Тази година предстои да отбележим тридесетата годишнина от приемането на Конституцията на България на 12 юли 1991 г. Този основополагащ акт предлагаше исторически шанс българското общество да сложи край на десетилетия братоубийствено противопоставяне и разделение. Не стана. Шансът бе пропилян и поради отказа на СДС от национално съгласие, както и поради това, че БСП не отстоя докрай точното спазване на Конституцията. През изминалите 30 години изживяхме всички провали и разочарования от тази неспособност на обществото да надмогне омразата и гонитбата за реванш в името на съгласието и солидарността.
Сега въпросът е дали сме помъдрели като общество и дали 2021-ва ще стане година на втори шанс за скъсване с противопоставянето? През последните тридесет години попаднахме в един омагьосан кръг на седемгодишни цикли на повтарящи се кризи: през 1990/91-ва, през 1996/97-ма и през 2012/13-та година. Ще бъде ли настоящата година начало на нов седемгодишен период, който да завърши с нова дълбока криза? Или напротив – ще стане годината на успешен втори шанс за съграждане на работеща държава със сплотено общество?
Подобна надежда граничи с абсурд. Как в година на парламентарни и на президентски избори с остри сблъсъци да се надяваме на съгласие и съпричастност? Но именно сега партиите и коалициите трябва да предложат платформи, които да са подчинени на една обща рамка – Конституцията! Не като опит за „рестарт“ на статуквото, а като основа за състезание на градивни алтернативи.
Протестът, избухнал през 2020-та година бе изява на болезненото осъзнаване, че „повече така не може“! Протестът поиска „Оставка /оставки/“ и „Нова конституция“! Премиерът Борисов направи опит да обезсмисли протеста, като за целта на 13 август м.г. направи обръщение „към всички български граждани“. В него той „съобщи своите решения“/?!/, а именно: „…не само да се рестартира демокрацията ни, но и това да се случи в режим на максимално политическо представителство.“ За целта да се избере ново Велико събрание, което да приеме нова конституция, с която броят на народните представители да се намали от 240 на 120, а във Великото народно събрание - от 400 на 280, което е пряко отрицание на „максималното политическо представителство“.
Както се видя, това мъртвородено начинание за подобен „рестарт на демокрацията“ накара протестиращите незабавно да свалят искането за нова конституция. Самото начинание впоследствие претърпя пълна катастрофа в парламента и в обществото.
Отговорността пред БСП днес е да подеме каузата за втори шанс за нов обществен договор за осъществяване на проекта за демократична, правова и социална държава, заложен в Конституцията. За целта партията трябва да отговори на три изисквания.
Първо – да представи предизборна платформа, която освен че отхвърля „модела ГЕРБ“, предлага най-неотложните мерки за превръщането на Народното събрание от гумен печат за лобистко законодателство в гарант за основните конституционни права на гражданите. Освен това, платформата да съдържа и необходимите решения за реално неутрализиране на „паралелната държава“.
Второ – да предложи социалисти или симпатизанти за кандидати за народни представители със свой авторитет в обществото и в управлението на страната, които да се посветят на борбата за изпълнение и развитие на Конституцията.
Трето – БСП да се открои като носител на качествено различно развитие на България и на всеки неин гражданин в сравнение с живота днес. 50-ият конгрес на БСП взе решение за нова програмна дискусия на тема „Социализъм ХХІ век“. Такава дискусия е необходима днес, а не някъде в бъдеще, като процес на избистряне на облика на БСП като съвременна социалистическа партия.
В тази връзка неотдавна списание „Ново време“ предложи за дискусия 10 възлови въпроса, свеждащи се до следното:
валиден ли е и днес марксисткият мироглед за света;
какви са новите реалности на съвременния свят;
какво представлява днес капитализмът;
какви са днес разбиранията що е социализъм;
какъв е обществено-икономическият живот у нас днес;
какъв „рестарт“ е осъществим и необходим;
какво представлява демократичният социализъм;
какви е ролята на “външния фактор“;
какъв е 130-годишният път на българския социализъм;
какви са възможностите за широко ляво движение днес?
На 3 април 1990 г. партията възприе новото си наименование Българска социалистическа партия като израз на преобразуването си в партия на демократичния социализъм. Ден по-късно, на 4 април, излезе брой първи на вестник „Дума“. След два месеца, през юни, БСП спечели изборите за 7-ото ВНС и година по-късно осигури приемането на демократичната Конституцията на страната.
Днес времето повелява БСП да съумее наново да се докаже като успешен носител на социалистическата идея в новите реалности на ХХІ-ото столетие; като партия, способна не само да получи повече гласове на предстоящите избори, но и да осигури нова перспектива за България!
Георги Пирински