Самото условие на Русия за гаранции от ЕК е унизително за България и българската дипломация. Защото само по себе си представлява не просто недоверие, а публично подчертаване на сервилността и пълната зависимост на българската държава от външни фактори.

Руският премиер Дмитрий Медведев, който е на двудневно официално посещение в страната ни, благодари за поканата на Бойко Борисов и допълни с усмивка: „Освен всичко друго, искам да Ви благодаря, г-н премиер, и за това, че сте се договорили и с небесната канцелария, на улицата е такова прекрасно време… като символ на добрите отношения. Надявам се да стигнем до нелоши резултати“.

От разговорите става ясно, че държавната компания „Росатом“ е готова да построи АЕЦ „Белене“ в кратки срокове. За целта тя ще участва наравно с всички други претенденти в конкурс за строителството на новата атомна централа в България. Апропо, заявлението идва на фона на нестихващите опити на корпорацията „Уестингхаус“ да измести руската „ТВЕЛ“ като доставчик на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“. Всеки нов изпълнителен директор на „Козлодуй“ се сблъсква с трудноразрешим натиск от страна на „Уестингхаус“ и нейните политически лобисти.

За изтласкването на Русия от европейския пазар (в това число и българския) назначеният евроелит изкова редица спорни директиви в областта на енергетиката, представяни на обществото като решения за диверсификация. Обичайното заграбване на пазари умело се маскира като справяне със зависимостта от руските енергийни доставки. В този смисъл Европейската стратегия за енергийна сигурност от 2014 г. изисква цялостно диверсифицирано портфолио на доставките на ядрени материали и услуги в ядрено-горивния цикъл за всички оператори на ядрени централи в Европейския съюз.

Ето и каква информация идва от самата АЕЦ „Козлодуй“: „Във връзка с предстоящото изтичане на договора за доставка на свежо ядрено гориво за 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй” със сегашния доставчик, компанията АО „ТВЕЛ”, и в съответствие с политиката на ЕВРАТОМ и Агенцията по доставките (ESA) за осигуряване на възможност за диверсификация на доставките на ядрено гориво, АЕЦ „Козлодуй” възложи на компанията Westinghouse Electric Sweden AB да разработи Технико-икономическа обосновка за лицензиране и внедряване на усъвършенстван тип ядрено гориво на 5 и 6 блок при работа на топлинна мощност 3120 MW.“

За да бъде получено разрешение за въвеждане в експлоатация на нов тип горивни касети, трябва да бъде изготвена оценка на безопасността. Първо, трябва да се разработи Технико-икономическа обосновка за доказване на възможността за съвместна експлоатация на горивото на „Уестингхаус“ заедно с руското на „ТВЕЛ“ в централата. И второ, трябва да се разработят различни анализи на безопасността – неутронно-физични, термомеханични, термохидравлични и радиологични анализи при съвместната експлоатация на двата типа ядрено гориво. Тези отчети се представят в Агенцията за ядрено регулиране, която дава оценка и издава разрешение. Тоест „Уестингхаус“ трябва да лицензира горивото си пред нашия надзорен орган, за да се яви на търга, който АЕЦ „Козлодуй“ ще трябва да обяви във връзка с директивите за диверсификация, когато изтече договорът с „ТВЕЛ“.

Тъй като процедурата по лицензирането е сложна, неофициално всички знаем, че всеки изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“ се опитва да тупка топката докогато може и да отлага решението за смяна на горивото. Не за друго, а защото горивото на „Уестингхаус“ не е финансово по-изгодно от руското на „ТВЕЛ“. При това са възможни и технически несъответствия. Самият Бойко Борисов още преди няколко години беше заявил от трибуната в парламента намерението си за смяна на горивото, но нищо реално не се придвижваше. Разбираемо е, че е подложен на силен натиск, разбираемо е че го отлага докогато може. За съжаление винаги идва денят, в който ще трябва да станеш от двата стола, на които седиш. И понякога при това движение, последващо хитрия период, се пада на земята.

Откакто Доналд Тръмп е президент на САЩ, американците охлабиха до известна степен примката в Европа, респективно в Източна Европа. И дори българското правителство (звучи невероятно, но е факт) се почувства малко по-свободно и по-смело да защити националния интерес. Така да се каже, пое глътка въздух. Само че изгражданите дълги години мрежи за публичен контрол и обществен натиск върху националните правителства в Европа, инванзираната интелектуална среда, агентурата за влияние, законовите наднационални рамки и ограничения (например директивите на ЕС и други наднационални организации от типа на ЕВРАТОМ), форматираните русофобски медии, конструираните обществени нагласи, всичко това продължава да е валидно. Сеячът го няма, но семената са живи и самоотвержени. Например ЕВРАТОМ е организация, създадена през 1957 г. заедно с Европейската икономическа общност.

