Силвия Симеонова Дигитален въздушен преводач с лазерно насочване разчита чуждоезичен текст от разстояние 4-5 сантиметра и показва на дисплея си транскрипция и превод на български. Изобретението е патентовано преди 17 години, но едва днес прототипът му ще бъде показан в палата № 8 на Международния технически панаир в Пловдив. Очаква се серийното производството на устройството да започне до няколко месеца, а цената да бъде достъпна – 60-70 евро. Публикации в специализираните ИТ издания у нас огласиха оценка на Би Би Си, че това е „промишлен проект N 1 за България и за Балканите“, който може да има колосален световен пазар за много дълго време. Началото „Идеята за проекта проблесна през лятото на 1990 година на основата на прилични образователни и професионални натрупвания“, разказа изобретателят Владимир Ичевски. Това е неговото второ изобретение след „Устройството за контрол и автоматично възстановяване на работата на ЕИМ“ (1984г.). Как работи AirTrans? Устройството се насочва неподвижно към думите на разстояние 4-5 см от повърхността на печатан текст. За по-малко от 2 секунди разпознава символите и превежда. Големината на буквите може да бъде от 1,5 до 8 мм. Автоматично се разпознават и превеждат и текстове в негатив, на цветен фон, с пренесени и подчертани думи. Освен това автоматично се запомнят и могат да се прелистят на екрана последните 30-40 преведени думи. Възможно е думите да се въвеждат буква по буква от симулирана клавиатура. „Това е първото устройство, при което не се изисква ръчно сканиране. То работи по правилото: „Насочи и прочети“, направо от въздуха. Осигурява превод на непознатите думи на самото място, погледът също остава „в зоната на проблема“ и четенето продължава без нарушение на хода на мисълта. Отпадат разсейването, отегчението, раздразнението и бързата умора“, пояснява Ичевски. Избегнатото ръчно сканиране, използвано при досега познатите „скан-транслатори“, прави AirTrans удобно дори за малките деца. За хора с „неспокойни“ ръце е предвиден допълнителен метален указател, с чиято помощ преводачът се позиционира неподвижно. Какви езици поддържа? AirTrans може да разпознава всички символи на латиница и кирилица и така практически е възможно да се съставят речници на всички езици, които ползват двете езикови системи. „Могат да се запишат до 15 речника, общи и професионални, със средна мощност 20 000-25 000 думи, или по-малко на брой речници, но с по-голяма мощност. За езици, като английски и френски например, допълнително се извежда и фонетичната транскрипция (произношението) на думите“, каза Ичевски. Технически характеристики Електронният преводач има вграден сензор CMOS VGA, микропроцесор и памет за речници 8MB или 16 МБ. Наборът от речници се избира от потребителите и може по всяко време да бъде променен в домашни условия от диск, дискети, ФЛАШ памети, през интернет-РС-СОМx-порт или микро USB. Софтуерът може по всяко време да се актуализира с най-новата версия и така речникът да се поддържа функционално равностоен на следващите модели. Освен това, софтуерът автоматично контролира работоспособността си и ако установи нарушение, се самовъзстановява (репрограмира) от резервно копие. Всеки ще може да си го позволи Производство на AirTrans се предвижда да започне към края на годината. Цената му за България може да слезе до ниски двуцифрени стойности в евро и ще е достъпен за всеки ученик. AirTrans е с формата на писалка с размери (122 х 34 х 20 мм), тежи 90 г. и се захранва с 2 батерии ААА. Проектът е съвместна разработка на българските фирми „Владимир Ичевски-GLC“ и „MICRON-20“. Владимир Ичевски е завършил Математическия факултет на Алма Матер, специалност „Математическо осигуряване на ЕИМ“. Работил е дълги години като научен сътрудник в областта на автоматизацията на производството, има практика и в Германия. Въздушният преводач е второто му и както се надява, не последно изобретение. От няколко години проектът се подкрепя от Христина Ковачева, инженер-химик, собственик и управител на MICRON-20. Компанията произвежда платки за фирми в областта на електрониката и електротехниката. За появата на AirTrans допринасят още инженерите Владимир Николов и Константин Стойчев.