Супермодерни преработвателни предприятия бяха създадени през последните години в България. Мандрите и колбасарските заводи, изградени с пари от САПАРД, са последен писък на технологията. Повечето от тях вече са изпълнили евроизискванията и имат картбланш да продават в ЕС. За разлика от много свои западноевропейски колеги някои български производители получиха правото да стъпят и на твърде претенциозния в момента руски пазар.
През това време обаче вътрешното производство на месо и мляко се сви драстично. Фермерите от сектора на животновъдството работят при условия от миналия век. Такава е и продукцията – малко и извън нормите на ЕС. Родните преработватели нямат достатъчно суровина, за да наситят дори вътрешния пазар. Българското сирене се прави от унгарско и немско кондензирано мляко, в колбасите се влагат замразени меса и изсушена кожа от внос.
От 1 януари догодина голям дял от българското краве мляко ще има особен статут. Няма да може да се преработва в продукти за износ, защото не влиза в хигиенните норми на ЕС. Това означава, че мандрите, които имат договори за експорт, ще трябва да си внесат изцяло суровината.
Няма проблем да го направят, в Европа земеделска продукция има дори в излишък. Въпросът е след срива на тежката индустрия в България, на какво ще се закрепи икономиката ни?