В момента българското правителство демонстрира намерение да даде рестарт на АЕЦ „Белене“. Но руската страна е предпазлива, тъй като Русия няколко пъти подред през последните двайсетина години се натъкваше на неравновесните настроения на различни български правителства, включително и на тези, които бяха набедени, че са настроени приятелски към Русия. Самият Медведев имаше вид на изключително отегчен от посещението си, но като цяло руската мисия показа дипломатическа класа, обичайна за държава с ранг на велика сила. От наша страна се представихме със сричащ и бавен президент и премиер с неправилни жестове на потупване ала Юнкер и странно чувство за хумор. Да, изтребителите не са, за да побеждаваме Русия, нито Турция, а за да сме истинска държава, притежаваща атрибутите на държава. Един от тях е армията. В противен случай сме територия.

Медведев подчерта, че Русия ще продължи разговорите по „Турски поток“, ако получи гаранции от Европейската комисия, като уточни, че се надява, че българското правителство ще бъде активно в тази посока. „Турски поток“ ще се състои от две тръби, всяка с мощност по 15,75 милиарда куб. метра газ. Първата тръба е за турските потребители, а втората – за Южна и Югоизточна Европа.

Само че Медведев не е много наясно, че ние никога не сме активни, когато става дума за националния ни интерес. А друг няма как да е активен, за да решава нашия интерес. Просто национална характеропатия, толкоз. Ако някой друг от заинтересованите в Южна и Югоизточна Европа свърши работата, добре. Иначе от нас или нищо, или беля. Държим се прилично, предимно за палците, това е. Защото какъвто и инфраструктурен проект да решим да правим, „уличната демокрация“, дирижирана от безбройните НПО-та, се намесва, изважда белите рояли, кафетата и цветята, и сваля правителството. Да благодарим, че досега ни спестяваха снайперистите, ама то е, защото бързо се поправяме, ако се объркаме. Затова и българският премиер всеки път повтаря (един път подчерта на Путин, а сега и на Медведев), че сме най-верни членове на НАТО и ЕС.

Повтаря го от страх да не го заподозрат в дружба с руснаците и да му извадят белия роял. Но, както казваше един прекрасен хуморист: „Времето не спира да чака никого да си завърже цървулите“. „Южен поток“ се превърна в „Турски поток“, „Северен поток – 2“ се случи, „Аккую“ се строи, унгарската „Пакш“ вдигна нови блокове, Румъния също иска два нови реактора в „Черна вода“ и т.н., а ние тичаме подир с цървулите и обясняваме, че сме от ЕС и НАТО…  Е, и? Това освобождава ли ни да катастрофираме от бездарие?

Самото условие на Русия за гаранции от ЕК е унизително за България и българската дипломация. Защото само по себе си представлява не просто недоверие, а публично подчертаване на сервилността и пълната зависимост на българската държава от външни фактори. От думите на Медведев става ясно, че ние сме някакви незначещи нищо марионетки и че нашето правителство многократно е доказало на света, че не знае накъде да върви, докато не получи указания от началниците в Брюксел. Именно въпросните началници спират или пускат по свое усмотрение проектите, свързани с националните интереси на България. Затова, напомни ни Медведев, да питаме първо тях.

Този път Борисов прибави и че г-н Юнкер няма възражения относно газоразпределителния център. Г-н Юнкер е весел човек, изпълнител, еманация на евросъюзното безвремие и забавление. Напоследък той също е объркан от политиката на Тръмп. Европа трябва да се еманципира, напомни Тръмп, и това наистина ужаси Брюксел. Всички изпаднаха в ступор, какво означава, когато императорът започне да говори за еманципация на протекторатите, тоест, когато людоедът започне да обяснява за правата на човека?!Дали е неподготвеност на самия Тръмп, ексцентричност или нова стратегия? Юнкер не знае. Не иска и да знае. В неговите очи удоволствието изглежда безкрайно, едно взаимодопълване с Америка, но не и автономност. САЩ носят отговорност за света, понякога стигаща до ексцесия, но пък това е толкова удобно.

Бруталното изземване на национален суверенитет обаче постепенно натрупва недоволство в националните елити на Европа (за разлика от брюкселския). Формират се регионално-националистични формации, които настояват за промени в структурата на Европейския съюз.Както казва Бжежински, „заплахата би могла да дойде от един френско-германски съюз, който може да стане авангард на паневропеизма, дефиниран и политически импулсиран от ненавист към американската хегемония“.

Възможно е новата линия на САЩ, осветена през Тръмп, да е просто начин за овладяване на новите тенденции. Америка няма да се откаже лесно от глобалното господство, което тя предпочита да нарича „глобално лидерство“. Една от тактиките на Вашингтон е да представя ролята си в света като ефективна защита срещу глобалния безпорядък. Колкото повече хаос, толкова повече молба за помощ (към носителя на могъществото).Тръмп загатна за излизане от имперската поза, но вероятно това е просто блъф. Всъщност става дума за едно продължително съсредоточаване върху китайското бъдеще на света. И в този план на действие Русия е ситуационен партньор на САЩ.