- Г-н Терзийски, какво е вашето мнение за топлофикационните дружества у нас, готови ли са те за новия зимен сезон 2011 – 2012 г.?
- Смятам, че всички дружества са готови да работят през зимата, провели са минимално необходимите ремонтно-инвестиционни програми. Някои от тях все още се приключват, но очаквам през ноември всички да са готови.

- Очаквате ли това да се случи и в „Топлофикация-Шумен“?
- С колегите от това дружество не сме се чували от доста време и ние от асоциацията нямаме точна представа какво се случва там. Фирмата бе прехвърлена на общината и имаше вариант да се работи на принципа на публично-частно партньорство. То обаче не беше осъществено и засега не знаем кой е собственикът и има ли то оборотни средства, за да работи.

- Значи е прекратен договорът с „Титан АС“?
- За юридическото прекратяване не знам дали е факт, но по отношение на финансирането знам, че не се осъществи, защото фирмата имаше някакви претенции към общинския съвет. В крайна сметка не се стигна до подаване на авансовата вноска към „Булгаргаз“, който е доставчикът на природен газ. Предполагам, че колегите, които са работили по този въпрос, са направили всичко основно за изграждане на високоефективно комбинирано производство. Иначе просто е немислимо да се смята, че „Топлофикация-Шумен“ ще възкръсне като феникс от пепелта при дълговете, които имаше, и същата технологична схема на работа. Информацията, която имам сега, е, че трудно ще бъде възстановена работата на дружеството. А преди години дружеството там имаше около 10 хиляди абонати. Сега не се знае колко са останали.

- Подобрява ли се вече положението в „Топлофикация-Перник“?
- Там имат вече реновиран един котел, който работи на въглища. При друго съоръжение приключиха с реконструкцията на горивната база и там вече могат да се захранват с природен газ. За сигурността на доставките в „Топлофикация-Перник“ смятам, че нещата са по-цветущи и то ще работи нормално през новия сезон.


- Смятате ли, че „Топлофикация-София“ и няколко други в страната отново ще бъдат основните, които ще имат проблеми в плащането си на природен газ?
- Трябва да се разшифрова фразата „проблеми по разплащания“ по-добре. Ако имаме предвид нормалното функциониране като търговски субекти на топлофикационните дружества, то проблеми с разплащанията към доставчика имат всички дружества. Просто приходите от продажбите на енергия се разминават с плащането на природния газ. В различните дружества този проблем има различна тежест. Освен „Топлофикация-София“ такива проблеми имат дружествата във Враца, Плевен и Бургас. Аз лично не съм съгласен, че това са т. нар. лоши дружества, но всичките имат едни и същи проблеми. Те произтичат от законовата разпоредба за плащанията. Има нужда в Закона за енергетика и в начините, по които се формират фактурите към абонатите на топлофикациите и сроковете за разплащане на получената енергия.

- Тоест предлагате да станат по-ясни фактурите и да се промени срокът за плащане към доставчиците?
- Освен че фактурите ще станат по-ясни, както и хората да разбират правилата за дяловото разпределение, за да може потребителите да са сигурни за какво точно плащат и да го изплащат навреме. Освен това не може да заплащаш природния газ авансово за месеца, а енергията, която си доставил, да получаваш парите за нея след 45 дни и всичко да е наред. Няма как при такова разминаване на двата парични потока да няма забавяне на плащанията към доставчиците.
Затова предлагаме или за всички дружества да се регламентира възможността да формират собствен оборотен капитал, който да им служи изцяло за покриване на тези разходи. Така ще се акумулират средства за авансовото плащане на природния газ. Другият вариант е да съвпаднат двата периода на плащанията – от абонатите към топлофикация и оттам към „Булгаргаз“. Ако не може да се промени периодът на плащане на топлинната енергия на крайния потребител, то тогава той трябва да съвпадне с периода за плащане на природния газ на доставчика. Тоест да няма авансово плащане на природния газ, а той да се плаща, след като абонатите си платят за консумираната топлоенергия.

- Намаляват ли задълженията на дружествата чрез продажбата на електроенергия към НЕК?
- Топлофикациите в София, Плевен, Бургас и Враца имат подписани тристранни споразумения с НЕК и „Булгаргаз“ и приходите от произведения ток отиват директно по сметките на газовия доставчик. Тези пари даже не минават през сметките на дружеството, но спомагат за намаляване на задълженията на компаниите.

