Наскоро ЕК препоръча нова проверка на финансовата система в България и обяви, че предвижда ново „задълбочено наблюдение на страната". Откакто България влезе в ЕС преди осем години, тя се намира под постоянното му наблюдение чрез механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Преди седмица председателят на Еврокомисията (ЕК) Жанк-Клод Юнкер потвърди пред българския президент Плевнелиев обещанието, че до края на неговия мандат през 2019 година този постоянен мониторинг ще бъде прекратен. Интересно е да се отбележи, че по данни на Евробарометър от този януари, почти 80 на сто от българите желаят мониторингът на ЕК да се запази и дори засили.
Тези дни седем европейски посланици в София отново биха тревога. Този път с препоръка за бърза съдебна реформа, подобряване на съдебната власт и борбата срещу корупцията. Различни международни организации, НПО и чуждестранни фондации, които наблюдават медийната ситуация в страната, спазването на човешките права и демократичните стандарти, вече трудно намират дипломатичен език, с който да изразяват своите критики.
Цената на модела "Кой"
Според работещия в Брюксел журналист Веселин Желев, кореспондент на „Клуб Z", реномето на България отвън не е толкова лошо, колкото изглежда от страната. Той се аргументира с данни на Европейската сметна палата. От тях излиза, че страната отбелязва очевиден напредък в усвояването на европейски средства в сравнение с началото на своето членство в ЕС. Що се отнася до макроикономическите неравновесия, такива се наблюдават в 16 от 28-те държави-членки, така че България не е някакво скандално изключение.
„Тревожното е, че през изминалите няколко години българските правителства не направиха достатъчно, за да намалят въпросните неравновесия и рискът от тях е нараснал. Комисията ги измерва по шестстепенна скала и България вече е в петата ѝ степен. Ако попаднем в следващата, ще има процедура, а това означава, че правителството ще трябва да напише поправителен план, ЕК и държавите-членки да го одобрят, след което под техен контрол ще трябва да бъде изпълнен. Ако резултатите не са задоволителни, страната рискува да бъде лишена от част от европейското финансиране. Държа да подчертая, обаче, че такава пряка опасност в момента няма", уточнява Желев. Според него специфичното в българските дългови нива и неравновесия е, че те отразяват икономическата цена на модела „Кой" и са следствие от липсата на върховенство на закона, както и на ангажимент за реформи. „Тревожното е, че българското общество и т.нар. политическа класа като че отказват да признаят цялостно проблемите и това силно пролича в дебатите по новия дълг", смята Веселин Желев.
Дълг или растеж?
Бившият заместник-министър на финансите Илия Лингорски също отбелязва, че в дебатите около гласуването на новия дълг от 8 милиарда евро изцяло са отсъствали изводите от доклада на ЕК от 26 февруари тази година. „Нищо от неговото съдържание не беше повдигнато като тема от управляващото мнозинство или от опозицията, а дискусията изначално трябваше да бъде за икономиката на страната! Е, как да ни имат доверие при такова незряло поведение? Освен това образованието, пазара на труда, пенсионните реформи, проблемите с безработицата и куп други теми отсъстваха напълно в дебата. Наивно е да си въобразяваме, че партньорите ни не виждат тези неща, и че това не поражда още по-голямо недоверие", каза финансистът пред Дойче Веле.
Според Илия Лингорски държавните институции и обществото все още малко се интиресуват от този факт: „Запъваме се като хлапета и повтаряме колко добре си вършим работата, колко хубав ни е банковият надзор и колко перфектни са нашите специалисти. И само някакви недобронамерени хора по медиите развалят нещата", казва бившият финансов зам.-министър. "Освен това продължаваме да се държим като присъединяваща се страна и гледаме на институциите в Брюксел като на строги учителки, които могат да ни накажат, или потупат по рамото. А всъщност трябва да ги приемем като наши собствени и независими от политическите ни игри органи, чиято задача не е да санкционират, а да помагат на българската икономика да расте и се развива заедно с останалите икономики в ЕС", пояснява Лингорски. Той е на мнение, че не е най-важно какво пише в поредния доклад на Брюксел. Важното е дали искаме да се променим: „И то дълбоко, като идентичност, характер, поведение, институционална подредба, в която има независимост, контрол и баланси, а не безкрайни връзкарски, шуробаджанашки, ориенталски взаимоотношения. Затова въпросът е - искаме ли да се променим или желаем следващия път просто да не ни се карат", казва Илия Лингорски.
Жажда за справедливост
„Не съм съгласен, че наблюдението, докладите и препоръките отвън не дават резултати в България. Все пак Венета Марковска не стана конституционен съдия. И практиката с тефтерчето „Да се удари" беше пресечена", е убеден журналистът Веселин Желев. Според него върховенството на закона не може да поникне върху почва, на която то системно е било изтребвано с десетилетия и където е бил отглеждан правен нихилизъм. „Резултати има, но те са под очакванията на мнозинството българи. Народът е жаден за справедливост. И понеже не я получава, изпада в скептицизъм и цинизъм, а оттам вече е на крачка от това да тръгне подир популисти и политически мошеници. Няма нито един наказан за крещящи престъпления още от времето на т.нар. „Възродителен процес", та чак до сегашния обир „КТБ". Това ЕС не може да ни го свърши, не може изцяло да замести българската държава, а и замисълът на ЕС не е такъв. За да си обясним защо механизма не работи толкова добре, колкото ни се иска, нека погледнем съседна Румъния. Там обществото и съдебната система са срещу олигархията. У нас все още има олигархия и съдебна система, които са срещу обществото. Много се надявам сегашното правителство и мнозинство в парламента да променят това положение", казва в заключение журналистът Веселин Желев.
DW