В продължение на две седмици единственото предупреждение на Европа към Гърция бе, че я очакват хаос, мизерия и национален банкрут, освен ако нейното ново ляво правителство не промени отношението си срещу мерките за икономии.
Посланието за неизбежен крах изглежда остана до голяма степен незабелязано на улиците в Атина, където преобладава настроение на надежда и оптимизъм, граничещ с еуфория, тъй като гърците се виждат как окончателно свалят чуждестранните окови, за да изковат своята собствена съдба.
"Банкрутирали, но свободни", гласеше плакат на проправителствената демонстрация в сряда, която събра хиляди хора.
Финансовият министър Янис Варуфакис бе изолиран на важната среща на еврозоната в четвъртък в Брюксел, но централната новинарска емисия на гръцкия телевизионен канал Мега твърдеше, че е център на вниманието.
"За пръв път от години се чувствам горда, че съм гъркиня", казва 32-годишната Лена Дусиу, която е работила в печатница преди да бъде уволнена преди две години. "Ние отидохме при европейците с високо вдигната глава и им казахме:"Стига толкова!".
Друг телевизионен репортаж за Варуфакис бе с хита "Can't take my eyes off you" като музикален фон. Без да акцентират върху потенциалния гръцки банков колапс или излизане от еврозоната, гръцките вестници излязоха със заглавия, сочещи, че "мостово споразумение" скоро ще бъде прието.
"Пролет в Атина, мъгла в Брюксел" прокламира "Вестника на редакторите" на първа страница. Две проучвания на общественото мнение миналата седмица показаха, че над три четвърти от гърците подкрепят твърдата позиция на премиера Алексис Ципрас за цялостно отменяне на спасителната програма за Гърция, която разтревожи Европа и остави Атина опасно близо до банкрут.
Проучване на общественото мнение показа, че 79 процента от гърците подкрепят политиката на Ципрас, а 74 процента вярват, че неговата преговорна стратегия ще успее, независимо от това, че досега Гърция не е намерила нито един съюзник сред 19 страни от еврозоната.
Настроението е коренно различно в сравнение с 2012 г., когато паника във връзка с потенциално излизане на Гърция от еврозоната накара гърците да гласуват за правителство, подкрепящо спасителната програма, въпреки народното недоволство от нея.
Две и половина години по-късно общественото настроение се промени от гняв до точка, в която много гърци смятат, че нямат какво повече да губят. Мерките за икономии, наложени като условие за 240-милиардна спасителна програма на ЕС и МВФ, доведоха до безработица от над 25 процента и намалиха приходите с над една трета.
"Ние ударихме дъното", заяви 59-годишният Минас Контогеоргопулос, който работи в ключарски магазин в слабоосветен безистен в центъра на Атина, където някои от магазините са затворени, а на други пише "Продава се".
"Европейците ни унизиха. Не знам дали Ципрас ще успее, но някой трябва да им каже: "Стига толкова", казва той. ГОРДОСТ И ДОСТОЙНСТВО Огромният успех на младия премиер у дома, който същевременно ужасява факторите на решение навън, отразява колко "унизени" се чувстват гърците от това външни сили да им казват какво да правят - обичайна тема в историята на средиземноморската държава.
В емоционалната си първа реч пред парламента като премиер, Ципрас спомена думата "достойнство" 11 пъти.
Умел оратор със силен усет за общественото настроение, Ципрас успя да възстанови гордостта на гърците след четири години на "национално унижение" в ръцете на описваните от него като догматични чужди технократи - крайъгълен камък на неговата реторика.
Обявявам категорично, че ние няма да търгуваме с нашата история, зарече се Ципрас в парламента под възторжени аплодисменти. Ние няма да преговаряме за гордостта и достойнството на този народ, каза Ципрас.
Докато много европейски политици разглеждат гръцкия проблем като предимно икономически въпрос, който гърците трябва да разрешат като изпълняват ангажиментите, които са поели, за да бъдат осигурени пари, за много гърци той е "културен въпрос", който стига до дългогодишните подозрения за нечестиви чуждестранни интереси и измами.
Голяма част от гнева на гърците към чужденците произлиза от вековете, когато те са били под османско управление.
Има също и надигащо се негодувание към жестоката окупация от Германия по време на Втората световна война, от колониалното използване от Великобритания и ролята на САЩ, която са имали и по време на гражданската война от 1944 до 1949 г. и диктатурата от 1967 до 1974 г.
Много високопоставени представители на СИРИЗА от години описват Гърция като жертва на чуждестранни интереси. Новият външен министър Никос Кодзиас преди година публикува книга, озаглавена "Гърция: Дългова колония. Европейска автокрация и германско превъзходство".
"Те са единствените, които ги е грижа за хората", каза 47-годишният инженер Никос Баптопулос. "Не гласувах за Ципрас, тъй като изглежда прекалено радикален, но може би от това имаме нужда. Мерките за икономии ни сковаха през всички тези години, ние започнахме да приемаме каквото и да ни се каже", добави той.
БТА