- Очаквате ли абонатите да започнат да се отказват от услугата след последното увеличение на природния газ от 1 октомври?
- За някои от градовете няма да има разлика в цените, както ще бъде в топлофикациите в Бургас и Плевен. Там не очаквам да има отлив от абонати, а и двете дружества поддържат най-ниските цени на топлоенергията у нас – малко над 70 лв./мвтч. без ДДС.
В столичното дружество цената се повиши до 82 лв./мвтч. Тук цената няма как да бъде по-ниска, тъй като съотношението на произвежданата електроенергия и топлоенергия е доста голямо. Тоест когенерацията в София е много малка и с нея не може да се компенсира поскъпването на горивото. Решение на това е да се построи нова когенерация и се надявам ако стана общински съветник в Столична община, да успее топлофикационното дружество да реализира тази идея.

- Новата когенерация трябва ли да е свързана със завода за отпадъци, или трябва да е както при останалите дружества?
- Трябва да има инвестиции в когенерация, която да е с мощност 30-40 мвт. Тези средства може да бъдат генерирани от дейността на „Топлофикация-София“. Инвестицията в когенерация на природен газ може да струва около 25-30 млн. евро. Това може да се комбинира с инсталация за изгаряне на част от битовите отпадъци, което би означавало още 20 мвт. електрическа мощност и около 100 мвт. топлинна. А ако и част от таксите, които Столична община плаща за балиране на отпадъците се плащат на топлофикация, то това би довело до едно 30-35% намаление на цената на парното за абонатите в София.

- За колко време може да се направят тези инвестиции и реалистично ли е това да се случи?
- В рамките на година и половина може да бъде готова когенерацията, която да използва природен газ за гориво. Водил съм преговори с големи западни компании и могат да извършат доставките на съоръженията много бързо. Просто всичко зависи от взаимодействието между собственика на „Топлофикация-София“ и мениджмънта на дружеството.

- Какво ще бъде увеличението на цените на топлоенергията и електрическата енергия от догодина, след като на ТЕЦ-овете им се наложи да купуват квоти въглеродни емисии?
- Когато започне задължителният период за купуване на квоти емисии за електроенергия, включително и за топлофикациите, които произвеждат ток, то това би се отразило на цените с близо 8% на газовите централи, каквито са топлофикациите. При въглищните централи, каквито са ТЕЦ-овете, производството ще поскъпне с около 25-30%.
Сметката е проста – на всеки мегаватчас електроенергия, произведена от термична централа, генерира около 1 т парникови газове. А това означава разход от 12-13 евро/т вредни емисии, защото те в момента се продават на такива цени. Това означава увеличение на тока с 12-13 евро/мвтч.

- Очаквате ли да има увеличение на цената на квотите, след като започне търговията?
- Предполага, се че по-скоро цената на квотите ще се задържи в границите между 12 и 14 евро/т, защото общият излишък на квоти в ЕС е голям. Просто кризата се отрази на производствата в цялата общност и съответно се използва по-малко енергия. Ако се увеличи производството, ще се намалят свободните квоти и съответно цената им ще се увеличи. Но това ще стане най-вероятно в периода след 2015 г.

- Има ли механизми, с които да се ограничи увеличението на цената на тока с такива сериозни проценти?
- Има такъв вариант, но всичко зависи от националната политика, която трябва да бъде провеждана от компетентните органи – Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Без помощ от държавата и участието на финансови институции това няма как да стане. Например е възможно Българската банка за развитие да дава кредити на енергийните предприятия за инвестиции. В противен случай просто нямаме никакъв шанс да се задържи цената на електроенергията и крайният потребител ще трябва да плати за това поскъпване.
Други стимули може да има от дерогацията (отлагането) на влизането в сила на евродирективата. Това бе направено от 10 страни членки, основно от Централна и Източна Европа само че проблемът пак опира до финансиране и възможността да се проведат такива инвестиции, които да рефлектират върху намаляването на квотите. Тук отново опираме до лошото финансово състояние на дружествата, които нямат ресурс, за да направят инвестиции и да омекотят удара от разходите за квоти.

- Докъде стигна изграждането на сероочистващи инсталации на ТЕЦ „Брикел“ и ТЕЦ „Бобов дол“?
- При ТЕЦ „Брикел“ всичко е завършено и там няма да имат проблеми да работят през новия отоплителен сезон. При централата край „Бобов дол“ са започнати процедурите по изграждане на съоръжението и сега се очаква Министерството на околната среда и водите да издаде комплексно разрешително за централата. Хората се надяват да получат разрешителното до края на годината. Тези сероочистващи инсталации в ТЕЦ „Бобов дол“ и в „Топлофикация-Сливен“ технически могат да бъдат завършени до края на годината и да бъдат пуснати. Притесненията са повече от процедурна гледна точка, иначе до три месеца „Бобов дол“ може да спре да има екоинсталации.