Не виждам в първите 100 дни на правителството силно начало. Ясно е, че при такава сложна конфигурация от различни политически субекти, направени компромиси от всеки един участник – някои от тях не много лесни, щеше да е изненадващо, ако всичко тръгне рязко, добре и в избистрена посока.
Това, което се вижда около първите 100 дни е, че по всяка вероятност това правителство няма да бъде запомнено с някакви радикални реформи, макар че бяха заявени като намерение. Малко вероятно е те да се случат през първата година. Причината е, че няма избистрена обща визия на правителството за това какво да се случи. Има и неблагоприятни обстоятелства в много сектори на обществото, където се отделят пожарникарски усилия – гасят се пожари, избухващи тук или там. Това почти винаги разсейва вниманието, разпилява личностите, разпилява човешката енергия и по-точно интелектуалната и трудно може да се очаква постъпателно развитие.
Освен това предстоят местни избори. Това, което в сегашния момент вълнува най-много управляващите, без значение коя от групите, това са предстоящите местни избори. Те са важни за всяка една от тях. От резултата на местните избори в голяма степен ще зависи дали ще има успехи в развитието им като партии, дали ще изградят и укрепят своята идентичност /особено по-младите формации/, и дали ще запазят своите позиции, които постигнаха на парламентарните избори.
Видно е, че резки движения са малко вероятни. А сериозната реформа е винаги рязко движение. Като цяло няма ясна визия за какво се борим в национален мащаб.
В програмата за управление, която се води "за стабилно развитие", има конкретика, но тя не се вижда в стратегическите направления, при които несъмнено трябва да се прави реформа. Няма конкретика в заявени идеи и намерения. Няма и политико административен капацитет да се случат нещата. Истинска конкретика има там, където освен декларирани намерения има и доказан капацитет. А такъв до този момент не виждаме.
Не се показва нова коалиционна култура. Управлението е сложна и проблемна коалиция. Ние вече сме имали коалиции и те също не са били много лесни за т. нар. коалиционна култура. Така че няма нищо радикално ново. Това, което виждаме, се побира в това равнище на политическа култура и политически интерес, което наблюдаваме в последното десетилетие. Ако има нещо ново, за сега и с голяма условност, това е нов стил на поведение, в това число и на коалиционно, от страна на ГЕРБ. ГЕРБ не беше известен с подобни качества.
Ако оставим настрани вербалните изцепки, по-съществено е, че бяха допуснати сериозни гафове с външнополитическо измерение. Това беше поредна манифестация на противоречива, гузна и послушна външнополитическа ориентация на българското правителство. Това не е типично само за това правителство, през последните години и други се изявиха на това поприще. Имаше и ред мислени-недомислени и във всеки случай недобре защитени публично идеи – примерно за жп транспорта, решението за частните пенсионни фондове... Бяха неубедителни, а тези идеи трябваше да бъдат добре разяснени публично, за да няма недоразумения, конфликти и съпротива. Но това не беше направено. За 100 дни има и други гафове и гафчета и неадекватни решения. Сигурно има и по-съществени, но за жалост тях ще ги разберем по-късно. Не съм сигурен, че всички средно- и дългосрочни решения на това правителство са достатъчно ясни. Имаме усещането, че се поемат ангажименти, избират се линии на поведение, които не са достатъчно публични. А като не ги знаем, може да са и необмислени, а може и да са направо престъпни.
