След като финансовата криза се настани и в българския бизнес, първото нещо, което направиха родните фирми, беше да орежат разходите за обучение. В същото време от
Manpower Bulgaria отчитат, че един новонает служител излиза три пъти по-скъпо на работодателите от задържането на настоящия персонал поради инвестициите именно в обучение и развитие. Освен това при евентуално преструктуриране на бизнеса и съкращаване на хора техните задължения често се прехвърлят на другите в екипа.
А как те да се справят с новите си отговорности, без да получат допълнителен трейнинг? Да не говорим, че според данни на Евростат България е на предпоследно място в ЕС по фирмено обучение, като едва 29% от компаниите са организирали подобни дейности за служителите си. За сравнение - средният процент в ЕС в това отношение е 60%, а във Великобритания - цели 90% от частните предприятия провеждат обучения. В същото време близо 80% от наблюдаваните български фирми дори нямат бюджет за обучение.
Друг е въпросът какво е качеството на подобни дейности и тяхната реална приложимост в практиката. За съжаление все още у нас те по-скоро се възприемат от служителите като начин да не ходиш на работа, отколкото като нещо, което ще ти помогне. Така и икономическият ефект от подобни допълнителни действия остава съмнителен, разходите - също. Очевидно е, че нещо по-радикално в системата трябва да се промени, за да стана процесът полезен и за двете страни. В противен случай няма как страната ни да дръпне напред, а бизнесът ни да стане по-конкурентоспособен.