Нападателят от Копенхаген очевидно е искал да имитира атентатите в Париж - датската полиция много бързо стигна до това заключение. Схемата е сходна с тази от нападенията във френската столица, при които малко след смъртоносните изстрели срещу "Шарли Ебдо" последва атентат в еврейски супермаркет - тоест, най-напред удар по свободата на словото, след това нападение срещу евреи, а накрая престрелка с полицията. Силите за сигурност в Европа реагират с нервно безпокойство, политиците си дават уверения за взаимна подкрепа и помощ, а датската министър-председателка се кълне, че ще бъде даден решителен отпор срещу всички, които атакуват свободното датско общество. Въпреки това обаче надделява усещането за безпомощност. Непосредствено след изстрелите в Копенхаген, в германския град Брауншвайг в последната минута беше отменено традиционното карнавално шествие - както се твърди, заради опасност от терористично нападение. Дали събитието беше отменено просто от страх. Или наистина е имало реална заплаха?
Без компромиси!
При цялата оправдана предпазливост, а и дори германската полиция действително да е разполагала с конкретни сигнали - ние не бива да позволяваме делничният ни живот да бъде ограничаван от ислямисти, тръгнали на кръстоносен поход срещу нашия обществен ред, срещу обичаите ни и начина ни на живот. След всяка подобна атака би трябвало да реагираме точно така, както реагираха хората на внушителните демонстрации в Париж със своето: "Ние не се страхуваме". Разбира се, това не е никак лесно, но който позволява да бъде воден от страха, вече е претърпял поражение.
Поражение е и всеки опит за успокояване на духовете - било с нови забрани срещу "богохулството", било с компромиси, отговарящи на очакванията на една част от мюсюлманите. Защото какво ще последва след тази първа стъпка? От различни европейски градове вече идват информации за самозвани мюсюлмански блюстители на морала, които порицават и заплашват подпийнали младежи и момичета, "дръзнали" да излязат на улицата по къса пола. Каква ще е следващата стъпка? Може би задължителни забрадки за всички жени?
Нашите ценности
Нашите европейски общества никога няма да отговарят на повелите и изискванията на уахабизма и другите екстремни течения на исляма. А и не бива - при никакви обстоятелства! Но за да стане ясно това, дебатът по темата трябва да се води много по-откровено и по-критично. С теологични дискусии, които търсят отговор на въпроса дали ислямът е по-войнствена религия от християнството, да речем, няма да постигнем никакъв напредък. Нито атентатите, нито агресивният тон срещу нас, друговерците, могат да бъдат обяснени или дори омаловажени със зверствата на кръстоносците или пък на испанската инквизиция. Вече не важи и доводът на множеството мирни, толерантни мюсюлмани, че екстремистите в исляма били малцинство. При сегашните обстоятелства тези мюсюлмани нямат друг избор, освен активно да се противопоставят на хардлайнерите в редиците на собствената им религия. Крайно време е да се подхване политически и теологичен дебат за развитието на исляма през 21 век и най-вече за отношението на мюсюлманите към собствените им история и традиции.
А ние, европейците, трябва да имаме смелостта да водим открито политически дебат на тази тема. И то въз основа на нашите ценности: свободата на словото, разделението на църквата и държавата и равнопоставеността между половете не подлежат на обсъждаане, те са безусловни! Сблъсъкът между нашите либерални ценности и правилата на онзи ислям, който не прави разлика между публично право и лична вяра, е едно реално и съществено противоречие, което не може да бъде премълчавано. Свободата на инакомислещите е постижение, което трябва да защитаваме, защото то ни дава възможност да живеем така, както самите ние намираме за добре - като християни, мюсюлмани, евреи или пък атеисти.
Повелите на Конституцията важат за всички
Нито един мюсюлманин, живеещ в нашата среда, не бива да натрапва на изповядващите друга религия своето схващане за земния и вечния живот, нито пък своите обичаи и нрави. В същото време тук всеки има свободата да упражнява своята религия - свобода, каквато в много ислямски страни няма. И скоро няма да има.
Основата за съвместното съществуване в една демократична държава като Германия, например, е Конституцията. Тя е задължителна за всички, които живеят в тази страна. В този смисъл датската министър-председателка е абсолютно права: трябва да се противопоставяме на всички, които нападат нашите свободни общества.
