„Класа“

По данни на Българска асоциация "Полимери" всеки месец в страната се произвеждат 264 милиона найлонови торбички от около 30 предприятия, съобщи вчера електронното издание Investor.bg.
Обикновените найлонови торбички са от полиетилен. Те се произвеждат от деривати на петрола и не се разлагат, не можем да ги върнем обратно в кръговрата на веществата в природата. Всяка година по света се изхвърлят милиони найлонови торбички, които се разграждат на съставните си части за около 300 години.
Когато в този материал се сложат добавки за бързо разграждане, резултатът са торбички, известни с търговското наименование дегрален.
Според изпълнителния директор на асоциация "Полимери" Антоанета Перникова ще е голяма грешка да се стимулира масовото използване на този тип бързоразградими опаковки, защото те се разпадат на малки частици, които от своя страна не се разграждат.
Истинските биопластмаси се произвеждат от нишесте, царевица или зърнени култури.
„Тяхната употреба не може да стане масова в световен мащаб, тъй като източниците и площите за това производство са ограничени. Затова цената им ще е висока“, посочи Перникова. Тя допълни, че ако пък се стимулира използването на хартиени опаковки, ще се стигне до изсичане на гори. „Магазините трябва да въведат пликовете от рециклирана хартия и да ги предлагат безплатно на потребителите“, предлага проф. Мария Златева, експерт по управление на отпадъците. Според нея това няма да доведе до засилено изсичане на гори.
Перникова посочи, че всички видове полиетиленови торбички могат да се преработят, у нас има такива мощности. Другият вариант е потребителите да ползват многократно по-дебелите торбички, които се рециклират по-лесно.
От 2011 г. тънките найлонови торбички ще имат нова, по-висока цена, за да бъде ограничена употребата им. Предвижда се плавно въвеждане на продуктови такси за някои от най-разпространените найлонови торбички. С нея ще се стимулира замяната на еднократно използваните торбички с биоразградими.
Пречките пред решението
„Ако продуктовата такса се въведе, преди да има ясен механизъм за контрол, ще се стимулират сивият сектор и нерегламентираният внос“, заяви пред Investor.bg изпълнителният директор на асоциация "Полимери" Антоанета Перникова. „Трябва първо да се изясни кой и как ще контролира, на кого ще се начисляват таксите и за какво ще се ползват тези средства“, допълни тя.
По думите на Перникова у нас няма лаборатория, в която да се извършват анализи за вида на опаковките. Към момента производителят единствено представя декларация за съответствие.
„Но 100% сигурност може да има само при лабораторен анализ дали декларираното отговаря на действителното“, коментира още изпълнителният директор на асоциация "Полимери".
За да се пробва системата, екоминистерството предлага първо да поскъпнат тънките найлонови торбички, за по-плътните цената засега няма да се вдига.
Според Караджова не може да се отказваме от идеята за ограничение на найлоновите чанти заради трудния контрол. Всяка по-евтина торбичка ще се приема като сигнал, че е нерегламентирано произведена и не е платена определената от държавата продуктова такса.

---

Кюстендил - един успешен пример

---

От 2008 г. в община Кюстендил действат драстични мерки срещу продажбата на найлонови торбички. Магазините, които искат да ги ползват, трябва да плащат солени такси – 3000 лв. месечно на квадратен метър търговска площ. В резултат няма желаещи да разпространяват полиетиленови торби за еднократна употреба.
Във всички магазини в общината се продават торби от плат, хартия или дегрален, които отговарят на европейските стандарти за биоразградимост и бързоразградимост.