Мария Йорданова, председател на Българската асоциация на сомелиерите: Българските винени компании не уважават клиентите си
- Колко време беше необходимо и как спечелихме домакинство за подобно световно мероприятие като Конгреса на сомелиерите?
- Европейският шампионат досега се е провеждал само във Франция и след 4 години усилена борба България успя да се пребори за домакинство.
Мария Йорданова е председател на Българската асоциация на сомелиерите (БАС) и от 2007 г. е избрана в ръководството на Международната асоциация по сомелиерство. (А.S.I.). Признава, че освен обект на работата й виното задължително присъства в менюто й поне 2-3 пъти в седмицата. На 37 години е, има висше икономическо образование от УНСС. Омъжена е, с две деца и когато не се занимава със сомелиерство обича да играе тенис на корт. БАС е учредена през месец ноември 2000 г. и е член от 2001 г. на международната асоциация. Основната дейност, на която г-жа Йорданова и БАС са се посветили е утвърждаването на професията сомелиер в България и повишаване на културата на винопотреблението. Над 1000 души към момента са преминали базисното ниво в обучение по сомелиерство към асоциацията и още около 50 души в по-високото второ ниво. ASI има повече от 50 хиляди официални членове и повече от 100 хиляди подготвени сомелиери.
- Колко време беше необходимо и как спечелихме домакинство за подобно световно мероприятие като Конгреса на сомелиерите?
- Европейският шампионат досега се е провеждал само във Франция и след 4 години усилена борба България успя да се пребори за домакинство. 85% от усилията са по-скоро моите лични присъствия в международни форуми и активното ми участие през последните 8 години като член на Международната асоциация на сомелиерите. Винаги съм се опитвала да взимам активно участие независимо от финансовите трудности да присъствам на сбирките в чужбина, да поддържам контакти с колегите и да ползвам техния опит в България. През 2004 г. ми дойде идеята да предложа страната като домакин на Генералната асамблея на сомелиерите, което е по-делово събитие. Тогава дори не си и мечтаех за провеждането на конкурс у нас на фона на нивото, на което се провеждаха в другите държави. Моето предложение беше одобрено и точно през миналата година на традиционната сбирка в Австрия се смени ръководството на международната организация. Дотогава беше решено Испания да е домакин, но изненадващо тя изтегли кандидатурата си. По регламент на всеки 2 години се провежда Европейски шампионат за сомелиери и въпросът за домакинството се постави пред всички председатели на асоциации. Не биваше да се пропуска годината и реших да се престраша да предложа България, тъй като така или иначе асамблеята ще бъде в нашата страна. Веднага след моето предложение заваляха заявленията и на област Бордо във Франция, и от Германия. Но в крайна сметка първият по време е първи и по място и така само след 2 седмици немислимото ще се случи и страната ще приюти световния елит от познавачи на дионисиевата напитка.
- Кои са най-големите трудности пред реализацията на подобно мероприятие?
- До последно се съмнявах, че ще се справим най-вече от финансова гледна точка. И тези мои опасения се оказаха верни, защото въпреки огромния брой родни винопроизводители едва 10-ина компании се съгласиха да ни подкрепят. Сред тях са „Белведере”, „Веса Валей”, „Едуардо Миролио”, Винпром „Ямбол”, „Русе”, „Свищов”, „Търговище”, „Феста уайн къмпани”, „Вила Любимец”, Винарска избра „Тера Тангра”. На пазара има около 30-ина по-сериозни играчи, а по регистрация във Винаро-лозарската камера родните производители са 240-250.
- На какво се дължи според вас липсата на интерес от родните винени компании?
- Нямам конкретно обяснение. Конгресът дава възможност за сериозни контакти и излизане на чужди високи ценови пазари. Има два варианта за липсата на заинтересованост. От една страна, самите производители явно не търсят този вид ниши, а от друга страна, те се задоволяват с ниската ценова категория, с наливните вина и т.н. Другата причина е може би това, че между самите винопроизводители има конфронтации и там, където едни участват, други не искат, и обратното като някакъв вид вътрешна конкуренция.
- Смятате ли, че българските вина имат шансове на запад и на кои сортове трябва да заложим?
- Националните ни сортове трябва да са приоритет като нещо ново и интересно. Въпросът е, че за да има шанс даден продукт, той трябва да се покаже.
