Любомира Константинова Малко градче, значително отдалечено от стандартните американски мечти Флорида и Аризона, изненадващо оглави класация на най-изгодните американски градове за следпенсионен живот, подредена от изданието „Риъл истейт джърнъл“. Хот Спрингс, Арканзас, е спечелил популярността си като спа курорт, но ниската цена на живота в него определя и значителния интерес на изправените пред избор на бъдещ живот нови пенсионери. „Заселването в Хот Спрингс е дори по-добра сделка с оглед на цените на имотите“, коментира анализаторът Уорън Бленд. Еднофамилна къща в града струва между 135 и 225 хиляди долара. Централното разположение на щата Арканзас е особено атрактивно за онези, чиито семейства живеят в Средния запад или останалите околни щати. За да подреди класацията, Бленд е използвал дванайсет критерия: географски характеристики, цена на живота, търговски услуги, здравеопазване, обществени услуги, културни дейности, развлечения, възможности за работа или доброволна дейност и ниво на престъпленията. Въпреки че американците все още смятат предимно места като Флорида и Аризона за очевидни зони за следпенсионна миграция, увеличеният достъп до информация за други части на страната и света, особено чрез интернет, позволява на пенсионерите да разширят териториите, които преценяват като подходящи. „Хората вече не са толкова наивни и са наясно, че не се налага да живеят в горещо и влажно или горещо и сухо място, вместо да се радват на годините без задължения“, твърди Бленд. Особен случай в класацията е поставеният на седмо място Питсбърг, град с неизличена репутация на мръсен център на фабриките за стомана и „сините якички“, където хората от средната и висшата класа не биха искали да се намират. Реалността обаче е демонстрация на следното предимство – качеството на живот, което може да бъде получено в Питсбърг, се е подобрявало с невероятна скорост през годините на прехода към базирана на услугите икономика. Въздухът е много по-чист, а някои от стоманените заводи са заменени с развлекателни комплекси, ресторанти и магазини. Градът получава чудесни оценки и по критериите здравеопазване, култура и развлечения. След Хот Спрингс класацията продължава с градове в щатите Северна Каролина, Кънектикът, Канзас, Мисури, Пенсилвания, Флорида, Тексас и Колорадо. За българските пенсионери проблемът все още е съвсем друг Критериите на Уорън Бленд естествено са приложими и към българската урбанистична действителност. Родната психологическа и битова действителност обаче поставя различни изисквания към все още несъществуващия за повечето български пенсионери проблем – къде да живеят, след като се пенсионират. За много от тях този въпрос се свежда до още два – ще ги оставят ли още малко на работа и достатъчно здрава ли е къщата на село. Ако се обърнем към изпитания от Бленд метод обаче, можем да обособим няколко вида български градове: 1. Градове (или села) с прекрасни географски характеристики, ниска цена на икономическия живот и висока – на физическия (задоволително ниво на престъпността), но със затруднен достъп до търговски, здравни и обществени услуги, културни и други развлечения, както и работни позиции. В тези населени места не се налага да хванеш автобус, за да се качиш в планината, да седнеш на брега на езеро или да се разходиш край река, но трябва да го направиш, за да си купиш помпа за поливане на градината и да се уговориш с водопроводчик, който да я постави. Необходимо е да пропътуваш средно трийсет километра и за да си направиш специфично медицинско изследване, да платиш данък сграда (значително по-нисък, отколкото в по-големите населени места) или да подадеш молба (в областния център) за удостоверяване на правото да притежаваш кладенеца, от който ще изважда вода новата помпа. Същите километри са и добавена стойност към цената на билет за кино, театър (малко вероятно развлечение – не повече от четири пъти в годината, по време на посещението на пътуваща трупа) или музей. Цената на изминаването на същите километри е и допълнителен данък върху заплатата, ако си намериш работа като охранител или детегледачка в града. Това често е без значение, защото в тези градове всички подобни позиции са липсващи или недостъпни. 2.Градове с незадоволителен пейзаж, включително и градски, със задоволителна цена на икономическия и физически живот, задоволителен достъп до търговски, здравни и обществени услуги, културни и други развлечения и работни позиции. Това обикновено е градът. В него понякога се налага да преминеш през крайградски райони, превърнати в промишлена или складова зона, в сметища или в зона за offroad on the road (благодарение на пренебрежението на общината към дупките на пътя), за да достигнеш хоризонт, изграден от сливане на зелена повърхност с небе. Можеш да си купиш всички желани стоки, с изключение на онези, които „децата“ ще се наложи да донесат от София, и да се явиш пред ТЕЛК за оценка на работоспособността (в период от живота, в който не се предполага изобщо да ти е необходима такава). Има само няколко медицински услуги, за които ще се наложи да отидеш до ИСУЛ или друго столично заведение, а културните и работни възможности вече бяха описани. 3.София. Това е град, в който не е прекалено студено през зимата или топло през лятото, в който можеш да пазаруваш евтино от хипермаркети, които се намират в собствения ти квартал, в който срещаш полицаи на всяко кръстовище (колкото и илюзорно да е чувството за сигурност, което те създават). В него се намират централните офиси на фирмите, към които ще се обърнеш за гаранционно обслужване на новите придобивки, и институциите, от които зависи решаването на също новопридобити проблеми. Столицата поставя човек пред трудния избор между няколко театрални постановки, няколко басейна или парка за тичане, а нископлатените длъжности често остават свободни. Тези неща обаче не са толкова важни. София е градът, в който живеят „децата“ и повечето от по-младите или дори по-възрастните ти приятели. А за разлика от американците, българите поставят този критерий на първо място при определянето на бъдещото си местоположение. В същото време за повечето българи изискванията към начина на живот са приложими и за предпенсионната част от него, така че те са избрали най-подходящото населено място още в ранните си осъзнати години.