Владимир Путин добави нови, смразяващи ядрени заплахи към агресията си в Украйна, където във войната с подкрепяните от Русия сепаратисти са загинали 6000 души. Той иска да засили влиянието и позициите на страната си, но обезпокоителното му поведение влоши отношенията на Русия с повечето велики сили, нанесе щети на икономиката й и ограничи възможностите й за бъдещи действия.
Дори като за Путин последните ядрени заплахи бележат ново засилване на враждебността в конфликта, който той разпали със Запада. Преди две седмици британският вестник "Таймс" съобщи за среща между руски генерали и американски представители, на която руснаците са заплашили с неуточнен "спектър от ответни действия, от ядрени до невоенни", ако НАТО вкара още военни сили в балтийските държави.
Миналия месец руският посланик в Дания Михаил Ванин предупреди, че военните кораби на скандинавската страна "ще станат мишени за руските ядрени оръжия", ако Копенхаген осъществи намерението си да се присъедини към противоракетния щит на НАТО. А в излъчено на 15 март изказване Путин заяви, че е бил готов да постави в повишена бойна готовност ядрените оръжия миналата година, когато Русия нахлу в Крим и го анексира.
Някои руски представители също загатнаха за възможност на полуострова да бъдат върнати ядрените оръжия, които бяха изтеглени оттам преди две десетилетия. Американски източници казаха, че няма доказателства Русия наистина да е започнала отново да разполага или да привежда в бойна готовност ядрения си арсенал, разполагащ все още с хиляди единици. Но дори руските заплахи да са само приказки за сплашване на противниците или за да се харесат на националистите у дома, те отразяват циничното незачитане на ролята на Русия след Студената война - на партньор с Америка по договорите за контрол над въоръженията и неразпространението на ядрените оръжия. Тези заплахи неизбежно повишават напрежението и може да засилят опасността от фатално погрешни преценки.
Путин прекрачи и други граници, включително чрез необявено изпращане на военни самолети в международното въздушно пространство над Естония, Литва, Латвия, Полша и Северно море. На 7 април руски изтребител прехвана американски разузнавателен самолет над Балтийско море, северно от Полша. От Пентагона се оплакаха, че руснаците са действали по "опасен и непрофесионален начин".
Последната година имаше много такива инциденти, станали на фона на засиленото въздушно патрулиране на НАТО в отговор на руското нахлуване в Крим.
Друг лош ход бе решението на руския президент да се извърши дълго отлаганата продажба на зенитно-ракетните комплекси С-300 на Иран. Според експерти тази система не заплашва Израел, който разполага с ядрени оръжия и с най-добрия военен арсенал в Близкия изток. Но при това развитие за правителството на Обама може да се окаже по-трудно да получи одобрение от Конгреса за ядрено споразумение с Техеран.
Агресията на Путин се корени в силния национализъм, който отговаря на настроенията на руснаците и подклажда войната срещу Украйна. Въпреки подписаното през февруари в Минск споразумение за спиране на огъня Русия продължи да въоръжава, обучава и ръководи сепаратистките бунтовници. Боевете бяха подновени и има сериозни опасения, че Путин планира офанзива, за да превземе още територии в Украйна.
Войнственото поведение на Русия е сериозно изпитание за НАТО, в която понякога проличават тревожни разногласия. Европейците и САЩ трябва да останат единни в подкрепата си за санкциите срещу Русия, както и за продължаването на въздушните патрули и ученията в момент, когато става все по-трудно да се предскаже следващият ход на Путин.
БТА
