Тони Тончев, управител на „СД Торин–Тончев“ ЕООД: Над 150 хиляди души в строителния бранш ще останат без работа
- Г-н Тончев, вече се усеща влиянието на финансовата криза върху България и в частност на имотния пазар. Какви са промените, които са настъпили в сектора вследствие на тези процеси?
- Това, което породи световния финансов колапс, е изкуственото напомпване на потреблението, което в крайна сметка доведе до дисбаланс между свръх предлагането на стоки и услуги и неадекватното нарастване на доходите за потребление.
Тони Тончев е роден през 1965 г. в Дупница. През 1991 г. създава фирмата за строителство и недвижими имоти „Торин". Дейността й е съсредоточена основно на територията на София. До момента има реализирани над 80 000 кв. м жилищни сгради, апартаменти, магазини офиси, гаражи, както и различни инфраструктурни проекти в партньорство със Столична община и „Топлофикация – София".
- Г-н Тончев, вече се усеща влиянието на финансовата криза върху България и в частност на имотния пазар. Какви са промените, които са настъпили в сектора вследствие на тези процеси?
- Това, което породи световния финансов колапс, е изкуственото напомпване на потреблението, което в крайна сметка доведе до дисбаланс между свръх предлагането на стоки и услуги и неадекватното нарастване на доходите за потребление. Ние се стараем да произвеждаме даден продукт и да го лансираме на една ниска цена, но трябват ресурси и технологии и затова се стигна дотам, че производството на западните икономики се изнесе в Китай и в Индия. Това доведе до едно огромно предлагане и борба за крайния потребител до степен, до която той започва да потребява всичко, без да притежава пари, с които да го купи.
Винаги секторът на недвижимостите е бил този, който очертава това, което ще настъпи в условия на подем и застой. Секторът на недвижимите имоти е първият засегнат. През последните шест години бяхме свидетели на едно много бурно развитие на икономиката в нашата страна. Икономика в подем и солидните маршове в строителната индустрия винаги са привличали безкрайно много инцидентни, стихийни, чисто спекулативни играчи, чиято цел никога не е била и няма да бъде да развиват нашата икономика. В резултат на това ние виждаме едно презастроено Банко, което не е подсигурено инфраструктурно. Свидетели сме на съсипаното Черноморие.
Проблемът е, че едва сега в страната започва да се връща понятието регулация. Сигурен съм, че дори и да не беше настъпила финансова криза, пазарите щяха да се регулират в следващите 2 до 3 години. В крайна сметка недостигът на финансов ресурс и изключително високата му цена, рестриктивното поведение на огромна част от финансиращите институции, фондовете, капиталовите пазари – всичко това в момента е сведено до минимум.
- Изразът „заради световната криза” вече използва ли се като оправдание за неизпълнение на инвестиционни намерения, съкращаване на персонал и др., не преекспонирахме ли този образ?
- В последно време наблюдаваме едно преекспониране на проблема. След като държавниците казаха „да, има криза”, всички обърнаха такова внимание на този проблем, че създадоха паника. В момента хората са обладани не от страх, а от паника. В строителната индустрия през следващите дванайсет месеца ще останат минимум 150 хиляди човека без работа. Няма нито едно от средно към голямо строително или инвестиционно начинание, което е било замислено и не е започнато, да не е замразено в сегашната ситуация. Тези, които ще продължават изграждането на своите проекти, са или фирми, чиито проекти са почти финализирани, или имат свободен финансов ресурс.
- Какво се случва с цените на пазара на имоти, големи ли са спадовете и с колко?
- Спадове ще има и това е ясно, но те ще са само в сегмента, в който те трябва да спаднат. Не може 30-годишен панел да се продава за 900–1300 евро на квадратен метър, реалната му цена е 300 евро. В този сегмент ще има сгромолясване, но то е нормално и трябва да се случи. В средния и високия сегмент, където има висококачествени продукти, в добра среда няма да има чувствителна промяна на цените. Зад тях стоят хора, които могат да поддържат достатъчно дълго време ценовите им нива, защото имат сравнително добра капитализация и знаят стойността на продуктите си.
- Накъде отива пазарът? Търсенето не е ли вече по-слабо от предлагането?
- В сегашната ситуация в страната търсене няма. Тези, които реализират някакви продажби, са много малко и те са се позиционирали в целева група и като сегмент от пазара. Малко са фирмите, които работят като нас само с крайни обитатели. Това са хора, които не купуват със спекулативна цел, а са търсили достатъчно дълго и са избрали точно определено жилище, което да обитават, а не за да го отдават под наем или да препродават.
- Какви проекти реализира вашата компания и има ли опасност заради кризата да замразите някои от тях?
