Емил Делибашев е роден на 20 септември 1967 г. в Асеновград. Завършил е Висшия институт за национално стопанство във Варна, специалност “Международен туризъм”. Една година специализира в университета в Болдън, Колорадо. Започва работа в “Болкън Холидейз”, първо е разпределен в Албена, след това в Банско. Постъпва на работа в най-големия независим туроператор във Великобритания “Ингъмс”. През 1999 г. Започва работа в софийския офис на “Бритиш еъруйес”. Говори английски и руски език и все още е ерген. Любимите му дестинации са Бора-Бора, Ванкувър и Оукланд. Мечтае да посети Аляска. В Европа предпочита олимпийското спокойствие и класата на Цюрих и Мюнхен. - Как започнахте работа в “Бритиш еъруейс”? - Имах трайни интереси към авиацията, още докато работех в “Ингълс”, а “Бритиш еъруейс” ми беше любимият бранд. По това време професионалните ми задължения бяха мечтата на всеки млад човек: лятото си на морето, зимата - на планината, винаги хотел на първа линия. Ползвахме самолети и чартъри на британската компания и без да ми влиза в служебните задължения, винаги присъствах в трансферите ни на летището. След 4-5 месеца се откри възможност за работа в “Бритиш еъруейс”. За подбор на персонал у нас те ползваха услугите на “хед-хънтинг” компанията “Снелинг” и на интервюто бях попитан дали бих работил в друга авиокомпания - аз казах, че не бих се разделил с мечтаната длъжност за работа в друг превозвач. На първи тур не бях предпочетен, което беше голямо разочарование. Но след няколко месеца се появи втора възможност – избраният човек не премина пробния период. - Как се приспособихте към голяма компания като “Бритиш еъруейс”? - Първият ми работен ден беше най-стресовият. Емоциите и желанието да се адаптирам и да се впиша в екипа оказа влияние, но след три седмици напрежението поутихна и се почувствах щастлив, че работя това, което искам. Започнах на позиция координатор на пътнически агенции, след това бях повишен до мениджър в същия отдел и през 2002 г. ми беше предложено да поема търговските операции за България. От юни тази година вече съм търговски мениджър за Румъния, България и Молдова. Отговорностите ми нараснаха, персоналът – също. - Кои са най-големите предизвикателства в тази работа? - Най-голямото предизвикателство за мен през тези 8 години беше да се постави Варна на картата на “Бритиш еъруейс”, защото това само по себе си е постижение. Няма друг случай в мрежата на авиокомпанията, където малка страна като България да поддържа успешно две дестинации. Такива имат Гърция и Турция, но мащабите са несравними. Дори в Румъния, където пазарът е 2-3 пъти по-голям от българския, ние летим само до Букурещ. Успяхме да включим Варна през лятото на 2006 г. след първия ни летен сезон. Дестинацията беше оценена като най-успешният стартов маршрут на “Бритиш еъруейс” от “Гетуик” (второто летище, от което оперира авиопревозвачът), което надмина очакванията на консервативните ни колеги. Осигурявахме 2 полета седмично до Варна миналата година, сега смятаме да увеличим честотите и ще летим 3 пъти. - Какво смятате за авиоконкуренцията у нас? - Пазарът никога не е бил толкова конкурентен и това е чудесна новина за всички пътуващи. Нискосървисните компании, които навлизат у нас, като концепция се зародиха във Великобритания, така че имаме опит с тяхното съперничество. Тарифите ни са много по-атрактивни отпреди 2 или 3 години. Пътуване до Лондон вече е възможно на съвсем приемлива цена - 59 евро без летищни такси. Никога не сме имали толкова ниска тарифа от София до Лондон. Но искам да подчертая, че се стремим да предложим най-доброто съотношение между цена и качество. Може би затова миналата година в проучване на “Супербрандс” бяхме обявени за най-силната търговска авиомарка у нас. - Кои са дългосрочните ви цели в региона? - Усилията ни са насочени да променим нагласата на потенциалните пътници, че най-силният бранд е и най-скъпият. Това вече не е така. На второ място - да увеличим честотите до България от следващото лято. Смятам, че могат да нараснат с 50%. Най-голямото ми желание е да открием всекидневни полети между Лондон и Черноморието - не само Варна, но и Бургас. За Румъния планираме дестинация от Трансилвания. За съжаление ще бъда намесен в състезание между Бургас и един трансилвански