Русия трябва да плати на Украйна 2,4 млрд. евро в рамките на продължителен газов спор, обяви шведски съд, чието решение може да доведе до повторение на газовата криза от 2009 г., коментират западноевропейски медии.

Вчера съдът обяви решението си, след като руският газов гигант „Газпром“ оспори друго постановление в полза на Украйна от 2017 г. от арбитраж в търговската камара в Стокхолм.

Двете решения са част от продължаващи правни спорове за милиарди евро, съобщи БНР.

Повечето спорове произтичат от неизгодния за Украйна 10-годишен газов договор, подписан през януари 2009 г. от тогавашната премиерка на Украйна Юлия Тимошенко в Москва, с който Киев бе задължен да плаща договорени обеми от руски газ, независимо колко синьо гориво е ползвал.

Това споразумение изтича на 31 декември т. г. и Русия плаши да спре кранчето, ако Украйна не се откаже от правните битки.

„Без съмнение всички съдебни спорове трябва да бъдат решени преди подписването на нов договор“, заяви миналата седмица шефът на „Газпром“ Алексей Милер, призовавайки за извънсъдебни споразумения.

„Риск от прекратяване на транзита има“, а „абсурдните“ шведски присъди влошават ситуацията“, е казвал руският президент Владимир Путин.

През Украйна транзит преминават 87 млрд. куб. м руски газ за страни от ЕС от общо 200 млрд. общи износ за Европа.

Последният път, когато Русия и Украйна имаха сериозен газов спор, бе зимата на 2008-2009 г. Тогава възникна хаос, който засегна страни като България, Унгария, Полша и Словакия, силно зависими от руския газ.

За да не допуснат повторение на кризата, източноевропейските страни създадоха интерконектори, терминали за втечнен газ и хранилища.

„Европа се готви за криза. Не знаем какво ще стане на 1 януари, но ще бъдем подготвени“, заяви Мачей Возняк, зам.-шеф на полския газов дистрибутор PGNiG.