Пламен Русев, председател на е-Академия и автор на концепцията за Webit: Едва 8% от българите пазаруват онлайн, а потенциалът на пазара е огромен

Пламен Русев има повече от 17-годишен опит в сферата на маркетинга, рекламата и ПР. Завършил е Варненския икономически университет и притежава магистърска степен по маркетинг от Университета в Делауер, САЩ. От 1999 г. се занимава с дигиталния пазар и е основател на няколко компании. През 2007 г. г-н Русев е избран за председател на е-Академия, където работи усилено за промотирането на дигиталната индустрия в Централна и Източна Европа. Автор е на концепцията за събитията Webit, като Webit Expo & Conference е един от най-големите образователни форуми в Европа на тема е-бизнес и маркетинг.


- Г-н Русев, какво да очакваме от Webit тази година? Кои лектори и теми се чакат с най-голям интерес?
- Webit 2010 ще бъде място за среща на рекламодатели, професионалисти от маркетинг, рекламната и дигитална индустрия и специалисти в сферата на е-бизнеса с целия световен елит начело с вицепрезидентите на Facebook, BBC, AdMob/Google и над 70 други.
Наред със световните лидери най-важните участници от отделните държави в Централна и Източна Европа ще направят преглед на дигиталния пазар с конкретни данни и цифри, участници, трендове и пр. Най-голям интерес предизвикват дискусиите на лидерите на главна сцена. Тази година ще има и два мастър класа. Първият е на Мартин Нюман, който ще говори за това, как да се правят успешни продажби в интернет (аз му вярвам за всяка дума, която казва, защото той е експертът зад успешния бизнес модел на Harrods, Burberry, Speedo, InterSport, Ben Sherman и десетки други брандове). Другият мастър клас е за социалните медии и оптимизацията за търсещи машини. Лекторът е обявен от Business week за един от най-влиятелните хора онлайн, а милиони по света го наричат за кратко „гуру“. Името му е Ранд Фишкин.

- Накъде се разви дигиталният пазар у нас по време на икономическата криза и днес, когато сме на път да излезем от нея?
- Има само една посока на развитие – напред, но за съжаление икономическата криза пресече възходящия тренд от 2007-2008 г. Предвид факта, че рекламодателите гледат на дигиталния маркетинг и реклама като на BTL, интернет получи около 4,7% от общите маркетинг бюджети. Все пак за разлика от останалите се наблюдава ръст около 5% за миналата година и можем да заложим ръст от 10% за 2010 г.

- Изоставаме ли от тенденциите в Централна и Източна Европа?
- Определено. Особено що се отнася до Централна Европа, където около 12% от маркетинг бюджетите са за дигитален маркетинг и реклама. За сравнение абсолютните стойности за инвестиции в дигитален маркетинг на глава от населението показват: в България – 1,5 EUR, в Румъния 1,8 EUR, в Словения 10 EUR, Полша – 9 EUR.

- В рамките на Webit ще стане ясно и кои са най-влиятелни личности в интернет пространството на Централна и Източна Европа. Как се представя България в тази класация?
- България се очертава като най-влиятелната държава онлайн, следвана от Турция и Сърбия. В първата петица са още Гърция и Молдова. Доскоро сред първите 5 най-влиятелни бяхме само двама българи, но в последните дни има сериозна активност в България. Към настоящия момент се наблюдават вълни от активности, които преминават през отделните държави, така че нищо чудно резултатът много скоро да се промени. Моят ангажимент към проекта беше да използвам контактите си в цяла Източна Европа и да поканя в самото начало онези, които аз считам за влиятелни, да се включат. Мисля, че към настоящия момент изпълних този ангажимент, и затова се оттеглих от проекта.

- До каква степен българинът се научи да ползва, пише и поддържа блогове? Може ли да се печели и у нас от подобен род електронни дневници, както е на Запад?
- Има вече немалко и много популярни блогъри в България. Проблемът с монетаризацията е все още основен, но вече освен от трафик родните блогъри стават все по-ухажвани и от големите брандове.

- Една от основните теми на предстоящото изложение е ролята на социалните мрежи. Според вас какво е тяхното пряко въздействие върху българина? Имате ли данни колко време прекарваме в подобни сайтове?
- Социалните медии не са социален парадокс. Просто комуникацията се измества от едно място на друго, но комуникация винаги е имало и ще има. Онова, което безвъзвратно се промени, са маркетингът и рекламата. Конвенционалният маркетинг свършва там, където започва дигиталният, а основната разлика е, че дигиталният маркетинг е разговор, а не старото добро рекламно послание. Днешните маркетинг специалисти трябва да са преди всичко комуникатори, които участват в един постоянен диалог. В този смисъл социалните мрежи са средата, в която днес се осъществяват разговорите, които през годините са се случвали на площада, в църквата... Според проучване на Nielsen от средата на тази година човек прекарва 22% от времето си в интернет в социални медии и мрежи.

- В този контекст ще изяде ли „мишката“ печатните медии у нас?
- Социалните медии са среда за маркетинг както за медиите, така и за брандовете. А иначе в глобален план дигиталната комуникация е на път да остави информацията, предоставяна на хартия, в историята. Това се очертава като тенденция в световен мащаб. Очаквам бъдещите печатни издания да бъдат много скъпи, като тези, които ги четат, по-скоро ще демонстрират престиж и успешен бизнес, можейки да си позволят да ги купят.

- Какви нови рекламни похвати започват да се ползват в България и в ЦИЕ?
- С развитието на технологиите се развиват рекламните форми и възможности. Съвременният маркетингов специалист разполага с ресурс, за който колегата му отпреди 10 години дори не си е и мечтал, защото не е можел да си го представи. Това би могло да бъде отделна тема, и то без край. Като се започне от съвременните форми на интеракция, през възможностите за таргетиране по поведенчески признаци, ретаргетиране и се стигне до огромната база данни, наречена социални медии и мрежи. Друг е въпросът, че нищо от това не се учи в училище или в университетите и в този смисъл е-Академия предоставя изключителни възможности за хората, които биха желали да се развиват.

- Как се развива онлайн търговията? Успешните български сайтове като че ли са все още малко.
- Около 8% от българите пазаруват онлайн. Сравнено с 52% във Великобритания, показва потенциала на пазара. В началото на годината Gemius обяви резултати от свое проучване сред хората, пазарували онлайн. Според това изследване една трета от пазаруващите в интернет го правят веднъж месечно или дори по-често, а друга една трета (34%) си купуват нещо поне няколко пъти годишно. 21% от е-купувачите декларират, че са пазарували само веднъж онлайн, като е важно да се отбележи, че в тази група са включени и респондентите, на които първата покупка чрез мрежата е била в рамките на изминалите шест месеца и поради това шансът да направят нова покупка е доста висок. Тепърва очаквам сериозни ръстове, което от своя страна ще доведе и до повишени обеми дигитална реклама и маркетинг.


Интервюто взе Диана Йосифова
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Станете почитател на Класа