За нас е ясно следното нещо: отчуждението и изолацията никога не са помагали за разрешаването на която и да е криза по света.

Но това не означава, че след края на Студената война можем да се осланяме единствено на икономиката и търговските отношения, докато всичко останало се оправи от само себе си. Там, където европейските принципи на мира често се поставят под съмнение, ние трябва решително и сплотено да реагираме, така както се случи със санкциите на Европейския съюз спрямо Русия.

По-добре търговия, отколкото дрънкане на оръжия

Търговските отношения имат важен принос. Но ако погледнем конфликтите по света, тогава става все по-ясно: глобализираната икономика и тесните взаимоотношения сами по себе си все още не гарантират мира. За самата Русия е характерна една противоречива позиция: от една страна, участие в глобализираната икономика, а от друга – пребиваване в рамките на геополитическото мислене. И самата тя при това разбира, че, намирайки се в подобно противоречиво положение, трудно може да запази собственото си влияние, камо ли да го увеличи. Още преди санкциите противоречащата на международното право анексия на Крим шокира и възмути съседите и партньорите в целия свят, а в самата Русия това доведе до бягството на капитали. Година след тези събития рублата загуби половината си стойност, валутните резерви на страната се съкратиха с една трета, а интервенциите в подкрепа на националната валута не успяха да удържат нейния курс.

Но обрат в политиката на Путин не настъпи

Изводът, към който трябва да достигне Русия, въобще не е никак розов. Но в още по-трудно положение се намира Украйна. Съседката на Русия се бори повече от година за запазването на своята политическа стабилност и остро се нуждае от икономическа помощ от страна на своите партньори. От началото на конфликта ние полагаме усилия за отслабване на кризата. През последните дни прекратяването на огъня като цяло се запазва. Ние много се нуждаем от положителна динамика, за да не се върнем отново към спиралата на ескалацията.

Имаме еднозначно и решително отношение към опитите на Русия да дестабилизира своята съседка и особено към нарушаването на гарантираните от международното право граници. Въз основа на дългогодишния опит в областта на външната политика мога да заявя, че прекратяването на огъня и още повече мирно решение не може да се постигне единствено и само за сметка на желанието или санкциите.

Това означава, че по отношение на такива конфликти, като този в Източна Украйна, нещата трябва да се наричат с истинските им имена. Но аз нямам никакви илюзии, че само с тяхна помощ или с помощта само на санкциите може да бъде разрешен този конфликт. Ако някой иска да намери решение, то той трябва да има мъжеството да се върне към определени въпроси по време на преговорите, ако има съответната възможност за това. Острите думи не могат да предотвратят гибелта на хората. Минските споразумения в никакъв случай не са съвършени. И аз винаги съм казвал, че те не са пробив. Но ако сега бъдат изтеглени тежките въоръжения, ако прекратяването на огъня като цяло се запази, то това ще бъде повече, отколкото нищо. Именно така мнозина биха искали да изглеждат Минските споразумения.

Много вода изтече, откакто преди около 15 години Владимир Путин призова в Бундестага за създаването на политическо пространство и зона за свободна търговия между Лисабон и Владивосток. Постоянно увеличаващото се отчуждение между Русия и Запада не започна с кризата в Украйна. Още през 2008 г. в резултат на войната в Грузия и военните действия в Южна Осетия и Абхазия бяха нарушени съществуващите граници.

По време на преговорите между ЕС и Украйна във връзка със споразумението за асоцииране не се появи такова преговорно равнище, с помощта на което да успеем да преодолеем задълбочаващия се разрив между ЕС и Русия. Моята задача като министър на външните работи е да омиротворя Украйна и преди всичко да постигна стабилизация на украинската икономика. И Москва би трябвало да има интерес от стабилизацията на Украйна. Включително и от това ще зависи как ще се развият нашите отношения с Русия.

Санкциите като инструмент за обуздаването на Русия

В задачите на външната политика влиза използването на натиск, ако това е необходимо. Но натискът не е самоцел и с него не трябва да се злоупотребява, за да се харесаш на собствената си общественост. Санкциите не се използват за това, за да поставят опонента ни на колене, а за да го върнат на масата на преговорите, нещо от което той се е отказвал преди това. Събитията, които днес се разиграват, свидетелстват, че въвеждането на санкциите не е било неправилно решение.

Не залагам на продължителното отчуждение на Европа от Русия. Дори ако търсенето на политическо решение отнеме много години или дори десетилетия, ние трябва да направим всичко зависещо от нас, за да разрешим този конфликт. Впрочем, Хенри Кисинджър, който, както е известно, не е приятел на Русия, именно така представя ситуацията при описването на новия световен ред. И той също предупреждава срещу целенасочената изолация на Русия.