Но години наред ЕС не беше толкова гръмогласен и не постигна особен успех да гарантира, че Малта взима мерки срещу прането на пари, твърдят източници, запознати с действията на малтийските власти. Това потвърждава и прегледът, направен от Ройтерс на данните на ЕС и на Малта по този въпрос.
Данните показват, че най-малката държава в ЕС не е бързала да въведе международните правила за назоваване на фирми, които прибягват до съмнителни дейности. Малък е броят на присъдите и санкциите за пране на пари.
Освен това Малта системно регистрира по-малко съобщения за “подозрителни трансакции” от банки, казина и други финансови оператори в сравнение с всички останали държави в ЕС, въпреки че има несъразмерно по-голям финансов сектор, сочат данните.
Европейският парламент вчера разисква въпроса за върховенството на закона в Малта и днес ще гласува резолюция, която гласи, че “редица сериозни твърдения за корупция и нарушаване на задълженията за борба с прането на пари” не са били разследвани от малтийската полиция.
Критиките, че в Малта се перат пари - изразени в дискретни доклади на международни надзорни органи и от разследващата журналистка Дафне Каруана Галиция - досега нямат кой знае какъв ефект.
“Малта продаде суверенитета си на мръсните пари. Европейската комисия трябва да поеме по-активна роля и да провери какво се случва с правовата държава в Малта”, каза на Ройтерс Свен Гиголд, член на Европейския парламент от германската партия на Зелените, който участва в кампания срещу финансовата престъпност.
Той смята, че международен следовател трябва “да противодейства на културата на безнаказаност и дребни заяждания между политическите и икономическите елити” в Малта.
Премиерът Джоузеф Мускат каза пред Ройтерс миналия месец, че секторът на финансовите услуги в Малта е “прозрачен, солиден и ефикасен колкото всяка друга европейска юрисдикция”.
Заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс каза пред евродепутатите вчера, че ЕК няма “съществени тревоги” за спазването в Малта на законите против прането на пари”, въпреки че “на редица равнища може да се направят подобрения”.
ФИНАНСОВО СРЕДИЩЕ
Макар да има население, наброяващо едва 420 000 души, Малта - бивша британска военноморска крепост южно от Сицилия, има финансов сектор, несравнимо по-голям от много други европейски страни. Тя е и европейски лидер в онлайн хазарта.
През 2016 г. авоарите на банковите и финансовите институции в Малта бяха над 20 пъти по-големи от брутния й вътрешен продукт, около пет пъти повече от тези в Германия и около четири пъти по-големи от средните в ЕС, сочат данни на Европейската централна банка.
Въпреки това в доклад за борбата с прането на пари в ЕС, публикуван без фанфари през септември, Европол посочва, че Малта е съобщила за по-малко подозрителни трансакции в сравнение с други европейски страни в периода от 2008 г., когато тя въведе еврото, до 2014. Европол освен това отбеляза, че Малта и Кипър може би не дават информация за всички подозрителни трансакции. “Надзорните власти получават много малко информация, ако се отчитат размерите на банковия сектор и важността на юрисдикциите за офшорните финансови услуги”, добавя Европол.
Малтийската Служба за анализ на финансовото разузнаване (Financial Intelligence Analysis Unit - FIAU), която се бори с прането на пари, е получила 202 съобщения за подозрителни трансакции през 2014 - последната година, за която има данни на Европол.
Следващият най-нисък брой съобщения за такива случаи е в Литва - над 50 процента повече от Малта, с финансов сектор, равняващ се на една шеста от малтийския. За разлика от тях Холандия, която има много по-голяма икономика, е съобщила за 277 532 подозрителни трансакции през 2014 г. и това е най-големият брой за страна в еврозоната.
Заместник-директорът на FIAU Алфред Замит каза на Ройтерс, че не е възможно да се прави “смислено сравнение” между страните от ЕС въз основа на наличната статистика, защото структурите и режимите за съобщаване на подобни случаи са различни. “Наистина е спорно дали, имайки предвид размера на финансовия сектор в Малта, трябва да се очакват по-голям брой съобщения за подозрителни трансакции, подадени в службата”, посочи той. Според него Малта се опитва да се справи с проблема, като организира курсове за обучение за задължението да се подават такива съобщения.
Годишният брой на тези съобщения се е увеличил повече от два пъти в Малта от 2014 до 2017 г., но делът на внесените в полицията е спаднал до 11 процента миналата година от 24 на сто през 2013 г., сочат данни на FIAU.
Тази служба, както и малтийската полиция, не отговориха на въпросите на Ройтерс колко от случаите са били разследвани или са довели до успешно съдебно преследване.
ПРИСЪДИ
Съдът в Малта е издал присъди по четири криминални дела за пране на пари миналата година, но нито едно от тях не е във финансовия сектор.
Резултатите от проверка на Европейския парламент, публикувани този месец, гласят, че броят на произнесените присъди е изключително нисък и че институциите, прилагащи и налагащи правилата за борба с прането на пари, са силно политизирани.
На банките, неспазващи правилата против прането на пари, са били наложени дребни глоби, които в редки случаи са били оповестявани публично, в разрез с препоръката да се дава публичност на тези случаи, за да се предотвратяват нарушения.
Замит каза, че публично разгласяване на по-голям брой санкционирани институции би било “несъразмерно в сравнение с естеството на нарушенията”.
Мънивал (Moneyval), надзорният орган против прането на пари на Съвета на Европа - водещата европейска организация за защита на човешките права, също изрази безпокойства. Той посочи в доклад през 2012 г., че броят на подадените съобщения в Малта за подозрителни трансакции е малък за нейния пазар. В подобен доклад за 2015 г. Мънивал обяви, че Малта до голяма степен спазва правилата. Но говорител на Мънивал каза на Ройтерс, че последният доклад не се основава на цялостна оценка на законовата рамка в Малта.