град. - Какво характеризира динамиката на пътническия поток? - Повечето ни клиенти към британската столица са бизнесмени, студенти и все повече ученици, които са се увеличили с 15-20 %. През лятото са повече туристите, особено към Варна, а бизнес потокът се засилва след 15-20 септември. В началото на юни най-активни са студентите, които участват в “уърк анд травел” програми. - Научи ли се българинът да пътува със самолет? - Българинът винаги е бил много претенциозен наш гост. Най-важната промяна е, че той се научи да планира по-отрано своите пътувания. Това е задължително изискване на компаниите, когато предлагат ултра евтини тарифи. За пример мога да посоча клиент, който вчера закупи 11 двупосочни билета, т.е. планирал е всичките си пътувания до края на годината. Също и една дама, която купи 9 билета за сина си, студент в Англия, с което намали разходите си със 70%. Това е драматичната промяна в манталитета на българина. - Коя е най-скъпата и най-евтината дестинация в портфолиото на “Бритиш еъруейс”? - Зависи от класата на пътуване. Ние сме единственият превозвач с 4 класи: икономическа, уърк травел плюс (която е междинна между бизнес и икономическата), бизнес и първа класа. Единствено ние предлагаме и топла храна в икономическата класа заедно с алкохолни аперитиви. Друго предимство е, че летим до водещото летище “Хийтроу”. През 2000 година въведохме хоризонтални легла в бизнес класата и миналата година инвестирахме 100 милиона лири, за да обновим този продукт. В първа класа има само 12 госта, всеки в отделна кабина. Най-скъпата дестинация зависи от класата на пътуване, а най-евтината е София – Лондон за 59 евро. - През лятото “Бритиш еъруейс” бе обявена за най-лошата авиокомпания в света - заради дългите закъснения на полетите и високия брой загубени куфари. На вас случвало ли ви се е да ви загубят багажа, или да пренощувате на терминала? - На мен никога не може да се случи да ми загубят куфар или багаж, защото съм се научил да пътувам леко. Дори и на дълги пътешествия не регистрирам багаж. Това е може би най-голямото изкуство, на което съм се научил. Колкото до трудностите на компанията, важно е да се поясни, че водещото ни летище “Хийтроу” е остаряло като инфраструктура и е най-натовареният авиопортал в Европа. Загубени багажи имаше при багажната лента, която прекарваше куфарите от терминал 1 към терминал 4, и всички те бяха доставени на собствениците. Рядко се слува да загубим багаж – по-малко от 0,5 багажа на 10 000. В България всеки потърпевш от подобно недоразумение получава куфара си до 24 часа на посочения от него адрес, изцяло за наша сметка. - Какво се опитвате да наложите в България от британския стил на управление? - В британския стил на управление акцентът е върху запазване на дългосрочните връзки с нашите партнъори. Миналата година имахме проблеми с кетъринговите компании, които стачкуваха, и на мен като българин първата ми мисъл беше веднага да се прекрати договорът и да се потърсят нови партньори. Британската корпоративна система е на друг принцип, най-важното е да се запазят отношенията в бъдеще. Опитвам се да не предприемам прибързани решения. - С какво ще се противопоставите на нискобюджетните компании? - Нека ги наречем “нискосървисни”. Ние ги превъзхождаме във всеки етап – още от самото планиране на пътуването. Няма авиокомпания, която да предлага толкова модерен сайт като нашия. След като направите резервация, имате възможност да контролирате всичко, свързано с полета - да си изберете храната и мястото в самолета и т.н. Може да принтирате бордната си карта 24 часа преди вашия полет и да подберете местата, които желаете. Това не го предлага нито една нискобюджетна компания, нито дори някой от големите превозвачи. - Колко често пътувате със самолет? - Обожавам пътуването със самолет. Парадоксалното е, че след като получих по-високата позиция, пътувам все по-често с кола по маршрута София-Букурещ и се чувствам малко ограбен. - Кое е най-интересното място, до което се летели? - Най-далечното е Оуклънд. Оказа се толкова привлекателно, че три дни след като се върнах в България, заминах отново за там за още една седмица. Френска Полинезия също е доста отдалечена, зависи откъде тръгваш. Островите Бора-Бора са може би най-близкото място до рая на земята.