Румяна Стоилкова Над 40 фирми използват в етикетите на стоките си думите „био“ и „еко“, без да имат право за това. „Масово се експлоатират тези термини“, каза Богомил Николов, председател на Българската национална асоциация на потребителите (БНАП). От началото на тази година асоциацията и фондацията за биологично земеделие „Биоселена“ работят по проект „Не” на фалшивите храни“ под егидата на швейцарската агенция за развитие и сътрудничество. Първите резултати не са добри. До момента са събрани над 54 мостри на продукти, които не са нито еко, нито био, но претендират за този стандарт. Това са продукти главно от растителен произход - ориз, леща, боб, мюсли, пресни зеленчуци, ядки, оцет, но има и кашкавал, кисело и прясно мляко, посочи Николов. „Без реален пазар не може да има биопроизводство“, коментира Стоилко Апостолов от „Биоселена“. Мюсли на фирмата „Бизнес къща“ ООД, ориз на „Суидън комерс“ ЕООД и прясно мляко на „Зоров- 97“ са сред установените от БНАП биоментета. Често разпространен надпис по етикетите е, че са произведени в екологично чист район, което също е нарушение и фирмите нямат право да го твърдят, без да имат необходимите документи, обясни Николов. По-голямата част от фалшивите биопродукти са намерени по софийските магазини. От асоциацията разчитат самите потребители от цялата страна да поемат инициативата и да ги осведомяват за други храни, подвеждащи с некоректни етикети. Глобите за заблуждаваща реклама в такъв случай са от 1000 до 15 000 лева, каза Деян Макьов, юрист от Комисията за защита на потребителите. Как да ги познаем Истинските биопродукти могат да се познаят по няколко означения, обясни г-н Апостолов. Те трябва да имат надпис, че продуктът е сертифициран като биологичен, и да имат номер на сертификата. Другият белег е, че истинските био- и екохрани имат българския знак за биологично земеделие - калинката. От цените в търговската мрежа излиза, че биопроизводството в България е двойно по-скъпо от традиционните стоки. В световен мащаб цените са с около 20-30 на сто по-високи, твърдят от БНАП. Тази разлика се получава заради неразвития пазар на тези храни у нас и ниските продажби, обясняват още от асоциацията. Как един домат става био Стоилко Апостолов обяснява процедурите: за да бъде един домат био, трябва да се сертифицира първо почвата, върху която се произвежда. Тя не трябва да се обработва с пестициди, хербициди и други подобни химикали две години преди засаждане на бъдещите биологични зеленчуци. Чак след като почвата е очистена, може да се пристъпи към производство. В биологичното земеделие не бива да се използват препарати за торене, за отстраняване на плевели и за болести по растенията. Единствено се използва т.нар. син камък, което е практика от векове. Според Апостолов по откритите пазари не могат да се намерят все още биологични плодове и зеленчуци. Засега те се предлагат главно от супермаркетите. Сертифицираната биоземя в България до момента е едва 0,2 на сто. Процесът сега започва, обясни Апостолов. Според Богомил Николов най-много 30 процента от обработваемите площи биха се вместили в критериите. Сертифицирането на една ферма струва около 300-400 лева, на един завод за преработка на биохрани - около 1000 лв., съобщи управителят на фондация „Биоселена“. В България все още няма верига супермаркети, която да е сертифицирана за продажба на биохрани. Има обаче вериги - като „Пикадили“ и „Елемаг“, които предлагат най-много био- и екохрани по щандавете си.