- Ние сме много концентрирани в жилищния сегмент и определено нашата фирма няма да срещне трудности и няма да се налага да спираме проекти. Сегментът жилищно строителство, в който ние оперираме, е за среден клас потребители, които се нуждаят от дадения апартамент. За щастие засега и съкращения не се налагат в нашата фирма.
- Какви мерки сте взели, за да намалите влиянието на кризата върху настоящите и бъдещите ви проекти?
- В последния един месец проведохме редица срещи и разговори с хора от нашата индустрия и очевидно стигнахме до факта, че не можем да разчитаме на правителствена и държавна намеса. Не и толкова надеждно, бързо и ефективно както на нас ни се иска. Гласуваният преди дни закон за подкрепа на младите семейства по отношение на посрещането на лихвите по ипотечни кредити е много добър и навременен. Това е една разумна, модерна и навременна стъпка, но е крайно недостатъчна. Отчетете факта, че сме със спрени финансирания по почти всички оперативни програми. Звучи много несериозно и започването на проекта „АЕЦ „Белене“ догодина, като се обещават откриването на нови 50 хиляди работни места. В края на пролетта и началото на лятото ние набелязахме редица мерки, с които да увеличим производителността и оптимизирахме преките производствени разходи. Затегнахме максимално контрола върху вложенията за строителни разходи, така че сме спокойни засега. Вече сме в една много напреднала фаза на разговори с колегите си от бранша, като се обединяваме в създаването на една поредица мерки, с които да възвърнем потребителското доверие.
- Имате ли прогноза догодина какво ще е положението на пазара и кои ще бъдат основните му движещи фактори?
- Има голяма опасност в областните градове проекти, които са в процес на изграждане, да бъдат замразени, дори и в София, може да се наложи, някои колеги да спрат дадени проекти за известно време. Американците твърдят, че ще им трябва една година, за да излязат от кризата и още около три – за да се стабилизират. Тъй като светът вече е високо интегриран и говорим за глобални пазари, мисля, че следващата година ще е най-тежка. Моята песимистична прогноза за страната е между три и пет години, а оптимистичната е от две до три години. В момента и за напред всичко зависи от предприемането на адекватни мерки на национално и държавно ниво. Има много големи опасения както от страна на бизнеса, така и от страна на потребителите, че в предизборно време нещата започват да се размиват.
- Банките вече ограничено финансират проекти. Вие имате ли такива проблеми?
- Банките в момента практически не финансират почти нищо. Нашата фирма винаги е била ориентирана към една много по-широка маса от потребители, което през всичките години на нашето съществуване не ни е превръщало в изключително зависими от банково финансиране. Към настоящия момента можем спокойно да кажем, че не изпитваме затруднения. Имаме осигурени няколко оборотни линии, които ни осигуряват ежедневната динамика. Фирми и хора, които започнаха проектите си, ги замразяват. В крайна сметка строителните компании пак ще се броят на пръсти след кризата.
- Какво е бъдещето на т.нар. „зелено строителство“ и има ли вече пазар у нас този вид „екожилища“?
- Темата е сравнително нова, но проблемът го има отдавна. Тази тема става все по-актуална. Интересното при нея е изграждането на възобновяеми енергийни източници, пасивни къщи. Къщи, които потребяват много малко енергия или произвеждат енергия, която задоволява част от нуждите на обекта. Условията в момента не са особено подходящи и аз мисля, че ни е рано за такъв тип инвестиции. Инвестицията в една екокъща е с до 30% повече от нормалното и това е една много сложна материя. Индустрията се бори за живота си в момента, така че не трябва да изискваме много от нея.
- Чуждите инвеститори продължават ли да купуват обекти у нас?
- На този етап няма никакви чуждестранни инвеститори в страната. Всички се изнесоха и замразиха проектите си.
- Какво ще е развитието на проблема с експанзията на строителството по българското Черноморие и как може да се реши според вас?
- Няма вече експанзия, тя спря още миналата година. Няма нови проекти, няма нови инвестиции, няма кой да инвестира, а ако има, те са единични. Там имаме в момента нереализирана продукция, която трябва да намери кой да я довърши или търпеливо да чака по-добри времена. В момента единствената надежда е клиентите от руския пазар, но според мен това са празни надежди. Най-вероятно ще се наложи на доста хора да продават много ниско, но въпросът е дали ще има кой да купи.
- В строителния бранш обсъждат ли се идеи за запазването на сектора и минимализиране на загубите?
- В момента има две идеи, които ние обсъждаме, и то на доста напреднало ниво. Едната е да се възстанови политиката на жилищно-спестовните влогове с държавно гарантиране, а другата е създаването на политики, насочени все по агресивно към възможността на младите хора с образование, живеещите на семейни начала, тоест най-перспективната таргет група в момента. Политика, която да им осигурява финансиране с държавно гарантиране и много строга политика кои строителни компании ще попаднат в групата на бенефициенти и изисквания към тях.
Интервюто взе Людмила Куюмджиева