Станка Динева

Мандатът на сегашния управител на БНБ Иван Искров изтича на 9 октомври. Съгласно Закона за Българска народна банка изборът на нов гуверньор може да стане само в отрязъка между 9 август и 9 юли тази година. Ако се спази буквата на закона, това означава, че новият управител на Централната банка трябва да бъде избран от следващото управляващо мнозинство.
Преди два месеца от БНБ подадоха ясен сигнал, че за страната ни ще е по-добре, ако сегашният гуверньор запази поста си. Причините са финансови и икономически, а не политически – в разгара на кризата не е време за заиграване с Централната банка. Отделно пък е аргументът, че се очаква към средата на 2010 г. България да достигне последния критерий, който стои между нея и започването на преговори за влизането й в европейския валутен механизъм – ниската инфлация. Тогава можем да постигнем споразумение за влизането ни в предверието на еврозоната, наречено ERM II. Следователно запознат с проблемите на централното банкиране управител би бил по-полезен от начинаещ гуверньор, изтъкнаха от БНБ. Плюс е и това, че сегашният управител е добре известен в Европейската централна банка.

Решение с нулев резултат

Независимо от това през миналата седмица в политическите и в журналистическите среди се заговори, че управляващата коалиция възнамерява да избере нов управител на БНБ преди посочената дата. Вариантите за това не само че не са много, но са и атакуеми от закона. За да бъде освободен от длъжност един управител, той трябва да е осъден, да е обявен в несъстоятелност като едноличен търговец или през последните две години да е ръководил дружество, което да е фалирало. Искров е управител на Централната банка от 6 години, а преди това беше депутат в 39-то Народно събрание. Следователно няма аргумент да бъде свален.
Твърди се, че управляващите се чудели как да натиснат Искров сам да подаде оставка, за да могат да назначат свой човек на негово място. Това означава, че бъдещият управител ще управлява БНБ до 9 октомври – съгласно закона новият гуверньор довършва мандата на стария. Тоест, свалянето на сегашния управител няма да доведе до желания резултат – назначаването на свой човек.

Централната банка не е ПУЦ

Две версии циркулират из медийното пространство за приемник на Искров. Едната е, че по настояване на БНБ тройната коалиция възнамерява да издигне на поста председателят на парламента Георги Пирински. Формално погледнато Пирински има икономическо образование и покрива законовите критерии - управителят да е икономист, юрист или банкер от кариерата. Но председателя на НС никога не се е задълбавал в политиката по управление на ликвидността или в осигуряването на парите в обращениe в България. Пък и някак си стои несериозно, след като не можа да се пребори да оглави листата на евродепутатите на БСП,у да го изпращат в заслужен отдих точно в креслото на гуверньора на БНБ. Не че за 6 години няма да се подготви достатъчно добре, а защото в условията на криза и на евентуални преговори за присъединяването ни към ERM II, превръщането на БНБ в ПУЦ (промишлено-учебен център – бел. ред.) за залязващи политици някак не звучи сериозно.

Малка секира за трезор № 1

Има и втора версия за бъдещ управител на Централната банка. Под сурдинка се спряга името на Стоян Александров – бившият финансов министър в правителството на Любен Беров. Александров действително е банкер от кариерата и има достатъчно непреклонен характер, за да води преговори за ERM II. Той въведе ДДС в България и сключи споразумение с Лондонския клуб на частните банки-кредиторки по външния дълг на социалистическа България. Шансовете му растат, като се има предвид, че Александров в момента ръководи „Д-банк“ на турския бизнесмен Фуат Гювен и евентуално може да получи подкрепата на ДПС. Известна е и близостта му до БСП – Александров на практика стана депутат от гражданската листа на социалистическата партия, но сам отказа да влезе в парламента.