Пропастта между бедни и богати в България се увеличава, защото преживяваме продължителен период на голям упадък. Без да попадаме в клещите на идеологическите щампи и предразсъдъци може да се каже, че това време не е свързано нито с капитализъм, нито със социализъм, нито с неолиберализъм, а е просто упадък.
В подобна ситуация са много страни по света - упадъкът е общовалиден и универсален, особено за развитите страни. Затова оставаме с впечатлението, че има огромна пропаст между някогашното българско Възраждане и сегашния статус на държавата ни. Наистина е така.
Изглежда на пръв поглед абсурдно - как така сривът на България се ускори, след като станахме член на ЕС? Защо? Нека да разграничаваме ЕС като структура, обединение или, както казват някои анализатори доста превзето "семейство от държави" и неговото управление. Защото управлението на ЕС през последните 10-15 г. беше лошо и неудовлетворително на фона на първоначалните цели. А ключовата ЕК ерозира статута на ЕС. Затова много от критиките към ЕК бяха абсолютно основателни и, по същество, бяха защита на ЕС от европейската бюрокрация.
Същността на лошите политики в ЕС се състоят в това, че те породиха този период на икономически и социален упадък в последните десетилетия. Преднамерено, с неадекватни послания и действия. Кризата, в която попадна европейската общност, се дължи на тях. А поведението на българските политици е част от тази изкривена рамка на управлението на европейско ниво. Те дори не си помислиха, а камо ли да го направят - да излязат извън нея, да настояват, да надигат тон: чакайте, България е зле, не може да понесе тези шокови ограничения. Да обяснят, че тук не е Италия и Франция, и лековете за тях не са приложими за нас, дори напротив - унищожават ни.
Политиците ни трябваше денонощно да алармират, че българският народ /забелязвате ли, че те дори се срамуват да използват вече това понятие - бел.а./ понесе вече голямата тояга, наречена преход и сега искаме да сменим траекторията. Да тръгнем към развитие, към позитивна икономическа и социална динамика колкото се може по-бързо.
Но никой в България не направи това.
Напротив. Пееха точно по фалшивите нотите, спуснати им от две поредни провалени ЕК, заради което Жан-Клод Юнкер се принуди да признае, че неговата комисия е "комисия на последния шанс" за излизане от този коловоз.
На всичко отгоре непрекъснато внушаваха на народа ни в разни доклади, че сме недорасли, че упорито отказваме да се демократизираме, направо - непълноценни.
Ако трябва да се вменява вина някому за социалния срив у нас, то това не е българският народ, онзи, за който пише незабравимия Тончо Жечев в своята книга "Българският Великден или страстите български", а некадърното, невежо, аморално управление. Или - лошата селекция на конкретните фигури, които формират политиките, стратегиите и законите. Тези хора са дълбоко объркани и пренесоха това объркване в цялостната социална и икономическа динамика на страната и обществото. Лош народ по принцип няма, всеизвестна е тази максима.
Погледнете Гърция. Каквито и обругавания да понесоха лидерите на СИРИЗА и техните коалиционни партньори, те успяха да влязат в диалог с политиците от Брюксел. И всяка от тези две страни, защото са интелигентни и с достатъчно опит и интелектуален капацитет, направи някакви отстъпки. В края на краищата ще постигнат консенсус. Но се съмнявам, че сегашната конфигурация у нас на управляващите е способна на такъв интелектуален подвиг.
Пожелавам успех на Велизар Енчев в реализацията на политическия му проект, но съм разколебан по ред причини, че в България може да се повтори феномена СИРИЗА. Все пак, няма никакво съмнение, че българите остро се нуждаем от различната политическа сила, която да отчита интересите на народа, на обикновените хора, които понесоха толкова много жертви, на пострадалите от прехода предприемчиви наши сънародници. Остава да вярваме, че това рано или късно ще стане.
