След злорадството на едни и надеждата на други, породени от събитията в Гърция, е редно да се замислим: А какво става в България? За добро или лошо, ние като страна член на ЕС, сме в значителна степен предопределени и не сме в състояние, а и нямаме воля, да формираме собствени политики. Дори и опитите, нещо подобно да се сътвори, са гротесктни. Защо стигнахме до това положение да бъдем държава със затихващи държавни функции? Една от сериозните причини, според мен, можем да открием и в Конституцията на страната. Да споделя тези разсъждения ме предизвика заявеното намерение за промени в Основния ни закон.
Да се върнем 24 години назад в юлския ден на 1991 г., когато беше приета Конституцията на Република България. Макар и плаха, пред нас бе перспективата да градим демократична социална държава с пазарна икономика. Днес, нито имаме демократична държава, нито имаме пазарна икономика, а за социална въобще не можем да говорим. Променяхме няколко пъти Конституцията и днес полагаме неистови процесуални хватки отново да я променим. И отново водени от желанието на някой да се извърши съдебна реформа. Като как ще се осъществи тази съдебна реформа, когато бушуват толкова различни политически пристрастия и е игнорирана професионалната гилдия от този процес? За обикновения човек е ясно, че каквито и промени да бъдат направени ние няма да имаме нито ефективно правораздаване, нито прозрачно съдопроизводство и хората над закона ще си останат недосегаеми. Имитациите и знаците към Европа са евтини трикове, добре познати на всички външни фактори. И отново стигаме до най-важния проблем, че страната ни не се превръща в благоприятно място за живеене, за бизнес, за привличане на чуждестранни инвестиции и предприемчивост.
Първата промяна през 2003 г. беше под същото мото - Да се извършат необходимите промени, които да създадат условия за по-ефективно функциониране на съдебната система. Някой да е разбрал ползата от това? Дори и втората промяна през 2005 г., която беше извършена, за да се синхронизира Основния закон с европейските изисквания за членство в ЕС не постигна докрай своите цели. Единствено, че се лишихме от част от суверенитета си, за сметка на европейските правила и изисквания. А промените през 2006 година, забележете, отново са свързани и със Съдебната власт, та чак стига до "бутафорната" институция на Омбудстмана, на която се предоставя правото да сезира Конституционния съд по въпроси, касаещи правата на гражданите. И колко сезирания има на Конституцинния съд от Омбудсмана на републиката по тези въпроси? Историята на промените в действащата конституция показва, че във всички мотиви за поправки в нея стои желанието за промяна на съдебната система, включително и сега. Какво по-показателно от това, че причините за не доброто функциониране на съдбната власт не са в Конституцията. Нещо повече, моето разбиране е, че афишираните промени в Основния закон се използват за параван за постигане на конюктурни политически цели. Да се доведе до такова състояние съдебната система, че тя да може политически да бъде режисирана от изпълнителната власт. Всъщност защо властимащите са се вторачили в съдебната система, след като те узаконяват всички свои корупционни практики.
До тук казаното ми дава основание да разширя своите разсъждения по темата : Има ли конституционни пречки, които да създават предпоставки за неефективното функциониране на държавата? Аз застъпвам тезата, че има! Водещ, за мен, е фактът, че не е налице ефективно разделение на властите в България. Този дисбаланс е в основата на нашите проблеми. Аргументите ми са следните:
Как се формират отделните власти в България? Политическите партии, чрез избори формират Народното събрание(НС) - висш орган на страната, който избира Министерски съвет(МС)- изпълнителна власт. И тук се получава "омагьосаният кръг"- най-голямата политическа фракция в парламента формира изпълнителната власт. Министерският съвет е основният вносител на проекто-закони, които, естествено, се подкрепят от мнозинството. Или постепенно НС, след своето конституиране, за да съществува трябва да избере МС. Или то се превръща в заложник на МС. А МС, забележете, се формира изцяло по предложение на Министър председателя, който обикновено е водещата политическа фигура на спечелилата изборите партия. Или, като имаме предвид българските реалности и нрави, за всички е ясно, че един човек се превръща във фактор, който ръководи и изпълнителната и законодателната власт. А в сегашната ситуация и Президентската институция, Конституционния съд т.н.. От тук, произтичат и неистовото желание да бъде овладяна и подчинена и съдебната власт. А за т.нар. "четвърта власт"- тя си следва силния на деня.
Досегашната практика на промени в Конституцията потвърждава извода, че това е по-скоро мероприятие, което цели да отклони вниманието на обществото от истинските, съществените му проблеми.
През всичките години на т.нар. преход ние систематично и раболепно унищожавахме икономическия, политическия, професионалния потенциал на страната и с прибързаното и самоцелно влизане в ЕС, заехме почетното място на най-бедна и най-корумпирана държава. Отворената врата към света накара 2 млн. българи да напуснат страната, измени се катастрофално етнически и демографски България. До тук нищо ново и нищо непознато.
Намирайки се, обаче, преди провеждането на местните избори, ние българите трябва да си зададем, а и да отговорим на въпросът: Защо се правим, че не виждаме, как чрез избори ни оставят без избор?
Ясно е, че ще се печели не с вота на избирателите, а с овладяната до съвършенство технология на изборния процес. В духа на българските демократични традиции няма да се: купуват гласове, да се подменят бюлетини, да се упражнява административен натиск, да се намеси и бизнеса. Не може да има такова нещо в България!!!
Нежеланието на българските политици да направят необходимите промени в законите за местната власт, както и да въведат мандатност за избор на кметове на общини, за да бъде спряно дерибейството, на редица градоначалници и общински съветници, в разпореждането с общинско имущество и усвояването на средства от еврофондовете, налага извода: съхраняване на статуквото в местната власт. А това статукво е основата на пирамидата на властта т.е. статуквото в държавата. Фактически се запазва отработената корупционна схема "от долу до горе" за източване на средства от бюджета и еврофондовете. В името на това най-големите кадровици в сянка са бизнесмените, които вече са си разпределили проектите. Тях лесно може да ги установите за всяка една община, област и в национален мащаб като направите справка кой, къде и какви проекти е реализирал. А за ефективността на проектите никой не отваря и дума. Само един пример: Колко ще струва водата в Кърджали, Момчилград, Враца и в стотици други градове и села, където са реализирани проекти за милиони по т.нар. водни цикли. Естествено е, че в себестойността на тази "услуга" ще влезе стойността на проектите. Да, ще пием чиста вода, ще имаме нови тръбопроводи, пречиствателни станции и ще плащаме в пъти повече за това. Вместо да създаваме поминък и производство ние за сметка на хората, ще пълним джобовете на наши и чужди бизнесмени, които необезпокоявани от никого си изнасят парите навън и си осигуряват охолен живот. А къде отиват заделените от всеки проект 20% политическа благодарност?
Или какъв е основният извод в навечерието на местните избори в контекста на промените в Конституцията. Не се цели истинска промяна, която да доведе до по-добър живот на българските граждани. Напротив ще се утвърждава сегашната система на облагодетелстване на политическия, икономическия и корупционния "елит" на страната. Промените в съдебната система са поредният фойерверк за Европа, който цели да отклони вниманието й от факта, че управляващите нямат желание да се борят с корупцията, т.е със себе си.
Кой има сметка от развитието на всички тези процеси в страната - на всички е ясно. Но не е ясно защо продължаваме да го търпим. Съседна Румъния ни показва, че при наличието на политическа воля, морал и отговорност може да се води успешна борба с корупцията и престъпността.