Отминалият първи тур на местните избори не реши генералните проблеми и политически противопоставяния в българското общество. Това няма как да стане, предвид характера на местната власт и избори.
Но се очертаха няколко видими хипотези и варианта за развитие на събитията в България и вече можем с по-голяма яснота да кажем, че сглобката не е безалтернативна, а историята не е свършила, както неолибералите обичат да вярват. Тези местни избори биха финалната камбана и за някои политически сили, за които мислехме, че са непоклатими, а ще донесат ренесанс и възраждане за други.
Разбира се, най-важната част от местните избори са изборите за София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе като петте най-големи града. От тях истинската изборна битка е в София. Историята показва, че кметовете на София разполагат не само с втория най-голям бюджет в държавата, но и с пряк път към изпълнителната власт (справка Стефан Софиянски и Бойко Борисов). В София кандидатът, подкрепен от БСП и „ЛЕВИЦАТА!“ Ваня Григорова, въпреки мантрите на медиите и социолозите, стига до балотаж срещу кандидата на управляващото ни 30 години синьо статукво Васил Терзиев.
Ваня Григорова успя да направи червен пробив в синя София, както сполучливо написаха някои медии и социолози, защото отговаря на представите на широките кръгове за модерен ляв човек с безупречна биография. Разбира се, започнаха веднага нападки срещу нея, включително с измислени или извадени от контекст обвинения - нападки, които обединиха почти всички конкурентни партии, което е показателно. Очевидно евроатлантическото статукво на сглобката се изплаши, че Григорова има шанса да пробие в София, защото загуба в столицата на ГЕРБ и ППДБ ще означава край на сглобката и режима им. Какво следва оттук насетне?
Първо, на балотажа за столицата Ваня Григорова има съвсем реален шанс да стопи дистанцията с кандидата на статуквото Васил Терзиев. Един фактор ще е това, че много от софийските антикомунисти не са особено очаровани от тъмночервеното минало на г-н Терзиев и връзката му с Петър Младенов, Държавна сигурност и т.н. Това няма да ги направи избиратели на Ваня Григорова, разбира се, но ще ги откаже от гласуване на втори тур. Което означава, че Терзиев ще може да разчита на досегашните си 115,000 гласа със сигурност, плюс част от гласовете на Антон Хекимян и Вили Лилков. За избирателите на последния подкрепата за Терзиев ще е по-слаба, защото те са с отчетливо антикомунистически профил и неодобрението им и за двамата конкуриращи се кандидат-кметове е еднакво голямо. Що се отнася до ГЕРБ, тук въпросът е по-сложен.
Бойко Борисов явно мислеше, че е измамил своите "партньори" и те ще обират пасиви, а той само активи. Навярно Борисов е разчитал, че Хекимян и Терзиев ще стигнат до балотаж, на който кандидатът на ППДБ, разбира се, ще победи, но за сметка на това ГЕРБ ще имат отчетлива доминация в провинцията, както и златен пръст за една "сглобка" в Столичния общински съвет. Работата е там, обаче, че ГЕРБ показаха много по-слаб резултат не само от гледна точка на гласовете за кмет на София, но и на вота за общински съветници. Изглежда, че колаборацията с ППДБ, която не се харесва на много гербери от средно и ниско ниво, се отразява електорално на партията. Борисов е политик с изключителен животински нюх и би трябвало да разбира, че е сбъркал и с действията си превръща ППДБ в основна дясна политическа сила, разбиваща досегашния монопол на ГЕРБ в този сектор.
Нещо повече, с тези си действия той отврати и по-консервативните избиратели на ГЕРБ, част от които ще преминат или към формациите, които подкрепиха Вили Лилков, или към нови политически проекти, или дори ще завият към Възраждане, които все повече изграждат профила си вече не като русофилска и олевяваща партия, а като национално-консервативна (например, чрез подчертания бизнес профил на своя кандидат-кмет Деян Николов или пък отношенията си с големи европейски дясно-консервативни партии). Лидерът на ГЕРБ не може да се отметне от това, което заяви, че ще призове за подкрепа на кандидатите на ППДБ, но и не може да ги подкрепи реално, защото това разбива герберския монопол и влияние. Най-разумният му ход е да позволи на структурите си да избират свободно кого да подкрепят, имайки предвид, че мнозина ще гласуват за Ваня Григорова. Вече се видя, че не един или двама по-консервативно настроени десни общественици, се изказват по-положително за нея, отколкото за Антон Хекимян или Васил Терзиев.
В този смисъл голямата изненада ще е кого ще подкрепят симпатизантите на ГЕРБ на втория тур, тъй като за тези на "Има такъв народ" и други по-малки политически сили, е ясно, че ще подкрепят Ваня Григорова.
