Отминаващата седмица беше белязана с остри словесни схватки между привържениците и противниците на предложението България да се ангажира през следващите три години с външен заем в астрономически размер. Какъв е той? Числото, посочено от министър Владислав Горанов в петък (20.2) е 16 милиарда лева. Възприемам го като предпоследно, защото се сблъскваме с явлението "променлива/бягаща финансова статистика".
Първоначално се спрягаше друга сума: 15,7 милиарда лева. В справката, публикувана на уеб-страницата на МФ, са фиксирани 18,2 милиарда лева, необходими за рефинансиране на държавния дълг и финансиране на бюджетния дефицит за периода 2015-2017 г. Пред коалиционните партньори финансовият министър е споменал, че е възможно да се теглят с 6 милиарда по-малко.
Къде се крие истината? Във всеки случай, не в политическите спорове. Публичните прения между политическите говорители дотук родиха популизъм, партийни пристрастия и крещяща некомпетентност. Затова нека обърнем поглед върху дебата, който се води между финансовите експерти - разполагащи с информация за предисторията на дълга, познаващи ситуацията на капиталовите пазари, владеещи методите на статистическия анализ.
Разминаване в разчетите
Започвам с това, че група експерти оспорват със собствени разчети базисната теза на правителството, че общата сума на новия външен заем, предложен за ратификация от НС, съответства на предстоящите плащания по падежите от стари дългове и финансирането на бюджетния дефицит за периода 2015-2017 г.
Изходната статистика и прецизните коментари трябва да са на МФ и БНБ (националният трезор обаче обяснимо мълчи!). Група експерти, зачислени на държавна служба или ангажирани от лобистки мрежи, яростно защитават правителствената оферта и сключените договори на 6 февруари с чуждестранните диилъри по предстоящата емисия. Но според публикуваните от Иванина Манчева разчети, МФ е завишило сумата на искания извънреден ресурс с около 5 милиарда лева ( виж статиите в Economix.bg). Юлиан Войнов (FfNews-20.2.2015) вижда несъответствия в правителствената статистика по няколко направления: плащанията по падежите за външния и за вътрешния дълг (с около 3 милиарда лева); финансирането на бюджетния дефицит (с 2,4 милиарда лева). Съмнения в достоверността на официалната информация за падежите по стария дълг изразиха проф. Христина Вучева и други водещи финансисти..
Каква е статистическата истина? Положителният момент в експертната дискусия е, че тя се води с молив в ръка – без корпоративни и партийни пристрастия. Това ограмотява заинтересованата публика, необразована в областта на дълговата статистика. Посочвам този факт със съжаление, защото в крайна сметка данъкоплатците ще платят масрафа, ако управляващите държавния дълг са се объркали – неволно или нарочно- при представяне на количествените обосновки пред парламента. Що се отнася до депутатите, тях не трябва да ги жалим - доколкото се предполага, че владеят поне началата на науката "Публични финанси". Затова им плащат, и то доста щедро, за българските условия!
Остава да се надяваме (и да следим отблизо) парламентарния дебат в идващата сряда да разбули мъглата около действителната сума и цената на подготвяния извънреден заем. Във всеки случай, Съюзът на икономистите в България се ангажира с експертно становище, което ще изпратим до парламентарните групи и ще оповестим публично преди сакралната дата.
Нов дълг: за какво и чрез кого?
От процедурна гледна точка замисълът на вносителите на проектозакона за външния дълг изглежда така: подготвили сме средносрочна програма; изчислили сме потребностите; намерили сме консултанти и дилъри; написали сме предложение за ратификация. Очакваме да ни се даде разрешение от НС.
Само че на практика се забърка голяма каша:
Първо, поради слаба комуникация на МФ със законодателите (дори с коалиционните съюзници) се създаде представата, че се искат едни съвсем нови, допълнителни пари (16 милиарда лева) - в добавка към вече гласуваните за Бюджет'2015 8,1 милиарда лева. Отправиха се обвинения за нелегитимен акт: НС да се съгласи да подпише празен чек, а после кабинетът, доминиран от ГЕРБ, да преценява колко и кому да даде от тегления заем.
Когато цяла група юристи и финансисти предупредиха, че ратификация "анблок" не може да има, защото ще е нарушение на закона за държавния бюджет, респективно – и на конституцията, вносителите смениха тактиката: от два дни вече се признава, че ратификацията ще е рамкова и индикативна; впоследствиеа всяка година парламентът ще гласува отделно за тавана на потребните емисии по линия на външния и вътрешния дълг! Така един от спорните моменти отпада; ще остане да виси въпросът, кой и как е допуснал в суматохата да се създаде впечатление за антиконституционен акт!
