Настоящата криза беше предизвикана от множество фактори, но най-изразеният от тях бе намаляването на потреблението в развитите страни. С нарастването на безработицата в еврозоната, която по данни на Евростат достигна през април 9,2%, се превръща и в криза на икономическия модел.
Големите западни лидери, като Гордън Браун, Никола Саркози, Ангела Меркел, непрекъснато обсъждат как да увеличат покупателните способности на населението. От друга страна, големите компании в промишленото производство, превоза, туризма и сферата на услугите, за да намалят разходите си, „бълват“ огромни маси хора към бюрата по труда. Само за месец броят на безработните е нараснал с 396 000 души в еврозоната, което прави общо 14 579 000 души. Тази цифра поставя под съмнение както потребителските възможности на европейците, така и оцеляването на предприятията, които досега запазваха своята „гъвкавост“. Появява се и друг въпрос – ще успее ли да издържи социалната система на Стария континент или икономическата криза ще „торпилира“ и нея.
Едно е сигурно – че докато старите лидери САЩ, Европа и Канада се въртят в омагьосания кръг на съкратените разходи, безработицата и нуждата от по-високо потребление, на преден план в световен мащаб се открояват нови икономически лидери. Така бившите водещи капиталистически страни ще имат дял в глобалното БВП под 50% или по-точно 49,4%. Справка: в условията на рецесия Китай и други развиващи се икономики завоюват нови позиции, съобщи Centre for Economics and Business Research (CEBR).