Партията на Слави - трета политическа сила, задминаваща дори ДПС.
Това е може би най-интересното нещо, което виждаме визследването на "Тренд" за обществените нагласи у нас през февруари. Все още нерегистрираната от съда формация на телевизионния водещ може името си да мени, но поне към момента популярността й не пада. Напротив.
Разбира се, тук говорим само за социологическо изследване, което отразява настроенията в обществото към началото на февруари. В момента сме все още доста далеч от избори (освен ако кабинетът не падне предсрочно), партиите и избирателите не са в предизборен режим, а върху мнението на хората влияят актуални събития и кризи.
С други думи, не разчитайте подобни изследвания като пророкуване на бъдещето. Социологията въобще не е това. Тя обаче може да показва други, много важни тенденции в самото общество.
И високият резултат на доверие към все още доста неясната партия на Трифонов е точно това - знак за нещо, случващо се в собственото ни общество и държава.
Каквото и да говорим, "Няма такава държава"/"Има такъв народ" е все още неясен политически субект, за който знаем относително малко. Още с предишното си заглавие партията обяви, че ще се бори за каузата на референдума от 2016 г. - намаляване броя на депутатите и размера на партийните субсидии, преки избори на полицейски началници, главен прокурор и омбудсман, повече референдуми и т.н. Също така и си поставя за цел обичайните неща като по-добро здравеопазване, образование и повишаване на жизнения стандарт.
Конкретни политики и явни лица на партията (освен самия Трифонов и сценаристите му), които да предлагат политически решения по актуални въпроси, поне към момента липсват. А извън бомбастичните и изпълнени с емоции изказвания от предаванията по партийната телевизия "7/8", реално няма никаква видима активност.
Разбира се, именно въпросните дълбоко емоционални тиради са нещото, което печели последователи, поне на един начален етап. И все пак няма как да не отчетем факта, че партията на Слави все още не е показала почти нищо от себе си в чисто практически план. А в крайна сметка именно той е важен.
Защо тогава формацията на шоумена се радва на такова доверие?
Казано най-просто, защото той е това, което тези хора поне към момента разпознават като алтернатива на политическото статукво. Слави Трифонов изглежда различно от повечето субекти на сцената. Той обещава смело, обвинява цялата политическа класа, като го прави с цялата патетика, на която е способен, и разпалва емоции. Гняв към настоящето и надежда за бъдещето.
Много по-важно обаче е не толкова какво предлага Слави с новата му партия, а какво не предлага политическата среда в България в момента.
ГЕРБ са на власт от 2010 г. насам почти постоянно (с изключението на белязания от протести кабинет "Орешарски"), което води до закономерната умора в обществото към тях. Партията на Борисов за тези години се замеси в редица скандали, а управлението на една държава върви неминуемо с още допълнителни затруднения и негативи за партията на власт.
Междувременно обаче втората най-голяма партия в страната - БСП, с години наред не успява да предложи достатъчно атрактивна алтернатива за избирателите.
Обременени от багажа на това да са наследници на БКП, от "Позитано" 20 не успяват да предоставят достатъчно ясна платформа и достатъчно привлекателно лидерство.
Макар да започна с много надежди като лидер, Корнелия Нинова сега изглежда изхабена и неспособна да победи прекия си противник - резултат от два загубени вота, които в началото изглеждаха безкрайно лесни за печелене.
Истината е, че в момента най-острата и силна опозиция на властта изглежда не някоя партия, а президентът, чиито критики към правителството и ГЕРБ получават много по-сериозен отзвук от всеки вот на недоверие, организиран от БСП досега. Въпросът е, че президентът няма как да играе реална роля на опозиция, не и в една работеща демокрация.
Останалите политически играчи изглеждат твърде малки и неспособни да формират каквато и да е реална заплаха за властта на ГЕРБ.
ДПС има вече отдавна установена роля като част от статуквото, "Обединени патриоти" и в частност ВМРО са партньори на ГЕРБ във властта и им е по-трудно да се позиционират като някаква алтернатива, а "Демократична България" все още не може да надскочи образа си на малък играч, който на всичкото отгоре е прицелен в доста специфична група избиратели. Останалите партии и коалиции имат дори още по-малки резултати, което като цяло ги изключва от по-мащабната картина.
Това поставя партията на Слави в благоприятната ситуация да бъде несистемен играч в една среда на политическа умора, загуба на доверие към властта и политическия елит, и дори още повече - желание сегашните политици на статуквото да бъдат наказани.
И той обещава именно това - коренна промяна и искане на отговори от всички онези, които са били във властта. Какво обаче ще стане, щом "Има такъв народ" се окаже вече в парламента? Това е по-важният въпрос, който за сега няма друг отговор освен "Ще видим".
Защото това е опасността от залитания по говорещи гръмко и казващи нищо нови лидери - крайният резултат обезателно е изненадващ. При това малко от изненадите са положителни...
