Въпреки ангажиментите за провеждане на съдебна реформа, НС избра предрешен шеф на Инспектората към ВСС. Това подсказва, че реформата ще се простре само дотам, докъдето не накърнява политическите интереси и зависимости.
Без изслушване и без въпроси в пленарна зала. Така народните представители избраха шефката на Административен съд - Хасково Теодора Точкова за главен съдебен инспектор. По този начин ръководният пост в Инспектората към Висшия съдебен съвет най-после бе попълнен след два неуспешни опита по време на мандатите на предишните два парламента.
Със сигурност изпълнената процедура ще бъде отчетена позитивно от Европейската комисия, която през последните повече от две години не спираше да напомня, че тя трябва да се състои. Какъв сигнал обаче изпраща новото управление /успяло да намери конституционно мнозинство за избора/ към европейските ни партньори, провеждайки поредна кадрова процедура в рамките на съдебната система, очевидно организирана чрез задкулисни договорки?

Предрешеният избор

Кандидатурата на съдия Точкова бе подкрепена от всички парламентарни групи, като от общо гласувалите 197 депутати тя събра 195 гласа. На пръв поглед фигурата ѝ очевидно е обединителна, защото вотът бе безспорен. Ако случаят нямаше предистория, изборът на магистрата наистина можеше да се окаже обнадеждаващ. Но още със самата номинация на двете съдийки Вера Чочкова и Теодора Точкова по време на кабинета "Орешарски" бе ясно, че тогавашните управляващи БСП и ДПС ще предпочетат хасковския магистрат. Едно правителство по-късно съдия Точкова отново бе фаворит още преди да се проведе изслушването за поста в правната комисията на парламента - повечето партии в парламента предварително се бяха консолидирали около нейната номинация.
Още преди избора в публичното пространство изтече информация, че Точкова е получила важна подкрепа от председателя на Върховния административен съд Георги Колев. Подобна протекция пък винаги е от полза за кандидата, защото практиката досега показва, че дори само тя е способна да надделее като аргумент. Най-пресният пример за това е оглавяването на Върховния касационен съд от съдия Лозан Панов.
Да се върнем обаче в Народното събрание. Още на първоначалното изслушване на магистратите Чочкова и Точкова, което се проведе в средата на март в правната комисия, стана ясно, че интересът към тях е твърде оскъден. А поведението на депутатите показа, че изборът вече е направен.
Вялият интерес на парламента
Въпреки, че парламентът повече от две години не успяваше да избере главен съдебен инспектор, с което нарушаваше Конституцията, интересът към двете номинирани преди по-малко от месец бе твърде вял. От 20-те членове на правната комисия в началото на изслушването присъстваха едва 13, а до края му останаха осем души. А според процедурата именно правната комисия е мястото, където двете конкурентки трябваше да развият вижданията си за органа, който се канят да оглавят. По тази причина се предполагаше, че неуспявалите две години да попълнят председателския пост народни представители ще чуят с интерес предложенията на съдийките, за да могат да предложат на парламентарните си групи по-достойната. Това обаче не се случи и можем само да гадаем защо.
Към кандидатките не прозвуча нито един въпрос и в пленарната зала и в крайна сметка народните представители гласуваха за съдия Точкова без да знаят нито вижданията ѝ, нито плановете ѝ за инспектората.
Аргументът на Манолова
Достатъчно показателен е фактът, че изборът щеше да премине не само без въпроси, но и без изказвания на депутати, което очевидно смути социалистката Мая Манолова. Отбелязвайки, че не е редно да няма никаква дискусия, тя всъщност срази фаворитката си с аргументацията, с която подбра да защити кандидатурата ѝ.
Депутатката изтъкна, че познава Точкова, макар съдейката да не е написала това в биографията си. "Тя е от Кюстендил, завършила е средното си образование там като пълен отличник. Познавам семейството - уважавани кюстендилци", каза Манолова. Нямаше нито дума за предлаганите от Точкова стъпки за подобряване на дейността на Инспектората към ВСС.
Съзаклятието и реформата
И управляващите, и опозиционерите влязоха в съзаклятието за Теодора Точкова. Тя бе избрана с гласовете на ГЕРБ, ДПС, БСП, АБВ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт. Всички те са декларирали и, че ще правят съдебна реформа, а като най-обща цел на оздравяването на системата е формулирано премахването на задкулисните връзки между политическата класа и магистратите, предрешили не едно и две дела. Предрешавали са избора и на предишния главен съдебен инспектор, и на не един административен ръководител на съд.
С вота за шефката на Административен съд - Хасково формациите в парламента показаха, че разлика между партиите няма, а те са в състояние да се държат като единен политически субект - субект на компромиса; субект, изпълняващ указания и влизащ без тревога в задкулисни договорки.
Когато парламентът, който трябва да изработи реформата на съдебната система, назначава в същата тази система предрешена кандидатура, най-висшият законодателен орган в държавата показва с действията си, че думите му са празни или банален пиар. Впрочем, някои от гласувалите за предварително спечелилата битката съдийка само преди месец критикуваха усилено Висшия съдебен съвет за предрешения избор на шеф на ВКС. Седмици по-късно те демонстрираха, че заканите за реформа се простират само дотам, докъдето не накърняват техните лични интереси.
DW