- А какво е отношението на родните ресторантьори и хотелиери към професията сомелиер?
- Сомелиерът не е просто дегустатор, той е посредник между добрия ресторантьор, клиента и производителя на качествени напитки. И в България определено има развитие в отношенията към тази професия. В исторически план, особено откакто е създадена ASI (Международната асоциация на сомелиерите - преди 38 години), професията на сомелиера придоби високо международно призвание и се утвърди като необходимото свързващо звено между двете значими индустрии - винопроизводството и туризма. Конкурсът и асамблеята са насочени преди всичко към повишаване на значимостта на сомелиера в международен аспект. От друга страна това е изключително имиджово и рядко за страната ни мероприятие. Постоянно получавам запитвания за обучения, въпроси и разяснения какво точно прави сомелиерът, но са много малко собствениците на ресторанти, които инвестират в обучението на своите кадри. Може би нямат гаранция, че тези хора после ще останат да работят за тях. В световен мащаб самите работодатели дават възможност на персонала да се развива, да практикува, помагат им дори финансово.
- Стара максима гласи, че „истинското вино е горчиво”. Като специалист по дионисиевата напитка кои са основните характеристики на качественото вино?
- Всичко е много комплексно: виното се оценява още от бутилката, външния вид, аромата, вкуса. Това, което за мен е най-важно, е напитката да има собствен характер, да се усеща индивидуалността, почерка на този, който го е правил и да е добре балансирано. Важно е и с каква храна се комбинира. Няма точна формула дали по-таниновото вино е по-добро от по-лекото. Въпрос на вкус.
- В световен мащаб стават все по-популярни вината от Новия свят – Аржентина, Бразилия, но и традиционните сортове пазят своите позиции. Българинът какъв тип предпочита?
- Като цяло българинът пие повече чужди вина. Харесват се вината от Новия свят и италианските. Търсенето към български вина е минимално. Като консултант във формирането на винени листи, винаги се опитвам да подбирам така напитките, че да има съответствие между чуждите и родните. Когато отида година по-късно в същото заведение, се оказва, че повечето от българските вина ги няма. Защо? Защото няма търсене... Основно се предпочитат чужди марки или български, но със сериозна рекламна кампания, а те са малко. Наистина е крайно време винопроизводителите да помислят за реклама и стратегически маркетингов план, ориентиран към българина. Имам чувството, че самите компании, не си уважават клиентите в България. Трябва да се информира обществеността за това, какво се предлага на пазара, да има подход към самите ресторантьори и към сомелиерите в частност. Само две-три български фирми са достатъчно агресивни в този сегмент.
- Провеждането на подобен конгрес у нас е важно имиджово събитие. Какво планирате след него?
- Задачата на БАС е да акцентира върху обученията на персонала. Смятаме да предложим няколко съвместни акции между винопроизводителите, да организираме различни представяния, съвместно с асоциации от други страни, където родните компании искат да навлязат.
- На кой сомелиер в световен мащаб се възхищавате и кого да очакваме на форума в София?
- Много се възхищавам на Енрико Бернардо, който за съжаление няма да успее да дойде. Той беше номиниран за сомелиер номер 1 на света преди 4 години. Италианец е по произход, работи във Франция предимно и наистина е факир. Иначе очакваме да пристигне шведският сомелиер Андреас Ларсън, който спечели първенството миналата година. Председателят на техническата комисия - французинът Серж Дюкс, също е изключителен професионалист.
- Кои са основните качества, които трябва да притежава един сомелиер?
- Освен познанията за вината, трябва да е наясно и със съчетаването им с храните и да притежава добри вкусово-обонятелни рецептори. Важно е да е атрактивен и добър психолог, за да разпознае бързо и точно предпочитанията на клиента.
- Споменахте съчетанието между храна и вино. С какво си отива най-добре бялото вино, и с какво червеното?
- Бялото вино е най-подходящо за консумация със салати, рибни деликатеси, морски дарове, бяло месо, плодове. Червеното се комбинира с по-тежки и мазни сирена, червените меса, както и с някои видове риби. Всичко зависи и от подправките и сосовете, с които са комбинирани блюдата. И не на последно място – добрата компания.
Въпросите зададе Диана Йосифова