Второ, кой ще пласира облигациите? Според сключените договори от 6 февруари 2015 г., това са четири чуждестранни банки: HSBC, Сосиете Женерал, Уникредит и Сити. На въпроса: защо са избрани именно те, досега не бе даден аргументиран отговор. Може би, защото вниманието се фокусира единствено върху скандално известната HSBC - заради обвиненията в насърчаване на данъчни измами.
Няколко български финансисти, с опит в дилърския занаят, побързаха да замажат очевидния гаф, заявявайки, че нарушенията се отнасяли само за швейцарския клон на английската банка; а престъпленията били извършени от служители на средно и ниско ниво в йерархията – без знанието на високопоставеното началство. Само че фактите говорят друго. Разполагам с информация и анализи, които показват, че разследванията срещу скандалната банка не са от вчера и не се дело единствено на будни журналисти. Английският парламент се занимава не от вчера с уличения в днъчни престъпления трезор, извършени със знанието на топ-мениджмънта и със съдействието на държавни институции.
Така че БГ парламентът е длъжен по-внимателно да вникне в англо-швейцарската банкова афера, да поиска сведения от колегите си в английския парламент, преди да гласува исканото одобрение. Впрочем, изпреварваща информация за риска, който се поема, досега е трябвало да даде финансовото разузнаване на България. Къде е било то - за пореден път?
Трето, за какво да се похарчат 16-те милиарда външни пари? След като има доказателства от независими аксперти, че е предвиден "кух обем" в искания заем, редно е или да се намали общата сума – с около 6 милиарда, както мимоходом предложи министър Горанов; или те да се пренасочат към други, производителни дейности. Тоест там, където един вложен лев ще донесе два и повече. Което може да се случи само в реалния сектор, чрез бизнеса, създаващ добавена стойност, предлагащ търсена продукция и услуги на външния и вътрешния пазар .
Как да стане това, как да изглежда една средносрочна стратегия за държавния дълг, използвана рационално, а не за буфери, преразпределение между бюджетни пера (по целесъобразност и за непрозрачни комисионни) – ето главното предизвикателство, с което трябва да се справи българският парламент през следващата седмица. Ако се постъпи принципно и национално отговорно, предварителното одобрение ще бъде под условие: "първо обоснована национална средносрочна програма-после нов дълг". (подчертавам, истинска праграма, разработена по всички правила на стратегическото програмиране, а не прогнозна рамка, на която се позовават сега). Изпълни ли се това условие, аз съм за това да се мисли дори за по-висок таван на външния дълг до 2020 г., за да се премине от депресия и дефлация към нов растеж.
Заключение: допълнителни препоръки
Българският парламент би изпълнил своята конституционна роля, ако разнищи докрай още няколко съставни части на конструкцията "Извънреден външен дълг" (особено в частта "кух обем"):
1. Какви са допустимите лихвени равнища и кой ще поеме отговорността при евентуално значително надхвърляне на пазарните стандарти. Приказките за саморегулация на капиталовите пазари са за наивници. България вече преглътна горчивия залък със заема "Велчев", чието обслужване беше изкуствено оскъпено (не от невидимата ръка на пазара, а от сенчести дилъри) с 1,2 милиарда долара, издължени за сметка на данъкоплатците. По цената на заема "Дянков" от 2012 г. се мълчи. Защо ли? Ще допуснем ли повторение на афери, които показаха, че дилърският октопод отдавна е пуснал пипалата си и у нас- в най-бедната страна на ЕС!
2. Какво се случва с вътрешния дълг? Ще бъдат ли активни участници нашенските инвеститори в обслужването на старите задължения и финансирането на дефицита, или ще ги държат на тъчлинията? През последните 2-3 години се видя, че ресурс в българските банкови и небанкови институции за закупуване на държавни ценни книжа винаги се намира (дори у тези, които се нуждаят от ликвидна подкрепа ) .
3. Какво става с онези пари, които държавата даде на ПИБ и после удължи срока за тяхното връщане? Ще ги върне ли проблемният трезор или не? И още - защо отново държавата и гражданите, а не банките трябва да плащат сметката, която се натрупа дотук заради плащанията от Гаранционния фонд към депозантите в КТБ? Банките били в затруднение, твърдят някои! Но нали само преди дни отчетоха годишен ръст на печалбите с около 30%. Така че България за пореден път е в европейската зона на банковия сектор с високи индекси на печалбите.
4. Коя от следните хипотези за разпределението на парите от външния заем е вярна и коя не е вярна :
а/ за въоръжаване;
б/за наливане на още пари за ликвидна подкрепа на няколко закъсали банки;
в/ за саниране на панелни жилища;
г/за компенсиране на загубите на НЕК;
д/ за буфери или нещо друго, което не ни е известно...
Когато узнаем – чрез парламента - кому колко се дава, ще разберем и кой стои като заинтересован лобист зад безпрецедентния/взривен скок в размерите на търсените външни заеми. Може пък да дочакаме такова чудо и у нас: публично разкриване на финансовото задкулисие!
