Визитка: Питър Воец е израснал във Франция. Започва кариерата си в сферата на високоскоростните железници в Париж, преди да отиде в Китай. След завръщането си в Европа, постъпва в европейската централа в Брюксел и оглавява континенталния маркетинг за високоскоростните железопътни компании, преди да се присъедини към easyJet.


Диана Йосифова
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

- Г-н Воец, какво спечелиха нискобюджетните компании от бизнеса си в България и от кризата?
- Българският пазар е атрактивен за много от водещите авиокомпании заради географското местоположение и нарастващия брой пътници от и към страната. Това предполага откриването на нови и интересни дестинации от и до София. Ние отчитаме добра средна затовареност от 91 % на полетите ни от/до България. Също така отчитаме добър баланс на пътниците между такива, посещаващи приятели и роднини, и такива, които пътуват за ски към България.

- Но какво говорят финансовите ви резултати? На базата на тях можете ли да потвърдите дали е печеливш low-cost моделът в авиацията у нас?
- Позицията на easyJet в европейската авиация на къси разстояния продължава да се засилва и авиокомпанията разширява пазарния си дял в тази сфера от 6.5% до 7.6% през последните 12 месеца. Годишната печалба преди данъчно облагане се очакваше да бъде между 175 и 200 милиона лири при настоящия валутен курс и цени на петрола преди прекъсванията в дейността вследствие на вулканичната дейност. Към днешна дата ние очакваме печалба между 100 – 150 милиона лири. Тъй като сме в края на финансовата година, е трудно да се говори за първите 8 месеца. Въпреки това обемът на пътниците се е увеличил с 5 % и продължаваме с инвестирането на капацитет, като в момента растем между 7 и 10% годишно. Нискотарифният модел е победителят от кризата; това е единственият модел, който управлява обемите и реализира печалба, където всички останали по наследство превозвачи са намалили капацитета, губят огромни суми и/или обявяват несъстоятелност.

- Дайте примери от дейността на компанията, за реакции при криза както беше тази с вулкана в Исландия?
- В кризисна ситуация, каквато беше тази с вулкана, говорим за непредвидими обстоятелства. Въпреки това ние планираме всички наши кризисни действия на стратегически нива и сме готови за реакция във всяка ситуация. В този случай ние разработихме система от дейности, насочени основно към грижата за нашите пътници и клиенти, и осигуряване на тяхното безопасно завръщане у дома. Предоставихме на всички засегнати пътници храна и настаняване в съответствие с европейските директиви и предложихме възможно най-доброто обслужване. В това число и възстановяване на парични средства. Активирахме много ефективен онлайн инструмент на нашия сайт, който позволяваше на хората да проверяват статуса на своя полет и автоматично да потърсят промяна на полет или възстановяване на средства.
Нещо повече, разработихме и представихме революционна технология, която ще ограничи прекъсванията на полетите заради вулканична дейност в бъдеще. easyJet е първата авиокомпания в света, която тества новата иновативна технология, наречена AVOID (Airborne Volcanic Object Identifier and Detector). Системата, която най-общо представлява метеорадар за пепел, включва инфрачервена технология, инсталирана на борда на самолета и осигуряваща картинни образи на пилотите в кабината и на центъра за контрол на полетите на компанията. Тази сигнализация ще позволи на пилотите да виждат облак от пепел до 100 км в далечина, на височина между 5000 фута (1.524 м) и 50 000 фута (15.24 км). По този начин те ще могат да правят промени в летателния полет, избягвайки всеки подобен облак. Всичко това показва, че ние реагираме не само в резултат на възникнали кризисни ситуации, но работим постоянно за тяхното предизвестяване и избягване.

- И каква е прогнозата ви за пътникопотока в кракосрочен период?
- Ще увеличим броя на превозените пътници от 45 милиона до 50 милиона през тази година.

- Как се справяте с конкуренцията на „големите“ в сектора?
- Големите компании в бранша започнаха да ни подражават, фрагментирайки своите оферти и намалявайки цените, въпреки че заради по-високите основни разходи това не е рентабилно и устойчиво за тях в дългосрочен план. Не е възможно да се „превърнеш” в лоу-кост с традиционна структура. Нискотарифната сфера заема в момента 35% от европейския авиационен пазар, като очакваме този дял да се увеличи до 50% през следващите две години. Това е моделът, който управлява растежа на пътниците в Европа.