Убедителната победа на президентските избори на издигнатия от инициативен комитет и подкрепен от БСП ген. Румен Радев доведе до оставката на премиера Бойко Борисов. Ще доведе ли това до политическа криза, ще има ли предсрочни избори и ако да, какво да очакваме след тях.
Хората казаха на политиците, че демокрацията така работи и че имат здравословен рефлекс да не поверяват цялата власт в държавата от най-високото представително ниво до най-ниското в ръцете само на една партия. Хората показаха, че имат неизтлели спомени от близкото минало. Също така казаха, че няма нищо лошо в това президентът да е от партия, различна от управляващата, казаха Любомир Стефанов. Стана ясно, че дали участието на им в изборите е активно или не, принципите на демокрацията в България не са под заплаха.
С изпълнената си заявка за оставка, ако ГЕРБ загуби президентския вот, премиерът не показа зряло политическо поведение. Не ми се струва нормално да превръща съдбата на едно правителство в заложник на едни избори. Още повече, че в съвременната ни история президентските избори не са били най-апетитната хапка, с изключение може би на два вота – избирането на Петър Стоянов и загубата му от Георги Първанов. И аз, и редица анализатори, а и българските граждани не можаха да разберат какво се случи в главата на премиера, за да постави цялото правителство и така рекламираната от него стабилност в заложник на резултата от тези избори. В утвърдена функционираща демокрация, ако има изборна загуба, обикновено отговорността се носи от лидерите на партиите, но това не включва автоматично подаване на оставка. За пример ще дам Брекзит – премиерът Камерън насрочи референдум, гражданите на Обединенто кралство казаха "Искаме да излезем от Европейския съюз", Камерън каза "Аз понеже бях "за" да останем, понасям отговорността и подавам оставка". Той подаде оставка като премиер и като лидер на партията. Неговата Консервативна партия се събра, избра нов лидер, той стана министър-председател и нещата в Обединеното кралство продължават. В този ред на мисли кризата, която премиерът инициира в България, ми се струва абсолютно излишна. С предсрочните избори, които най-вероятно ще бъдат в края на март – началото на април, се създава абсолютно излишно политическо напрежение, изкуствено предизвикано и създадено от премиера Борисов. Сред основните причини за изборната загуба на ГЕРБ са надценяване, непопулярен кандидат, недостатъчна мобилизация на партията и подценяване на реалните настроения в обществото. А това, че Борисов рекламира изборите едва ли не като парламентарни, допълнително политизира изборите и голяма част от българските граждани отидоха да накажат високото самомнение на Борисов и неподходящия кандидат. Това е поредица от фактори, за която са виновни само ГЕРБ и нейният лидер Борисов. Признаването на грехове и поемането на вина от премиера по време на седмицата преди балотажа подразни гражданите. Когато в една партия стане практика само нейният лидер да е отговорен и за доброто, и за лошото, ако само Борисов ще обира позитивите и негативите, тази партия за какво съществува, Борисов човекът-партия ли е, къде са другите, какво правят, защо се казва ГЕРБ тази партия, а не партия "Борисов". Антилогика има в цялата история. Предсрочните избори безспорно ще разклатят лодката. Много е важно дали БСП ще си повярват, че победата на ген. Радев е тяхна победа. Аз смятам категорично, че не е тяхна победа и че ако подценят този момент, ще си изпатят много лошо на парламентарните избори. Това го подсказваше и реакция на лидера на БСП Корнелия Нинова и след първия тур, и на пресконференцията след балотажа – не могат да се зарадват, защото знаят, че това е пирова победа. На балотажа наклониха везните симпатизантите на Патриотичния фронт, в по-малка степен тези на ДПС. Избирателите на Реформаторския блок, които гласуваха "с отвращение" на балотажа, се разделиха абсолютно поравно за Цачева и Радев. Реформаторският блок категорично се изчерпа и катастрофира, особено след преподписването на коалиционното им споразумение, напускането на ДСБ и заявката на Радан Кънев, че прави нов десен проект. Кънев беше обвинен от Борисов, че едва ли не собственоръчно е съсипал кандидатурата на Цачева и е срутил дясното, което в политиката звучи несериозно. Ако има такъв виновен, това е Цветанов. В една партия, когато нейната организация не се справя да произведе резултат, ръководството - организационният секретар и лидерът си отиват, признават, че не са се справили с електоралния цикъл, подават оставка и идват следващите. Но това, да приравниш президентската с изпълнителната власт - сериозно се бърка в баланса на тривластието, в устоите на демокрацията. Борисов ходи по много тънък лед. Той не може да си представи, че от днес не всичко зависи от него. С избора на Радев пък, който не е конвенционален политик от кариерата, гражданите казаха "Нека да пробваме нещо различно". На следващата врътка – предсрочните парламентарни избори, въпросът е каква ще бъде избирателната система и кой ще влезе. Ако запазим сегашната система, което мисля, че е редно на този етап, смятам че ГЕРБ отново ще бъдат първи, БСП ще бъдат далече от второто място, което според мен ще бъде за Обединените патриоти, ако запазят тази форма и демонстрацията на единство. После идва ДПС и чак след това БСП. В настоящия момент категорично не виждам Реформаторският блок да прескочи 4-процентовата бариера. Ако Радан Кънев успее да сформира някаква нова витална формация, която не е вторачена в пъпа си в поза "лотус" и си обяснява колко е велика, само нашето мнение е важно, а умее да обяснява нещата на българските граждани, говорейки със суверена, който представляват в парламента – ако новият десен проект успее да преодолее този родилен дефект на десницата в България, ще се случат нещата. Тогава парламентът става шарен и може би 5-6 политически сили ще влязат в парламента. Какво ще се случи при въвеждане на мажоритарната система? Ако мажоритарната избирателна система бъде въведена, тогава нещата стават с висока степен на несигурност. Мажоритарна система изисква прерайониране на страната на 240 многомандатни избирателни района, нова механика на набиране на представители, нова механика на необходимите подписи за регистрация за избори и т.н. Това е пренаписване на Изборния кодекс, тръгване от кота нула. Трябва да измислим нещо, с което да се държим адекватно, защото с тези експерименти, с които продължаваме от крайност в крайност, единственият резултат ще бъде продължаваща дестабилизация и разделение между българските граждани. Имаме толкова много вътрешно и външнополитически предизвикателства, че едно такова умишлено дестабилизиране на държавата и на системата, ще доведе до колапс. Ние не сме Великобритания, където администрацията може да работи и без правителство, при нас държавната администрация е изключително зависима от политическата воля на управляващите. А без управляващи изходът е ясен – зацикляне.