Острите нападки, които Възраждане задействаха срещу Ваня Григорова, може би също ще доведат до известно объркване сред част от електората им сега на втория тур, но за партията на Костадин Костадинов най-логично и разумно е да подкрепи нея, а не Васил Терзиев. Възраждане постигнаха забележителни успехи на парламентарните избори напоследък, но на тези местни избори видяхме, че все още не са готови да вземат дейно участие в местната власт и да преминат в следващата фаза от партийното си развитие. Повечето кандидати за кметове на партията бяха депутати, което говори, че партията няма и голяма резервна скамейка. На този етап се очертава те да са стигнали тавана на развитието си, защото по-крайната националистическа и агресивна реторика може да обере 250-300 хиляди гласа, плюс още няколко десетки хиляди разочаровани леви избиратели, но за да се утвърдят като наистина голяма партия, трябва да имат повече кадри, по-ясен идеологически профил и по-сериозно поведение, каквото не видяхме с този черен пиар срещу Ваня Григорова, която почти до последно се държа диалогично и нормално спрямо тях, избирайки за основни опоненти Терзиев и Хекимян.
Като партия, която защитава националния суверенитет и се бори срещу евроатлантическия елитаристки консенсус в България, заради който сме загубили всякаква субектност, Възраждане би трябвало да подкрепят Ваня Григорова, защото Костадин Костадинов е умен политик и разбира, че това е пътя за падане на сглобката. Подобен ход ще контрастира с черния пиар, който изляха срещу Ваня Григорова и по позитивен начин ще покаже, че са способни да работят с всички, за да спасят България. От подобен ход ще спечелят и те, и България.
В крайна сметка, оставаме с извода, че има сериозен електорален потенциал за Ваня Григорова. Едва 50 процента от гласувалите за нея са електорат на БСП, останалите са симпатизанти на други партии, включително 16 процента избиратели на Възраждане и дори избиратели на ГЕРБ и малко на ППДБ. На втория тур очаквам много повече гербери, недоволни от "сглобката" и почти всички избиратели на Възраждане, заедно с тези на ИТН, да подкрепят Ваня Григорова, което, ако няма "ала-бала", дава реални шансове на синдикалистката да поведе София.
А какво следва, когато Ваня Григорова стане кмет? Почти моментално ще започнем да наблюдаваме разпад на сглобката. Разбира се, на Ваня Григорова ще й е трудно да управлява София, след като ППДБ имат 40 % тежест в Столичния общински съвет, а поне в началото ще могат да разчитат и на общинарите на ГЕРБ. Но политическият нюх на Борисов със сигурност ще го поведе в правилна посока, а именно, че този път не той занулява съюзниците си, а те него. Защото именно това видяхме на тези избори. Либералните маси в София бяха мобилизирани от случая с махането на машинното гласуване и се наредиха пред урните под строй и като по команда, въпреки отвращението на някои от тях заради комунистическата рода и биография на Васил Терзиев. Но се оказа, че избирателите на ГЕРБ далеч не са толкова "дисциплинирани" и им е писнало да ги правят на глупаци.
Ето защо, когато Ваня Григорова стане кмет на София и се види пълната политическа несъстоятелност, но в същото време и опасност за държавата и системата от страна на ППДБ, сглобката ще започне да се разпада. Това ще е сигнал, който ще доведе до намаляване на страха сред обществото и ще започнем да чуваме все повече за безбройните скандали и далавери, които сглобката се опитва да потули. В момента голяма част от тях се замитат под масата, защото сглобката държи големите медии, почти всички институции, еврофондовете и част от силовите структури (макар че видяхме, че ДАНС могат да си вършат работата и съвестно, когато трябва, освен ако от самата сглобка не са направили скандала със сниманите кодове, за да мобилизират електората на ППДБ).
Веднъж щом Ваня Григорова стане кмет на София, на сглобката няма да й останат повече от няколко месеца на власт, след което ни очакват предсрочни парламентарни избори напролет, на които вече със сигурност ППДБ ще се сринат сериозно. Впрочем, въпреки сериозните си резултати на места, сумарният им резултат е абсолютна катастрофа.
Всичко това цялостно ще измени и положението в България, защото ще позволи конституирането на едно по-адекватно и национално отговорно Народно събрание, което ще се интересува от интересите на страната ни, а не от заповедите на "посолствата". При подобен сценарий, след като за първи път от 1989 насам София се управлява от леви и софиянци видят какво може да постигне една истински социално отговорна и насочена политика, на предсрочните парламентарни избори ще имаме цялостно засилване на лявото (независимо дали говорим за "Левицата", БСП или нови леви политически субекти, или пък и за трите заедно). Връщането на позициите на българското ляво в законодателната власт, както и наличието на една силна група на Възраждане, която със сигурност ще надвиши 40 народни представители, ще измени политическата физиономия на България буквално за една нощ.
Това може да изглежда твърде далеч във времето и реалността, но уверявам ви, съвсем реално е, ако синьо-либералният бастион София падне. Именно на столицата от години се опират десните, които превърнаха България в колония на чужди сили. И именно от София може да започне падението им. Времето ще покаже дали е възможно да видим една по-социална, чиста и обърната не само към бизнеса, но и към обикновените хора София. И по-важното, дали ще успеем да спасим България - от войните около нас, от геополитическите авантюри, от социалната несправедливост и надвисващата над цяла Европа икономическа депресия.
