С вдъхновение от 50-я рожден ден на Форд Едсел списание „Тайм“ състави списък на 50-те най-лоши коли на всички времена. Според автора на материала - носителя на „Пулицър“ Дан Нейл, тези модели могат да се определят като най-големите провали в автомобилната индустрия. Вестник „Класа“ избра от списъка 5 модела, познати и у нас. Някои, като “Трабант”-а, вече са рядкост по улиците на България, но “Хамър”-ите определено са придобивка, с която собствениците им се гордеят. 1956 „Рено Дофин“ (Renault Dauphine) Това е най-неефективният автомобил на френската компания от „Маджино лайн“ насам. Името на „Рено Дофин“ е трябвало бъде „Корвет“. Всъщност докато се настанявате удобно в нестабилната и тънка като хартия кола, може да чуете как тя ръждясва. Най-изпъкващата черта на този модел е бавното ускорение, което може да се измери не в км/ч, а с календар. За да достигнете 60 м/ч, са ви необходими цели 32 секунди, което прави „Дофин“-а неподходяща да се състезава дори със селскостопанска техника. Невероятно е, но от тази много евтина и изключително повърхностна кола са продадени повече от 2 млн. копия по целия свят. Този факт доказва колко много хора отчаяно са се нуждаели от кола. Каквато и да било кола. 1975 „Трабант“ (Trabant) Това е колата, създала лошото име на комунизма. Захранвана от два силно замърсяващи въздуха генератора, които издават отвратителен пърпорещ шум, „Трабантът“ е кръгла нула на пътя. Моделът е безполезен, направен от фиберглас с памучни нишки и дървесина. Когато е проектиран в Източна Германия през далечната 1950 г., „ръмжащият звяр“ бил отговорът на „Фолксваген Бийтъл“ - „колата на народа“. „Трабантът“ пуши като иракски петролен кладенец и често мигачите и фаровете му отказват без каквато и да е причина. Но историята е благосклонна към „Траби“, както го наричат на галено. Стотици източногерманци го карат до падането на Берлинската стена. Веднъж пресекли границата, не много сантименталните германци веднага изоставяха картонената кола. И с пълно право. 1985 „Юго ДжиВи“ (Yugo GV) Малкъм Бриклин не би бил доволен, докато не накара всички американци да ходят пеша на работа. В края на 1985 г. той започва да изнася „Юго ДжиВи“, който е една същинска Мона Лиза на лошите автомобили. Колата се произвежда в Югославия и когато се возиш в нея имаш отвратителното чувство, че си под прицел. Интересното при тази кола е, че на стъклата има система за отмразяване. Може би производителите са искали ръцете ви да са топли, преди да започнете да издърпвате стъклата нагоре. Но това ще бъде най-малкият ви проблем, защото електросистемата на самото „Юго“ може да ви изпържи. 2002 „Бе Ем Ве 7-а серия“ (BMW 7-series) Седанът на базираната в Мюнхен компания съчетава всичко, което „Бе Ем Ве“ знае за автомобилостроенето. А то е много. Перфектно конструирана, бърза, голяма и грациозна, 7-мата серия има само два дефекта: първият се казва iDrive, неудобен джойстик по средата на кормилото и една огромна заоблена задна част, наречена Bangle bustle. Проблемът при iDrive е сложната му употреба. Всъщност е почти невъзможно, да го управляваш. Щофъорите на този автомобил прекараха дълги часове, скубейки косите си, докато открият как да сменят радиото или да намалят климатика. 2003 „Хамър H2“ (Hammer H2) Представете си най-лошата кола, появила се в най-неподходящия момент. Такъв е случаят с „Хамър H2“. Две години след терористичните актове в САЩ на 11-и септември, когато Америка силно се нуждае от петрол, се появява този абсурден модел. Той е арогантно огромен и прилича на военна техника. „Н2“ е бързият и злобен отговор на идеята, че не е необходимо да се кара танк, който харчи цял галон гориво на всеки 10 мили. Без изненади, но моделът бързо и безславно изчезва от каталозите. Освен всички свои дефекти, “Хамър”-ът се оказва и лош пиар за „Дженеръл Мотърс“, които в същото време се опитват да наложат на пазара и електрическите коли EV.