Иван Р. Тодоров, анализатор, Политикъл Кепитъл-България Бюджет 2009 е “продънен”. Тази констатация дойде през миналата седмица от представители на самите управляващи след половингодишна непоколебима защита на параметрите и допусканията в основния финансов документ на държавата. Признанието за влошаващите се показатели и нуждата от допълнително свиване на публичните разходи направи и министър Пламен Орешарски пред представители на американското финансово министерство в рамките на пролетната среща на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка във Вашингтон. Самопризнанието идва на фона на притеснителните прогнози, които дадоха експертите на МВФ след едноседмичната си мисия в България. Прогнозата на фонда е красноречива - тази година родната икономика ще се свие с 3.5% В допълнение ръководителят на мисията Бас Бекер окончателно потвърди мнението на родните икономически експерти и опозицията, че бюджет 2009 е прекалено оптимистичен и предвижданите досега буфери няма да спасят сметките на държавата от дефицит. Ясното предупреждение бе, че ако разходната политика на правителството не претърпи промяна и се запази наблюдаваният спад в събираемостта на приходите, бюджетът ще излезе на червено с 1% от очаквания брутен вътрешен продукт. Изглежда повече от логично управляващите да се насочат към поне частична ревизия на своята бюджетна политика. Резонният въпрос е не “дали е необходимо”, а “защо чак сега?”. В последните месеци представителите на правителството изразходваха повече енергия в защита на един пробит бюджет, отколкото в разработването на ефективни мерки за смекчаване на негативните последици от кризата. Обяснението е само едно - намираме се в изборна година. В края на 2008 г. беше приет бюджет на харчещата предизборно държава. Управляващите от тройната коалиция действаха така, сякаш бюджет 2009 се отнася само до интересите на тяхната предизборна кампания, а не до интересите на цяла България. Те сякаш забравиха, че през 2009 г. българските граждани трябва да преодолеят негативните ефекти от връхлитащата ни криза. Бюджет 2009 беше гласуван в края на миналата година, но при параметри от лятото на 2008 г., когато се очакваше икономически растеж от 4.7%, ръст на приходите от около 16-20%, стабилен поток от преки чуждестранни инвестиции и т.н. Още при дебатите по бюджета беше ясно, че глобалната ситуация е променена и тези допускания са нереалистични. Със запазването на параметрите на макрорамката правителството на практика заложи една бомба с часовников механизъм, заплашваща икономическата стабилност на България с години напред. Явно надеждата е била, че нейният брояч ще достигне нулевата секунда след изборите, а дотогава спокойствието на кабинета ще бъде “купено” със засилената инвестиционна активност на държавата и наливането на огромен ресурс от над 5 млрд. лв. за публични капиталови разходи. Разходи, които не преследват стратегически цели и дългосрочно стимулиране на родната икономика, поради което има опасност да не доведат до нищо друго освен до изливане на парите на данъкоплатците с краткосрочен ефект в корупционните пясъци, подготвени от т.нар. обръчи от фирми. Управляващите решиха юридически да “защитят” предизборното си харчене, дори и при изключително неблагоприятно развитие в приходната част на бюджета. Това става чрез текст (чл. 18, ал. 2, т.1 ) в Закона за държавния бюджет (ЗДБ), даващ възможност на Министерския съвет да намалява бюджетното салдо по републиканския бюджет до сумата на неизпълнение на приходите. Според този текст правителството ще може да намалява излишъка по републиканския бюджет и да харчи вероятно милиарди левове, които няма да бъдат събрани. Така на практика се създава възможност за използване на бюджета за конюнктурни цели от управляващите. По този начин вместо да се осигурят максимална предвидимост и консерватизъм на фискалната политика в толкова деликатен момент за българската икономика, се създават предпоставки дори за формирането на дефицит на мястото на предвидения излишък по консолидираната програма. Представители на опозицията сезираха Конституционния съд с мотива, че текстът в ЗДБ променя цялата логика на българската конституция, според която парламентът приема държавния бюджет, а Министерският съвет „ръководи” неговото изпълнение. Все още обаче съдът не се е произнесъл по казуса В сегашната неблагоприятна ситуация повече отвсякога е необходима строга фискална дисциплина, която явно българското правителство не желае да спазва предвид приближаващите избори. Вече плахо се заговаря за предстоящо допълнително намаление на досегашния 90% праг на средствата, които могат да се харчат от министерствата. Това обаче е поредното палиативно решение, което да запуши бента преди изборите. Необходимо е цялостно ревизиране на бюджета и съкращаване на всички ненужни инвестиционни проекти, особено на тези, които няма да бъдат завършени през настоящата година. Подобна стъпка вече е въпрос на политическа отговорност, защото отказът от приемането й застрашава дългосрочната стабилност и икономическото развитие на България. Време е да се осъзнае, че вече не става дума просто за един пробит бюджет или за няколко бюлетини повече.