за тях гараж. Тъй като иначе не би и могло да бъде, това е дом, контролиран интелигентно от 100 микропроцесора, които отчитат и управляват и последния детайл. Същото може да се каже и за 30-те телевизионни монитора, които оформят голяма информационна стена и възпират всеки опит за уединение. Къщата, построена сред дърветата в подножието на Вашингтонското езеро, се простира на площ от 6600 квадратни метра. 20 млн. евро за шефа на „Дойче банк“ Колкото и старание да влага в работа си един човек, дали някой заслужава заплата от 20 милиона евро годишно? Защото именно толкова печели най-добре платеният мениджър в Германия: Йозеф Акерман, президентът на „Дойче банк“. Но германската общественост задава въпроса за заплащането. Сред заможните немски мениджъри е и президентът на Daimler - Дитер Цетче. Сред тях е и шефът на SAP - Хенинг Кагерман. „Заплатите на ръководителите ни се изплъзнаха от контрол“, твърди Уве Фоулонг от синдиката на работещите в сектора на услугите Henning Kagermann. Заплатите на консултантите вече са се изплъзнали от ръцете от синдикалната организация „Верди“, която обединява служители от сектора на услугите и настоява със закон да бъде определено максималното заплащане на съветниците, или да се умножи по 20 средното възнаграждение в компанията, която ръководят“. И тъй като средната заплата в банковия сектор е 32500 евро годишно, то член на управителния съвет на една банка не би могъл да получава над 650000 евро годишно. Откакто нашумя делото Manesmann, в което бе замесен Акерман по обвинения, че платил суми и обезщетения за 60 млн. евро на шестима служители от мобилния оператор, когато той е бил обект на враждебна оферта за изкупуване, отправена от британския му конкурент Vodafone през 2000 г., Германия не спира да се пита колко трябва да получават шефовете. Трябва ли заплатата на шефовете да се определя според резултатите на компанията? Да, отговарят 71% от германските ръководители в анкета на в. „Ханделсблат“ и на консултантската компания Droege & Comp. Делегираните съветници на 30-те компании от индекса на Франкфуртската фондова борса Dax печелят средно 3 милиона евро годишно, което няма особена връзка с пазарната стойност на техните компании. Високопоставените мениджъри в САЩ например получават повече. Според консултантската компания 30% от заплатите, давани на германските топ-мениджъри, се определят според критериите, зависещи от успехите на фирмата. Ако се вземат само големите компании, то този процент става 70%. Преди десет години променящата заплата се прилагаше само за 20% от служителите.