Очевидно е, че когато дължиш пари, е по-лошо, отколкото като не дължиш, но това е елементарна логика. Това е конвенционалната теория на много голяма част от шаблонните анализатори от чужбина, които работят с опростени модели.
Фактът, че българската икономика е взимала кредити, ни поставя в малко по-лоша ситуация от другите страни, които нямат дългове. Извън тази тривиална логика обаче трябва да погледнем данните. Въпросът е, че същото се говореше и преди една година и се казваше как България има нужда от 20 млрд. долара заем, защото иначе страната ще фалира. Е, не взехме заем, а до края на годината остават 20 дни и такова нещо не се случи.
Не мисля, че има заплаха за валутния борд, тя по-скоро е за тези, които дължат парите. Когато една компания е взела кредит от чужбина, проблемът е нейн, а не на валутния борд. Паричният съвет при всяка възможност би продал евро, ако фирмата има левове, за да си погаси дълга. Той няма нищо общо с тежестта на задълженията, защото при една нормална пазарна икономика тежестта пада върху този, който дължи.
Голяма част от външните задължения или малко над 60% са вътрешно фирмени заеми и кредити на търговските банки, които са към техните главни звена. Едва ли някой реалистично смята, че една голяма мултинационална компания умишлено ще фалира собственото си представителство в България, защото му дължи пари. Този сценарий, който ни описват, е слабо вероятен, защото дори и в най-тежките моменти в началото на тази година, когато не се знаеше какво да се направи, нищо сериозно не се случи.
Концепцията, че липсват фискални стимули, които да компенсират влошаването на потреблението в частния сектор, у нас не важи. Растежът на икономиката на страната в голяма степен се движеше от притока на чужди капитали и когато чуждите инвестиции забавиха потока си към България, това доведе до свиване на вътрешното потребление. Ако преди година са влизали около 28 млрд. лв. чужд капитал, сега притокът е 4.5 млрд. лв. и няма начин как правителството на страната да компенсира тази разлика.