Остри спорове сред общинските съветници и местните жители за съдбата на паметника на комунистическия герой изваждат наяве дълбок поколенчески разрив.

В Славянск, град в областта Донбас в Източна Украйна, заседанията на общинския съвет рядко са били толкова бурни, колкото към края на миналия месец. Причината бе решението на кмета Олег Зонтов да подложи на гласуване прилагането на закон, който бе подписан малко преди това от украинския президент Петро Порошенко. Този "Закон за осъждане на тоталитарните режими на комунизма и нацизма", който бе приет в парламента на 9 април, забранява всякаква защита на нацизма и комунизма.

Продажбата на комунистически сувенири и дори пеенето на "Интернационала" сега са забранени в Украйна. Индивидуалните нарушители може да бъдат санкционирани със затвор до пет години.

Членовете на организации може да получат до 10. Законодателите изглежда не са се безпокоили от опасността от задълбочаване на културната пропаст между Западна Украйна и рускоезичната източна част на страната, която между 1930 и 1950 г. бе център на съветската индустриализация, и е място, където носталгията продължава да е жива.

В Славянск кметът е от блока на Порошенко и реши да приложи новия закон по свой начин, вземайки на мушка паметника на Ленин, който внушително се издига срещу кметството. Националният закон още не е влязъл в сила, но вече протичат дебати за смяната на имената на украински градове от комунистическо време. Днепропетровск например (кръстен на известния революционер Григорий Петровски) може скоро да бъде преименуван.

На заседанието на общинския съвет на Славянск от 29 април в дневния ред бе добавено гласуване по "демонтирането на разположения на площад "Октомврийска революция" паметник на Ленин". Обаче заседанието бе преустановено, а гласуването - отложено, след като комунистически активисти нахълтаха в залата и заплашиха със завръщане на сепаратистките сили, ако съветниците тръгнат срещу съветските символи, обясни журналистът от в. "Деловой Славянск" Едуард Торски.

Миналата година този град бе превзет от проруски сепаратисти, водени от бившия офицер от руската армия Игор Гиркин, известен и като Стрелков. Славянск известно време бе епицентърът на боевете между проруските бунтовници и силите на Киев. Стрелков за кратко стана министър на отбраната на самопровъзгласената Донецка народна република и взе множество заложници, включително журналисти и наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Градът се върна под контрола на Киев през юни 2014 г. след интензивни бомбардировки.

Напрежението обаче остава високо, защото прокиевският кмет е в малцинство в общинския съвет. Официалните лица на изборни длъжности са горе долу същите като преди. Мнозинството са от Партията на регионите на бившия украински президент Виктор Янукович, който избяга от страната след революцията на Майдана, и от Комунистическата партия. Следващите местни избори ще се състоят през октомври.

Към края на април огромният паметник на Ленин вече бе осквернен, покрит с розова боя и забраден с украинско знаме като с шал. Табели в основата му обясняваха "как да се засече сепаратист" и предлагаха съвети как да се открият признаци на сепаратизъм у съседите.

Отначало местните националисти изглежда оставиха на общинските съветници да решат съдбата на паметника - макар че от началото на войната и много преди приемането на закона за декомунизация над 100 паметника на Ленин бяха разрушени, много от тях посред нощ.

На 27 май бе насрочено ново заседание на общинския съвет и Зонтов отново включи паметника в дневния ред. Всички националистически групи от Славянск се явиха, за да подкрепят махането му, като присъствието на националистическите партии "Свобода" и "Десен сектор" беше масово. Броят на националистическите активисти рязко се покачи от началото на войната, макар че броят на депутатите от тези две групи бе само 7 от 450 на изборите през октомври. В Славянск националистите отдавна недоволстват, че не са представени в общинския съвет.

На заседанието постоянните прекъсвания на националистите доведоха до сблъсъци преди въпросът за паметника изобщо да се повдигне. След временно прекъсване на работата обаче кметът можа да задвижи дебатите. "Аз отговарям за политическия живот на града ни. В нашия общински съвет има много различни гледни точки. За постигане на компромиси трябва да разговаряме помежду си и да вземем решение днес", каза той.

Зонтов предложи паметникът да не се разрушава, а да се продаде на търг или да се постави в музей. Докато говореше, националисти в камуфлажни униформи заеха позиции в близост до общинските съветници. След това един мъж извика от зоната на публиката: "Държа писмо, подписано от 4000 жители. Хората са против разрушаването на паметника, защото той е част от историята им, от младостта им. Трябва да се вслушате в мненията на съгражданите си."

Последвалата свада задълбочи разделението между гледащото към Европа младо поколение и често носталгичното по-възрастно поколение, живяло по времето на Съветския съюз. Самообявилите се "патриоти" се развикаха: "Позор за вас! Слава на Украйна! Слава на героите ни!"

След това млад националист заяви пред присъстващите: "Ленин бе този, който започна процеса на унищожаване на Украйна. Той предизвика глада в Украйна през 1922 г., а после задвижи насилствена колективизация. Той създаде идеология, която е взела милиони жертви." Друг млад човек упрекна общинските съветници: "Вие сте провокатори. Ние сме потомците на хората, които този човек изби.

Ние ще направим така, че този паметник да изчезне. Вие решете дали да бъде разрушен или свален. Това е изборът, който ви даваме." Суматохата се възобнови с викове "сепаратисти", последвани от викове "позор". Зонтов закри заседанието предсрочно, но гласът му се извиси над глъчката: "Имаме шест месеца да решим този въпрос. Елате на следващото заседание." След това в залата активисти издигнаха плакат, призоваващ за "Славянск без Ленин".

Тамара, която е член на опозицията, напусна заседанието, обсипана от обиди от младите националисти, но не изглеждаше особено обезпокоена. "Кметът ни не прави нищо за този град. Само разрушения предлага. Намерил е 50 души да подкрепят плана му. Ние събрахме 4500 подписа срещу разрушаването на паметника. Дори и Ленин да не е бил добър човек, той е бил част от историята ни, а човек не заличава историята току-така", каза тя.

В крайна сметка обаче спорът бе решен от малцинството. В ранното утро на 3 юни активисти на "Десен сектор" срутиха паметника.

БТА