Само за един месец съдиите в София са отхвърлили почти половината от исканията на службите за проследяване в интернет и по телефона. Новината съобщи вестник "Сега" в понеделник. Данните важат само за Софийския районен съд, а не за всички съдилища, разположени в столицата, но въпреки това примерът е достатъчно представителен - именно в Софийския районен съд постъпват най-много искания за достъп до така наречените трафични данни на гражданите. През април този съд не е уважил 40% от исканията на службите.
Два извода
Всеки път, щом стане дума за подслушване и следене в интернет, интерес предизвиква най-вече апетитът на службите да наблюдават все повече хора. Но на фона на събитията в съдебната власт си струва да обърнем внимание и на друго: поведението на съдиите в случая с неиздадените разрешителни за следене. Какво ли би станало, ако съдиите бяха толкова послушни, колкото ги иска Висшият съдебен съвет, и толкова невзрачни, колкото го изисква инстинктът за самосъхранение? Отговорът е ясен: едва ли щеше да има 40 процента отказани разрешения за следене в интернет и по телефона.
40% откази означава най-малкото два извода. Първият: че исканията за проследяване са били по някаква причина нередни. (Твърди се, че в исканията на службите редовно липсва името на потребителя на интернета и телефона, които "трябва" да се проследят, а това противоречи на закона. Твърди се също така, че понякога службите не посочват причината за своето искане. А са длъжни да го направят, за да могат да разчитат на положителен отговор от съдията.) И вторият извод: че в много случаи съдиите са отстоявали реда, който са призвани да спазват, вместо да се подведат по абстрактните призиви да съдействат на службите.
Своеволията на ВСС
Това се нарича професионална взискателност - едно изчезващо качество сред повечето български магистрати. Можем да го кръстим и проява на независимост, което е направо дефект на магистратите, ако съдим по поведението на Висшия съдебен съвет. В последните години кадровият орган на съдебната власт извърши цяла поредица от набези срещу независими съдии, като или ги уволни и наказа, или ги лиши от възможност за растеж, или ги злепостави, или пък приписа на тях отговорността, която често принадлежи на прокурорите. И макар действията и мотивите на ВСС да бяха максимално прозрачни и пределно ясно обяснени в по-сериозната част от печата, общественият риск от това поведение на кадровия орган си остава недоразбран. Случаят с разрешителните за подслушване може да помогне за изясняване на ситуацията. Непрофесионални, зависими, подкупни или послушни съдии би означавало точно обратното на днешната картина с отказаните разрешителни.
Онова писмо на Янева
Впрочем, съдиите, които улесняват безогледното подслушване, вместо да бдят то да е само крайна мярка, съществуват и в реалността, не само в хипотезите. Само преди три години беше публикувано писмо на председателката на Софийския градски съд Владимира Янева до тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов. В това писмо тя обясняваше как трябва да се пише искането до съда и практически съветваше МВР как да направи така, че да подслушва повече, а да отчита по-малко. В един от съветите се препоръчваше например до съда да се изпраща една обща молба за позволяване на следенето, въпреки че се иска разрешение за прилагане на различни оперативни техники (наблюдение, проследяване, подслушване, фотографиране...) До момента, в който писмото беше написано, МВР изпращаше по едно отделно искане до съда за всяка оперативна техника и така се обясняваше ръстът в статистическите данни за поисканите подслушвания. Янева беше съветвала МВР и за друго - как да иска от съда разрешение за подслушване, което да е валидно за целия максимално предвиден от закона срок, вместо за по-кратък период.
Да припомним, че назначението на съдия Янева беше породило един от най-големите скандали в съдебната власт по време на първия мандат на ГЕРБ, тъй като тя беше избрана от Висшия съдебен съвет въпреки цели три проблема в биографията - че е в конфликт на интереси, че няма нужния стаж и че е твърде близка с вътрешния министър, който по това време вече беше обвиняван, че тайно ръководи съдебната система.
Колко много зависи от един съдия
Случаят с Янева не бива да се противопоставя съвсем буквално на днешната новина за отказаните от други магистрати подслушвания, защото двата случая са формално различни - те се отнасят до прилагането на различни закони, в различно време и в различни съдилища. Но и двата случая илюстрират нещо достатъчно важно: колко много може да направи един съдия, за да промени обществената среда към добро или лошо. И колко голяма е пречката, която ВСС поставя пред по-добрата от двете възможности.

DW